Решение № 12938 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12650/2014 г.

Решение № 12938 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12650/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Душа" ЕООД, гр. Поморие, представлявано от управителя Валерий Муштриев, чрез адв. Пламен Борисов срещу решение № 1287 от 9.07.2014 г., постановено по адм. дело № 521/2014 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 021302016 от 18.11.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Бургас, потвърден с решение № 33 от 10.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при Централното управление (ЦУ) на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 5 919.57 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва реално извършен разход и услуга по фактура № 29 от 22.12.2008 г., издадена от "Бизнес юрист" ООД, Русия на ревизираното лице. Твърди, че при даването на консултации, участието при преговори и изготвянето на договори не е необходимо консултантът да присъства физически при извършването на тези задължения по сключения договор. Липсата на дата на договора не означава дезинтересиране на страните по него. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 265 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Душа" ЕООД срещу РА № 021302016 от 18.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 33 от 10.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП и е осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 5 919.57 лв. Пред административния съд е оспорена законосъобразността на РА № 021302016 от 18.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 33 от 10.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с който по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2008 г. е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 184 000.10 лв. и лихви в размер на 89 462.61 лв. Определените задължения са в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. със сумата по фактура № 29 от 22.12. 2008 г. в размер на 1 533 334 лв. и ДДС в размер на 306 667 лв., издадена от "Бизнес юрист" ООД - Русия, с предмет на доставка "юридически услуги". Като основание за извършеното увеличение е посочена документална необоснованост по смисъла на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО, поради това, че по фактурата не е извършена реална доставка. По делото е установено, че през 2008 г. касаторът е осчетоводил като разход за външни услуги сумата по процесната фактура. Стойността по спорната фактура е отчетена като текущ разход по сметка 602, като сумата не е платена и е останала като салдо към 31.12.2008 г. Към 31.12.2012 г. задължението по фактурата не е платено и стои като задължение в баланса на дружеството. За да постанови спорното решение, Административният съд - Бургас е приел, че РА е законосъобразен. От представените доказателства се установява, че доставката по спорната фактура не е реална, поради което съдът е приел, че разходът не е документално обоснован и правилно органът по приходите на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е извършил увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице за 2008 г. със стойността на процесната фактура. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса, отделил е спорните фактически и правни въпроси и обосновано е приел, че РА е законосъобразен. Спорът се свежда до това дали разходът по фактура № 29 от 22.12.2008 г. в размер на 1 533 334 лв. и ДДС в размер на 306 667 лв., издадена от "Бизнес юрист" ООД, Русия е документално обоснован и дали данъчната фактура отразява реално осъществена услуга, което предполага установяване с допустимите доказателства и доказателствени средства на реалността на тази доставка. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва реално извършен разход и услуга по фактура № 29 от 22.12.2008 г., издадена от "Бизнес юрист" ООД на ревизираното лице. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е приел, че доставката по спорната фактура не е реално извършена. От представените доказателства безспорно се установява, че задължението по спорната фактура не е платено. По делото не са представени никакви доказателства, че руското дружество "Бизнес юрист" ООД е предоставило каквито и да било юридически услуги на ревизираното лице, по повод на придобитите от него недвижими имоти на територията на Република България. В представения по делото договор, сключен между задълженото лице и доставчика е посочено че: "агентът следва да извърши юридически и други действия от името на и за сметка на принципала; агентът следва да осъществява юридическа защита на интересите на принципала при подбора, покупката и отдаването под наем на недвижими имоти, разположени на територията на Република България, в зона, отстояща на не по-малко от 250 м. от морето, а именно: юридическо придружаване пери преговорите на клиента за подготовка на сделката, консултации във връзка с конюнктурата на пазара на недвижимост, подготовка на необходимите документи за регистриране на всички сделки в съответствие със законодателството на Република България". По делото не са представени доказателства, че "Бизнес юрист" ООД е участвало в консултациите или при подписването на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, сключен между "Душа" ЕООД и "Мг Билдинг" ООД, а в дадените обяснения от "Мг Билдинг" ООД е посочено, че договорите са изготвени от нает от това дружество юрист, а при сключването на договора не е имало представител на "Бизнес юрист" ООД, Русия. В сключения договор между ревизираното лице и "Бизнес юрист" ООД, Русия, изрично е посочено, че агентът следва да извърши юридическо придружаване при преговорите на клиента за подготовка на сделката, поради което е неоснователно оплакването на касатора, че при даването на консултации, участието при преговори и изготвянето на договори не е необходимо консултантът да присъства физически при извършването на тези задължения. Освен гореизложеното, в представения договор, сключен между "Бизнес юрист" ООД и ревизираното лице не е посочена дата на сключване, а е посочено, че същият се сключва за срок от 1 г., поради което административният съд правилно е приел, че е невъзможно да се определи крайният срок на неговото действие, което е индикация за дезинтересиране на страните по него. Въз основа на гореизложеното Административният съд - Бургас правилно е приел, че са налице предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО, което дава основание за увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице за данъчния период 2008 г. В този смисъл правилно е извършено преобразуваното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. със сумата 1 840 001 лв., като е определен корпоративен данък за посочената година в размер на 184 000.10 лв., ведно със съответната лихва. По изложените съображения правилно жалбата на ревизираното лице срещу РА е била отхвърлена. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение пред първата съдебна инстанция, поради което и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК касационната инстанция не присъжда такова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение