Решение № 2104 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12561/2020 г.

Решение № 2104 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12561/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Иванова Производство по чл. 237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р Иван Иванов, чрез юрк. Николова, за отмяна на Решение № 8285 от 20.12.2019 г. по адм. д. № 7838/2019 г. на Административен съд София-град и Решение № 10798 от 06.08.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 2346/2020 г. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, според молителя, е Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което и по специално т. 53 и т. 54 от тях, е видно, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. № 7838/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Налице е и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено Решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север"АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 30.01.2015 г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение. Следователно, Решение № 1349 от 31.01.2019 г. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Налице били и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. На последно място, неправилно с решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила първоинстанционно решение, с което КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС. Това разрешение противоречи на мотивите на Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Иска се отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 от АПК и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане, евентуално-отмяна на решенията като неправилни. Ответникът по молбата за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Георгиева, в писмен отговор счита искането за отмяна за недопустимо, а в условията на евентуалност -неоснователно. Иска оставяне без разглеждане на искането или неговото отхвърляне. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Според предвиденото в чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. При тези данни по делото, съдът намира искането на КЕВР за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно. Решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Такава възможност е предвидена само за решенията на ЕСПЧ по чл. 239, т. 6 АПК. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното: Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 – т. 6 от АПК. Предвидената в чл. 239, т. 4 АПК хипотеза за отмяна също не се обосновава с представените по делото доказателства и поддържаните твърдения от молителя. Предвиденото е, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С Решение № 8285/20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7838/2019 по описа на Административен съд – София-град, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-465 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 593/2015 г. по описа на Районен съд – Павликени, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й изплащане и сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с касационното производство по обжалването му по КНАХД № 10153/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Съдът намира искането за неоснователно и на второто предявено отменително основание – това по чл. 239, т. 4 АПК. Нормата има за задача да предотврати съществуването в правния мир на две противоречиви влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. При констатиране на пълното тъждество, изискуемо в закона, съдът е задължен с нормата на чл. 244, ал. 2 АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. С тази отмяна в правния мир ще остане само един съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо решава спора между страните за законосъобразността/незаконосъобразността на един административен акт. Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АС, за едното от които се иска отмяна, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015 г. и НП-465 от 17.12.2014 г.). Самото твърдение, което е и подкрепено с доказателства е в противоречие със заявеното от страната искане. Налага се извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна. За да претендира отмяна на решенията на това основание, КЕВР се позовава на решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено осъдително решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ. Вместо това предявеният от "Електроразпределение Север" срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лева във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен. Сравнението на двете съдебни решения ясно показва липса на идентичност в предмета на иска, тъй като претендираните имуществени вреди произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела пред различни съдилища. Наличието на различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления води и до установяване на различна фактическа обстановка. Такова е и разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. по тълкуването на чл. 239, т. 4 АПК. На последно място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. С оглед изхода на делото основателно е направеното искане от ответника за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Претендираният размер е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия