Решение № 8526 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11483/2018 г.

Решение № 8526 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11483/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 95, ал. 2 от КСО. Образувано е по касационна жалба на М. Банков срещу решение № 1428 от 20.06.2018 г. постановено по адм. д. № 1013/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Териториално поделение на НОИ - Пловдив в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1428 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 1013/2018 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на М. Банков против решение № 2153-15-58/15.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2146-15-52 от 16.01.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение № 2153-15-58/15.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-15-51 при ТП на НОИ - гр. Пловдив от 21.02.2018 г. подадено от М. Банков срещу разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2146-15-52 от 16.01.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив. С потвърденото разпореждане на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е инвалидност поради общо заболяване изплащана в размер на социалната пенсия за старост по чл. 98, ал. 7 от КСО на М. Банков. От фактическа страна по делото се установява, че Банков получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО отпусната от 16.01.2008 г. - датата на инвалидизиране до срока на инвалидността 01.11.2016 г. въз основа на Експертно решение на НЕЛК - София № 0342/066/13.04.2016 г. с определени 72 на сто трайно намалена работоспособност. Това решение е потвърдено на основание чл. 98 от КСО с Решение № 07337/367/14.06.2016 г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив. След изтичане на срока на инвалидността по цитираното експертно решение на НЕЛК Банков се е явил за преосвидетелстване. С Експертно решение № 3919/192/16.11.2016 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Пловдив" АД по повод преосвидетелстването са определени 62 на сто трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане с дата на инвалидизиране-16.01.2008 г. и срок на инвалидността 01.11.2019 г. Решението е обжалвано от Банков. С разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2136-15-2/15.01.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО Разпореждане №[ЕГН]/прот. № РО 1097/22.12.2016 г. е отменено и на основание чл. 98, ал. 7 от КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възобновена от 02.11.2016 г. пожизнено и определена в размера на социалната пенсия за старост. По повод обжалването от М. Банков с Експертно решение № 0951/132/16.10.2017 г. на НЕЛК - София е отменено Експертно решение № 3919/192/16.11.2016 г. на МБАЛ "Пловдив" АД преписката е върната за ново освидетелстване. При това положение е издадено Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2146-15-52 от 16.01.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Банков е спряна, считано от 19.12.2017 г., тъй като административният орган е приел, че след като има отмяна и връщане на ЕР на ТЕЛК от НЕЛК не налице влязло в сила решение с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност и са налице обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. Приел е също, че до приключване на цялото производство с влязло в сила експертно решение, получаването на пенсията следва да бъде спряно, тъй като са налице доказателства, които могат да доведат до нейното прекратяване. Разпореждането е обжалвано от Банков пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който с решение № 2153-15-58/15.03.2018 г. е отхвърлил жалбата му с мотиви, че към момента на постановяване на решението на директора липсва административен акт по силата на който на лицето е определен 50 и над 50 на сто процент трайно намалена работоспособност. Липсата на такъв акт представлява обстоятелство по смисъла на чл. 95, ал. 2 от КСО, което може да доведе до прекратяване на пенсията. Първоинстанционният съд обосновано е приел в обжалваното съдебно решение, че към момента на постановяване на разпореждането и потвърждаването му в рамките на административния контрол, е имало достатъчно доказателства относно наличието на висящ и неприключил процес във връзка с процента трайно намалена работоспособност на лицето. Видно от доказателствата по делото с ЕР № 0951/131/16.10.2017 г. на НЕЛК София е отменено ЕР № 3919/192/16.11.2016 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Пловдив" АД и преписката е върната за ново освидетелстване. Този факт категорично може да се счита от категорията обстоятелства които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата пенсия, тъй като съгласно чл. 72 от КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване само ако са с определени 50 и над 50 на сто процента трайно намалена работоспособност. Решението е правилно. Изложените доводи в касационната жалба са неоснователни. Спорът е правен и се концентрира върху това налице ли са били основанията посочени в нормата на чл. 95, ал. 2 от КСО. В случая спирането е постановено на основание чл. 95, ал. 2 КСО, в който е предвидено, че пенсията се спира, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1, тъй като след ЕР на НЕЛК няма влязло в сила решение ЕР на ТЕЛК-гр. Пловдив. Предвид конкретните данни по делото обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията на М. Банков са свързани с определянето от ТЕЛК/НЕЛК на трайно намалена работоспособност под 50 на сто. Освен това в хипотезата на чл. 95, ал. 2 от КСО пенсионният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Негова е преценката дали да издаде разпореждане за спиране на отпусната пенсия. При съдебния контрол на актове издадени при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове - чл. 169 от АПК. Въпрос на законосъобразност е дали административният орган не е нарушил рамките на оперативната му самостоятелност и дали не е упражнил превратно правото си на свободна преценка. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че са били налице всички предпоставки за издаване на разпореждане от пенсионния орган за спиране на отпуснатата пенсия. Наличието на висящ и неприключил процес във връзка с процента трайно намалена работоспособност на Банков и липсата на влязло в сила ЕР на ТЕЛК-гр. Пловдив безспорно е от категорията обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата пенсия. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ТП на НОИ Пловдив за присъждане на разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,