Решение № 391 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2010 г.

Решение № 391 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационни жалби на И. М. Г. и Маргаритка Т. И. срещу решение от 10.06.2010 г. на Шуменския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в. гр. д. № 226 от 2010 г. Ищцата И. М. Г. обжалва решението в частта, с която е било обезсилено решението на първоинстанционния Шуменски районен съд № 14 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 2889 от 2009 г. в частта по предявения от Г. срещу П. И. К. и М. М. К. отрицателен установителен иск за собственост върху ап. № 86, находящ се в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 7 и е прекратено производството по делото в тази част. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответницата Маргаритка Т. И. обжалва решението в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от И. М. Г. срещу Маргаритка Т. И. отрицателен установителен иск за собственост върху същия апартамент. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Страните взаимно оспорват жалбите си. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: К. жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 502 от 25.05.2011 г. на ВКС по настоящото дело /касационното обжалване е допуснато по въпроса: допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, предявен от лице, спрямо което със сила на присъдено нещо е признато, че не е собственик на имота и съответно допустимо ли е постановено по такъв иск съдебно решение/. Разгледана по същество, неоснователна е касационната жалба на И. М. Г. срещу решението в частта, с която е било обезсилено решението на първоинстанционния Шуменски районен съд № 14 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 2889 от 2009 г. в частта по предявения от Г. срещу П. И. К. и М. М. К. отрицателен установителен иск за собственост върху ап. № 86, находящ се в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 7 и е прекратено производството по делото в тази част: С влязлото в сила решение от 25.04.2008 г. по гр. д. № 99 от 2008 г. на Шуменския окръжен съд в отношенията между И. М. Г., П. И. К. и М. М. К. е установено със сила на присъдено нещо, че П. К. и М. К. не собственици на процесния имот /тъй като е отхвърлен предявения от тях срещу И. Г. иск по чл. 108 от ЗС за този имот и то именно поради това, че ищците К. не са собственици на имота/. Същото е искала да бъде установено И. Г. с предявения по настоящото дело отрицателен установителен иск за собственост срещу К.. Тоест, налице е била процесуалната пречка на чл. 299 от ГПК за завеждане на ново дело между страните, поради което правилно с обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението в частта по предявения отрицателен установителен иск за собственост срещу К.. Неоснователно е твърдението на касаторката И. Г., че имала интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като влязлото в сила решение по гр. д. № 99 от 2008 г. на Шуменския окръжен съд установявало, че П. и М. К. не са собственици на имота само на едно основание, а с предявения по настоящото дело отрицателен установителен иск се искало да бъде установено, че те не са собственици на имота на всички основания. В диспозитива на решението по гр. д. № 99 от 2008 г. на Шуменския окръжен съд, който единствен се ползва със сила на пресъдено нещо съгласно приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, не е посочено на какво основание се отрича правото на собственост на П. и М. К. върху процесния имот. Следователно към датата на влизане в сила на това решение /06.04.2009 г./ със сила на присъдено нещо между страните е установено, че К. не са собственици на имота на всички основания. Не се твърди от ищцата И. Г., нито от ответниците К., след 06.04.2009 г. да е настъпил нов юридически факт, водещ до възникване на правото на собственост на К. върху процесния имот. Поради това няма основание и правен интерес за ищцата от предявяване на нов отрицателен установителен иск за собственост върху същия имот срещу К.. Основателна е обаче касационната жалба на Маргаритка Т. И. срещу решението на Шуменския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от И. М. Г. срещу Маргаритка Т. И. отрицателен установителен иск за собственост върху същия апартамент: Съгласно задължителната практика на ВКС /например решение № 504 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 603 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о., решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр. д. № 846 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о., решение № 539 от 14.02.2010 г. по гр. д. № 1246 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., решение № 188 от 10.08.2011 г. по гр. д. № 1040 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о. и др./, недопустим поради липса на правен интерес е отрицателен установителен иск за собственост, предявен от лице, което не заявява и няма самостоятелни права върху имота- предмет на иска. Това е така, тъй като отрицателният установителен иск е иск за защита на правото на собственост, а не владелчески иск. Правният интерес от предявяването на този иск е налице, когато с претендираното от него право ответникът по иска смущава нормалното упражняване на правата на ищеца върху имота. Само при установено защитимо материално право на ищеца, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателен установителен иск, ищецът има правен интерес да установи несъществуването на претендираното от ответника право. Обжалваното решение е в противоречие с тази практика: въззивният съд е приел за допустим предявения от И. Г. срещу Маргаритка И. отрицателен установителен иск за собственост, макар че с влязло в сила решение по гр. д. № 351 от 2002 г. на Шуменския окръжен съд между същите страни е отречено правото на собственост на И. Г. /отхвърлен е предявения от нея срещу Маргаритка И. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за същия имот/. В исковата молба по настоящото дело, а и до настоящия момент, ищцата И. Г. не е обосновала правния си интерес от предявяване на горепосочения отрицателен установителен иск с настъпването на някакъв нов юридически факт, различен от разгледаните правопораждащи правото на собственост юридически факти по гр. д. № 351 от 2002 г. на Шуменския окръжен съд. Поради това е следвало да се приеме, че предявеният от И. Г. срещу Маргаритка И. отрицателен установителен иск е недопустим. С оглед на това решението на Шуменския окръжен съд и решението на Шуменския районен съд по този иск следва да бъдат обезсилени, а производството по делото в тази част- прекратено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия