Решение № 9481 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2017 г.

Решение № 9481 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Ж. В. О. от гр. П. против решение № 242/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 770/2016 г., по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД - 01 -1159/19.07.2016 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите му от проведения изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "С" съгласно Протокол № 528/3.06.2015 г. и Протокол № 601/24.06.2015 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Б., към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друг, с който оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил жалбата на Ж. В. О. срещу Заповед № РД - 01 - 1159/19.07.2016 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите му от проведения изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "С" съгласно Протокол № 528/3.06.2015 г. и Протокол № 601/24.06.2015 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Б., към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице предпоставките на чл. 56, т. 3 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредбата, Наредба № 38/2004 г.). Съдът е установил, че при подаването на документите си за допускане до изпит О. е представил свидетелство за завършено основно образование, издадено от Основно училище "Д. И. войвода" с. Я.. След проверка в регионалния инспекторат по образованието е установено, че на жалбоподателя не е издавано удостоверение за завършено основно образование. Следователно същият не е отговарял на условията за допускане до изпит. Представеното в съдебно заседание удостоверение за завършен осми клас в Помощно училище, не променя извода за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. С Наредба 38/2004 г. законодателят цели да даде детайлна регламентация за условията и реда за провеждане на изпити за придобиване за правоспособност за управление на МПС и осъществяване на ефективен контрол така, че да не се допусне кандидати, които не отговарят на изискванията на законодателя с оглед на теоретична подготовка и практически умения да придобият такава правоспособност, което е и в изключителен обществен интерес и в интерес на всички участници в движението, вкл. и на самите кандидати с оглед предотвратяване на ПТП и запазване на живота и здравето на всички. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен с оглед разпоредбата на чл. 56, т. 3 от Наредба 38/2004 г. на МТС и е отхвърлил оспорването. Съгласно цитираната по-горе разпоредба изпълнителният директор на Изпълнителна агенция"Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, за когото се установи, че не е отговарял на изискванията за допускане до изпит. По силата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП, в редакцията и от ДВ бр. 54/2010 г. в сила от 19.01.2013 г. свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Наредбата предвижда, че за допускане до теоретичен изпит кандидатите подават декларация, в която декларират, че отговарят на изискванията за допускане на изпит, включително и че са завършили най-малко основно образование и че притежават свидетелство за завършена степен на образование. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС следва да са завършили поне основно образование. И следователно ако не са завършили тази степен на образование същите не отговарят на изискванията за допускане до изпит. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за народната просвета придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗНП предвижда възможност за ученици с умствена изостаналост да бъдат обучавани в специални училища - помощни. Обучението им се осъществява по специален учебен план в съответствие с чл. 19 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който е различен от учебния план, по който се обучават учениците от общообразователните училища. Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 3 ППЗНП на учениците, завършили VIII клас, училището издава свидетелство за основно образование съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и за документите за системата на народната просвета. На учениците, завършили VIII клас в специални училища за деца с умствена изостаналост, училището издава удостоверение за завършен VIII клас съгласно държавните образователни изисквания за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания и за документите за системата на народната просвета. От анализа на чл. 46, ал. 1 и ал. 3 ППЗНП следва извод, че удостоверението за завършен осми клас, издадено от помощно училище не се припокрива и не е равнозначно на свидетелство за завършено основно образование, издадено от общообразователно училище. Видно от доказателствата по делото Ж. В. О. не е завършил Основно училище "Д. И. войвода" с. Я., а - помощно училище "Св. Св. Кирил и Методий" гр. П., за което е представено и удостоверение за завършен 8 клас. Е. защо следва да се приеме, че същият не е притежавал удостоверение за завършено основно образование. Следователно, както правилно е приел и административният съд, О. не е отговарял на изискванията за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Така изложените мотиви са напълно достатъчни, за да обосноват прилагането на разпоредбата на чл. 56, т. 3 от Наредбата. При издаването на обжалваната в първоинстанционното производство заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурата, спазена е предвидената в закона форма, актът е постановен в съответствие с преследваната от закона цел. Горното налага извод за законосъобразност на заповед № РД-01-1159/19.07.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и липса на основанията по чл. 146 АПК. Като е стигнал до същия извод административният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за настоящата инстанция в размер на сто лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение