Решение № 6308 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14791/2011 г.

Решение № 6308 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14791/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Елена Райчева Искренова против решение № 269/17.09.2011 г. по адм. дело № 301/2011 г. на Административния съд - Смолян, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата и срещу заповед № РД-09-251/8.08.2011 г. на кмета на община Девин, с която на основание чл. 65, ал. 1, алтернатива първа от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е разпоредено изземването по административен ред на имот - частна общинска собственост, държан от нея без правно основание, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призовани, не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - кметът на община Девин, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за безспорно, че процесният недвижим имот е частна общинска собственост на ответника и между страните не е имало нито сключен валиден договор за наем по отношение на процесният недвижим имот - частна общинска собственост, нито каквото и друго правно основание, на което жалбоподателят да държи процесния имот. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. След обстоен анализ на представените по делото доказателства и проведено задълбочено съдебно производство, при спазване на съдопроизводствените правила, съдът правилно е приел, че към момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателката действително е държала процесният общински недвижим имот без правно основание. Следователно, като е констатирал, че жалбоподателката държи общински недвижим имот без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че кмета на общината правилно е приложил принудителната мярка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по отношение на нея и е отхвърлил жалбата и против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,