Решение № 1879 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11083/2013 г.

Решение № 1879 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11083/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1681/25.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4623/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 081201833/17.07.2012 г., изд. от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ Добрич, в частта, потвърдена с Решение № 724/14.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението "-Варна при ЦУ на НАП, с която на "Агрива" АД гр. Добрич са установени задължения по ЗДДС за дан. период м. 09.2009г в размер на 48202.90 лв - главница и 4688.82 лв - лихва за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства не установяват извършването на спорния ВОД, поради което формираните от съда изводи са незаконосъобразни. В подкрепа на тезата си навежда подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Агрива" АД, гр. Добрич, чрез процесуален представител, с писмен отговор и защита по същество оспорва основателността на същата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок / по пощата - на 06.06.2013 г., поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е законосъобразността на Ревизионен акт № 081201833/17.07.2012г, изд. от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП- Варна, ИРМ - Добрич, в частта, потвърдена с Решение № 724/14.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението "-Варна при ЦУ на НАП, с която на "Агрива " АД гр. Добрич допълнително е начислен ДДС върху данъчната основа на декларирана от ревизираното лице вътреобщностна доставка /ВОД/ за данъчен период м. 09.2009 г. в размер на 48 202.90 лв - главница и е начислена лихва за забава, възлизаща на 4 688.82 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това крайно заключение е изведено при следните релевантни фактически констатации: През процесния данъчен периоди ревизираното дружество е издало инвойс фактура № 214/21.09.2009 г. и е декларирало във VIES декларация ВОД на стоки към румънско дружество, притежаващо валиден идентификационен номер по ДДС. На 12.09.2009 г. между страните по процесната доставка е сключен договор за продажба на 700 тона слънчоглед при цена 190 евро на тон и на същата дата е издадена проформа фактура № 200000206, плащането по която е извършено по банков път. По реда на чл. 5 от Регламент 1798/2003 в хода на ревизионното производство е събрана информация от Румънската данъчна администрация, съобразно която транспортът на слънчогледа, предмет на доставката по ф-ра № 214/12.09.2009 г. е осъществен от трето лице - превозвач от Румъния за сметка на получателя. За доказването на коментирания ВОД доставчикът е представил CMR и писмено потвърждение от получателя, а спорът по делото се е концентрирал върху въпроса доколко тези документи установяват изпращането или транспортирането на стоката. В тази връзка съдът е приел, че международните товарителници доказват действителното извършване на ВОД, в резултат на което е достигнал до извода, че с РА незаконосъобразно е доначислен начислен 20 % ДДС върху посочената във фактурата данъчна основа. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС - в приложимата към м. 09.2009 г. редакция - ДВ, бр. 101 от 2006 г., която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. При осъществен транспорт от трето лице за сметка на получателя приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, която обвързва доказването с представянето на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка.. Визираните документи са посочени алтернативно, поради което представянето на който и да е от тях е достатъчно за доказване на транспортирането и за разлика от сега действащата редакция на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, приложимата към 2009 г. новела не предвижда необходимост от наличие на конкретни реквизити и задължително съдържание на свидетелстващото изявление на получателя, обективирано в писменото потвърждение. В случая, между страните е безспорно, че ревизираното дружество разполага с документ по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС - фактура за доставка, в които е посочен издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка валиден идентификационен номер по ДДС на получателя. Спорът е концентриран върху въпроса доколко представените международни товарителници и писмено потвърждение установяват получаването на стоките на територията на Румъния. Правилни в тази връзка са доводите на съда, основани на формалния анализ на представените товарителници и изискуемите се в тях реквизити, обосноваващи извода му, че те се ползват с регламентираната в чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки доказателствена сила и удостоверяват получаването на стоките на територията на друга държава - членка. Това правно релевантно обстоятелство се установява и от представеното писмено потвърждение от получателя, спрямо което не са приложими сочените от касатора формални изисквания. Ирелевантни за доказването на ВОД са и останалите аргументи в касационната жалба, които са идентични с тези, поддържани в първоинстанционното производство. Всички те са подробно обсъдени от съда, а изложените от нега мотиви напълно се споделят и от настоящия състав. Осъществената от него касационна проверка сочи, че атакуваният съдебен акт не страда от инвокираните пороци и като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение