Решение № 9836 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2014 г.

Решение № 9836 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 12.12.2013 г. по адм. дело № 6152/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което по жалбата на Никола Стоянов Панов е обявена нищожността на издаденото от този орган уведомително писмо № 01-6500/5025 от 24.04.2013 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Никола Стоянов Панов не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Никола Стоянов Панов подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ по схемите и мерките за директно подпомагане за кампания 2009 г. с уникален идентификационен номер 16/050509/36914 от 22.04.2009 г. По заявлението били оторизирани суми за подпомагане, както следва: по Схемата за единно плащане на площ - 702,73 лева и по Национално доплащане на площ -286,88 лева. Впоследствие, в резултат на извършени допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните в заявлението, получените от бенефициента суми, общо в размер на 989,61 лева, били приети за недължимо платени. Поради това по отношение на Никола Стоянов Панов бил издаден акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24460 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съставеният акт бил отменен с решение от 9.12.2011 г. по адм. дело № 2114/2011 г. по описа на Административен съд-Пловдив, влязло в сила на 17.10.2012 г. С уведомително писмо № 01-6500/5025 от 24.04.2013 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" направил констатации, че при окончателното изчисление по подаденото от Никола Стоянов Панов заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 16/050509/36914 от 22.04.2009 г. не се оторизират суми за подпомагане поради установяването на площи, недопустими за подпомагане. С оглед съществуващите разлики между декларираните площи и площите, установени по парцели и схеми, оторизираната за кампания 2009 г. сума за подпомагане общо в размер на 989,61 лева се явява недължимо платена. Поради установения процент наддекларирани площи, заявени по Схемата за единно плащане на площ и по Национално доплащане на площ, на лицето се налагали санкции за бъдещ период, съответно в размер на 275,90 лева и 128,34 лева, макар отпуснатата субсидия да не подлежи на възстановяване, тъй като следва да се съобрази произнасянето на съда за отмяна на издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Административният съд приел, че административният акт по уведомително писмо № 01-6500/5025 от 24.04.2013 г. е нищожен, поради това, че е постановен в противоречие с влязлото в сила решение от 9.12.2011 г. по адм. дело № 2114/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Съдържанието на писмото и на издадения акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24460 от 13.04.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" било еднакво, тъй като били разпоредени същите права и задължения, на същите фактически основания. След като спорът бил решен по същество, при което съдът се произнесъл, че оторизираната сума от 989,61 лева не подлежи на възстановяване, органът не можел да издава повторно акт със същото съдържание като отменения. Съдът се позовал на чл. 172, ал. 2 АПК, според който актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, и обявил нищожността на оспореното уведомително писмо и обявил нищожността на акта. Решението е правилно само по резултат. Както основателно се оплаква касационният жалбоподател, административният съд неточно е възприел съдържанието на уведомителното писмо и е направил неверен извод, че то съвпада с предмета на отменения от съда акт за установяване на публично държавно вземане, което е отразил и в диспозитива на съдебното решение. Въпреки някои идентични фактически и правни констатации в мотивите на писмото и на акта за установяване на публично държавно вземане, в действителност тези актове имат различна разпоредителна част. Уведомителното писмо е нищожен административен акт не защото органът не се е съобразил с влязлото в сила решение за отмяна на издадения акт за установяване на публично държавно вземане, а защото е издаден извън установените административни процедури по националното и европейското законодателство. При положение, че разглеждането на подаденото от Никола Панов общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 16/050509/36914 от 22.04.2009 г. е приключило и на кандидата са били оторизирани суми за подпомагане, административният орган няма право да преразглежда заявлението и да приема друго фактическо и правно положение. С уведомителното писмо от 24.04.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е направено волеизявление за изключване от подпомагане на земеделския производител поради наличието на разлика между декларираните и установените площи. При положение, че земеделският производител вече е получил подпомагане, а съставеният акт за установяване на публично държавно вземане в размер на изплатената субсидия е бил отменен, така че връщането на сумите не се дължи, не е допустимо повторение на вече приключилата процедура по разглеждане на заявлението. Изключването от подпомагане е последица от направения отказ за отпускане на субсидия поради свръхдеклариране на площи и може да бъде предмет на административно разпореждане само в рамките на производство по разглеждане на постъпилите заявления за подпомагане. След завършване на производството с влязъл в сила акт за оторизиране на плащане, не е възможно последващо прилагане на така наречените санкции за бъдещ период. Основание за направеният извод дава съпоставката между текстовете на чл. 58 и чл. 80 от Първият текст урежда именно случаите на изключване от подпомагане в производствата по отпускане на помощта, а вторият се занимава с последиците, които настъпват при недължимо плащане. Както е записано в чл. 80 от регламента, при извършване на недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2.2. В допълнение следва да се отбележи, че щом в производствата, в които се установява недължимото плащане, не се разглежда въпроса за изключване от подпомагане, той не може да се поставя на разглеждане в отделно производство, каквото не е предвидено, като се издава акт, чиито правни последици не са изискващите се от закона. С тези мотиви решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд