Решение № 8964 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2010 г.

Решение № 8964 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Джамал Абдулкадер Джеляйли, гражданин на Алжир, против Решение № 15687/18.12.2009 г. по адм дело № 12708/2009 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 416/09.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - председателят на ДАБ, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел, че посочената от жалбоподателя в административното производство причина за напускане на държавата на произход - желание да се отклони от задължителна военна служба, не сочи на някое от основанията за предоставяне на статут на бежанец - липсва основателен страх от преследване поради основание по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ или хуманитарен статут - няма реалност от тежки посегателства в страната му на произход, като изброените в чл. 9 ЗУБ. Обсъдена е и становището, прието по делото относно актуалната обстановка в Алжир. Неоснователно е оплакването, че съдът е нарушил правилата, свързани с тежестта на доказване в производствата по ЗУБ и е приел бежанската история на жалбоподателя за недоказана. Видно от гореизложеното, съдът е дал вяра на твърденията на жалбоподателя за причината за напускане на страната на произход и е преценил именно тях дали попадат в някоя от хипотезите на чл. 8 и 9 ЗУБ. Неоснователно е и второто оплакване на касатора - за липса на преценка за сигурността на страната на произход. Тричленният състав е взел предвид актуалната справка за страната, така и изявлението на кандидата за статут при интревюто му в ДАБ, че ако се завърне в Алжир нищо няма да му се случи. Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав