Решение № 2641 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2022 г.
ВАСОсмо отделение06.03.2024 г.докладчик т Димитър Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 44/08.06.2022г., постановено по адм. дело 167/2020г. по описа на Административен съд Габрово, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) РД-05-41/26.03.2020г., издаден от Министър на земеделието, храните и горите с който е определена за публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на главница от 413 938, 66 лв. и лихва от 204 114, 49 лв., общо 618 053, 15 лева.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните да заплати на Лазтурс ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Трявна, [улица]сумата от 7750 лв. разноски по делото за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лазтурс ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Трявна, [улица], представлявано от управител Х. Лазаров , чрез процесуален представител адв. П. Киров, срещу решение 44/08.06.2022г., постановено по адм. дело 167/2020г. по описа на Административен съд - Габрово, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) РД-05-41/26.03.2020г., издаден от Министър на земеделието, храните и горите с който е определена за публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на главница от 413 938, 66 лв. и лихва от 204 114, 49 лв., общо 618 053, 15 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че има качеството на предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС. Счита за неправилно отхвърлено оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност и неправилност на използваната оценка на имотите. По тези и други подробни доводи моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Габрово , и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което обжалваният АУПДВ да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен. Претендират се разноски за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските. Ответната страна Министърът на земеделието, чрез своя процесуален представител адв. Христова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени както в писмени бележки, така и в хода на делото по същество, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Габрово е бил АУПДВ РД-05- 41/26.03.2020г. на Министър на земеделието, храните и горите за публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер общо на 618 053, 15 лева, от които главница от 413 938, 66 лв. и лихва от 204 114, 49 лв., издаден на основание чл. 38, ал. 1, във вр. ал. 3 от ЗДП, Решение на Европейската комисия С /2014/ 6207 final, от 05.09.2014г. относно схема за помощ SA.26212(2011/С) и SA. 26217(2011/С) и чл. 162, ал. 2, т. 6 и 9 от Данъчно- процесуалния кодекс /ДОПК/. За да постанови решението, в оспорената му част, АС - Габрово е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. При преценка за съответствието на акта с материалния закон, съдът е изложил следните мотиви: АУПДВ е издаден в производство за възстановяване на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, получена в резултат на Договор за замяна на недвижим имот 70 от 26.01.2009г. АУПДВ е издаден на ЛазтурсЕООД, като при прилагане на формулата е констатирано, че с извършване на посочената замяна ЛазтурсЕООД е получило икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване в размер на 413 938, 66 лева. Върху тази сума е начислена лихва от датата на предоставяне на помощта на разположение на бенефициера- 26.01.2009г. до 26.03.2020г. в размер на 204 114, 49 лева. На първо място, съдът е разгледал спорния по делото въпрос дали Лазтурс ЕООД като приобретател на имот е предприятие по смисъла на член 107, § 1 от ДФЕС. За да даде положителен отговор, че ЛазтурсЕООД е предприятие по смисъла на член 107, § 1 от ДФЕС, съдът е посочил, че от представените доказателства по делото е видно, че жалбоподателят е сключил процесния договор в качеството си на търговец по ТЗ, респ. в това си качество е придобил имоти, предмет на сделката, което само по себе си ги включва в стопанския оборот, от който страната твърди, че имотите не са част. Последното според съда категорично налага извода, че при сключване на процесния договор жалбоподателят е действал като "предприятие" по смисъла на чл. 107 § 1 от ДФЕС. Първоинстанционният съд е счел също така, че дори и самият статус на търговец по нашето право е равнозначен на извършване на търговска дейност, което е и съдържането на понятието предприятие по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС. На второ място, съдът е разгледал спорния въпрос какъв е размера на подлежащата на възстановяване помощ. Приел е, че договорът за замяна осигурява предимство, което надвишава прага по член 1, § 2 от Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията, с оглед пазарната оценка на заменените имоти в хода на административното производство, в която връзка се съдържат съображения за отсъствие и на останалите условия за помощта de minimis по Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията. Съдът не е кредитирал заключението на съдебния експерт на допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза т. к. при определяне на "пазарната стойност на процесните имоти в. л. е използвало единствено и само единичната цена на декар, която е посочена в нотариалните актове, без да използва други източници на информация. Приел е, че пазарната оценка, изготвена от Агролеспроект ЕООД, следва да бъде кредитирана, като същата е следвала предписаната в т. 173 от Решение на ЕК (2014 final/05.09.2014 г. методика. Посочено е, че използваната от Министерство на земеделието, храните и горите експертна оценка е изготвена по утвърдения през годините метод на пазарните аналози, за определяне на пазарната оценка към 2009 г. на недвижимите имоти, предмет на процесната замяна, на база на цената на съпоставими обекти по обобщени показатели, разположени в близост до имотите или в сходен ценови район, които са били продадени в период около датата на замяната. Приет от първоинстанционния съд е и изводът, че независимо от факта, че размерът на помощта попада в обхвата на de minimis, получаването на тази помощ освобождава предприятието от разходи, които поначало би трябвало да понесе в своето текущо управление или в хода на своята обичайна дейност, като така се нарушават условията на конкуренция. /Решение от 19 декември 2000 г. по дело Германия/Комисия, С-156/98, R., Решение от 15 декември 2005 по дело Италия, Комисия, С-66/02, R. / На последно място е счетено за неоснователно възражението на дружеството за изтекла давност по чл. 171 от ДОПК, тъй като съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 30 април 2020 г. по дело С-627/2018, т. 40 националният давностен срок е неприложим към възстановяването на държавна помощ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото не е спорно, че по отношение на Република България е постановено и влязло в сила Решение на Европейската Комисия C
6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението на ЕК е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС), а именно неизпълнение на задължението на Република България като държава членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. От диспозитива на посоченото Решение на ЕК се установява, че със същото е констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл. 108, § 3 от ДФЕС и в нарушение на чл. 107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик, и частноправни субекти, които не са идентифицирани, а е посочен общо период, в който са осъществени сделки, попадащи хипотетично в обхвата на предоставената неправомерна държавна помощ, а именно: от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. Адресат, изрично посочен в акта на ЕК, е Република България, която има задължението да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките, при условията изрично постановени в диспозитива на Решение на ЕК C
6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08). Установено е, че с Договор за замяна на незвижим имот 70/26.01.2009г. между ЛазтурсЕООД и Държавна агенция по горите дружеството е извършена замяна на поземлени имоти с обща площ 160, 208дка, като всички имоти оценени по Наредбата са на стойност 496 430, 49 лева. В замяна Дружеството е получило имоти- частна държавна собственост с обща площ 32, 281дка, оценени по наредбата на 460 943, 50 лева. Пазарната цена на частните имоти възлиза на 94 604, 61 лева, а на държавните имоти 1 025 534, 75 лева, съгласно Оценка в Оценителски доклад, изготвен в АгролеспроектЕООД. Неправилно съдът е приел, че оспореният АУПДВ не страда от съществен порок, изразяващ се в липсата на мотиви. Безспорно това е така, защото според самата формулировка на чл. 107, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) правилата за държавните помощи се прилагат, когато бенефициерът е предприятие. Съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 без това да засяга разпореждане на Съда на Европейския съюз съгласно ДФЕС, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. Следователно, спазването на националните правила за издаване на индивидуални административни актове по реда на АПК, ред, към който изрично препраща чл. 38, ал. 3 ЗДП, налага административният орган да изложи мотиви (фактически и правни основания) за издаването на акта, като от особена важност в случая е излагането на такива за това защо се изисква възстановяване на помощта именно от неговия адресат, след като той не е определен като бенефициер на несъвместима помощ с решението на комисията. Значението на изискването за мотивите в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането им съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. Липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. Задължението на съда е да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на изложените в него мотиви, т.е. той не може да замести органа, излагайки мотиви вместо него. (виж Решение 3570/14.03.2013 г. по адм. д. 6831/2012 г. на ВАС и др.). В т.170 на решението на Комисията изрично е посочено, че в хипотеза при която Комисията не е в състояние да идентифицира в самото решение всички предприятия, които са получели неправомерна и несъвместима помощ, това трябва да бъде направено в началото на процеса на изпълнение на решението от съответната държава-членка, която следва да разгледа конкретното положение на всяка засегнато предприятие. Допуснато нарушение е съществено и само по себе си съставлява основание за отмяна на акта. Настоящата инстанция приема, че втория спорен по делото въпрос - какъв е размера на подлежащата на възстановяване помощ, е разрешен при неправилно изчисление на размера на помощта, която подлежи на възстановяване. В съображения
и
от Решението на ЕК се обосновава формула, с която се определя дали на бенефициерите е било предоставено предимство в резултат на сделките за замяна и какъв е неговия размер . За тази формула, е необходимо да се изчислят следните суми:
i)разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени; и
ii) разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени.
Приема се, че предимство е налице, ако стойността на ii) минус стойността на i) е положителна.
Неправилни според настоящия касационен състав са изводите на Административен съд Габрова във връзка с оценителните доклади, изготвени от Агролеспроект ЕООД, на които се прави позоваване в АУПДВ.
В т. 50 от решение по дело С-325/22 се посочва, че размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията.
Съответни на решението са разпоредбите от приложимия национален закон чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок.
В случая е нарушен и принципът за независимост, регламентиран в чл. 4, т. 1 от ЗНО, изискващ необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието. Оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която, според чл. 2, ал. 1 от Устройствения й правилник е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. Изложеното безспорно сочи на обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО. С оглед изложеното неправилно е приел административният съд, че пазарните оценки на имотите, на които се позовава издателят на акта, са изготвени от независим оценител и е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО. В този смисъл е и трайната практика на ВАС по идентични казуси.
Правилно не е кредитирано заключението по назначената СОЕ, тъй като при определяне на "пазарната стойност на процесните имоти в. л. е използвало единствено и само единичната цена на декар, която е посочена в нотариалните актове, без да използва други източници на информация.
С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че по делото не е изяснен въпроса каква е пазарната цена на заменените имоти, който е от съществено значение за решаване на спорния по делото въпрос какъв е размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане.
С оглед изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат разноски съобразно приложения списък в общ размер за двете инстанции на 7750 лв.