Решение № 8022 от 20.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Георгиева, срещу решение 5130 от 28.07.2022 г., постановено по адм. дело 4685/2022г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменено решение 000030-165/07.01.2022г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане на ЛОТОС ООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [улица]за възстановяване на платена по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 25 000 лв. Иска се отмяна на съдебното решение като необосновано, неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ЛОТОС ООД, чрез процесуален представител адв. Гледжарска, оспорва касационната жалба в представени по делото писмени бележки и в открито съдебно заседание, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за оставяне в сила на решението и излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с решение 000030-2202/11.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е продължен срока на издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, находяща се в гр. Сливен, [улица], за срок от 5 години, като с платежно нареждане 17.06.2021г. ЛОТОС ООД заплаща дължимата държавна такса в размер на 25 000лв. на основание чл. 30, ал. 6 от ЗХ. С искане с вх. 26-1-262/08.12.2021 г., дружеството- ответник в настоящето производство, иска да му бъде възстановена преведената по сметка на НАП държавна такса, която намира за недължимо платена. За да остави без уважение искането на дружеството с оспореното пред АССГ решение, административният орган излага съображения, че таксите се дължат в условия на кумулативност както таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, така и тази по чл. 30, ал. 6 от същия закон, тъй като задълженията са на различни основания, като за такива посочва: такса за издаване на лиценз според броя на игралните места и такава според срока на лиценза /5 години/. При тези фактически данни, от правна страна решаващият съд приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но оспореното решение на изпълнителния директор на НАП не е в съответствие с материалноправните разпоредби. В тази връзка съдът съд излага съображения, че предвид дейността, за която е издаден и съответно продължен лицензът на дружеството в случая, не е налице промяна в режима на таксуване с изменението на Закона за хазарта с ДВ бр. 69/2020г., в което предишната ал. 5 на чл. 30 от ЗХ е променена на ал. 7 от същия член, като запазва съдържанието си и гласи, че за хазартни игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се събират единствено таксите по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Приема също така, че изричната уредба на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1, поради което събирането на такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в разглеждания казус е без правно основание. Така мотивиран, решаващият съд постановява обжалваното решение, с което отменя решението на изпълнителния директор на НАП и връща административната преписка за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Спорът по делото се свежда до това коя конкретно такса от предвидените в чл. 30 от ЗХ дължи жалбоподателят за продължаване на издадения му лиценз и по-конкретно дължи ли две такси такава по ал. 1 и такава по ал. 6 на чл. 30 от ЗХ. Касаторът не оспорва, че дружеството ответник в настоящото производство, в качеството си на организатор на хазартни игри по чл. 242, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се облага с алтернативен данък по реда на същия закон. Именно в качеството му на лице, облагащо се с алтернативен данък по цитирания закон, настоящият съдебен състав намира, че същото дължи само такса по чл. 30, ал. 1 от Закона за хазарта, като това произтича от разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от същия закон. Съгласно чл. 30, ал.1 от ЗХ, за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерски съвет по предложение на министъра на финансите. Съгласно ал. 6 на чл. 30 от ЗХ, за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 25 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 50 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 100 000 лв. В същото време чл. 30, ал. 7 от ЗХ предвижда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Следователно лицата, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, каквото е дружеството ЛОТОС ООД както се установи по-горе, следва да заплащат такса за издаване/продължаване действието на лиценза, в размер, определен единствено по Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта. Размерът се определя единствено според броя на игралните места в залата, в която ще се извършва разрешената дейност, и не е обвързан с броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза, както е предписано в чл. 30, ал. 6 от ЗХ. След като в чл. 30, ал. 7 във вр. с чл. 30, ал. 1 от ЗХ ясно е посочено каква е таксата за издаване/продължаване на лиценза за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, а именно - такава определена според Тарифата за таксите, които се събират по закона за хазарта, то няма основание да се събира и втора такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Следва да се отчете също, че текстът на чл. 30, ал. 7 от ЗХ /изм. ДВ, бр.69/2020 г./ съществува и в редакцията на чл. 30 от ЗХ от 01.01.2015 г. като ал. 5 на чл. 30 от ЗХ. Следователно цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от дружеството такси, тъй като същата е съществувала и към момента на подаване на заявлението му за продължаване на издаден лиценз 29.10.2020 г. Предвид изложеното заплатената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 25 000 лв. не се дължи и следва да бъде възстановена при поискването ѝ. Цитираното от касатора Решение 11 от 01.07.2003 по конституционно дело 9 от 2003 г. на Конституционния съд е неотносимо към предмета на настоящия спор, поради което същото не следва да бъде обсъждано. Предвид изложеното обжалвания съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден с настоящото решение. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски в размер на 2650 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,