Решение № 12691 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9789/2014 г.

Решение № 12691 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9789/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 237, ал. 1 и сл. АПК. Образувано е по искане на пълномощника на Стоьо Раднев Божков от гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № 16984 от 17.12.2013 г. по адм. дело № 8863/2013 г. по описа на Върховния административен съд - VII отделение. Посочени са разпоредбите на чл. 239, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 АПК. Ответникът - началникът на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи, не е взел отношение. Искането за отмяна на влязлото в сила решение е постъпило в предвидения в чл. 240, ал. 1 АПК едногодишен срок от постановяване на решението на Върховния административен съд, което е окончателно, направено е от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С решение № 16984 от 17.12.2013 г. по адм. дело № 8863/2013 г. Върховният административен съд - VII отделение, е отменил решение № 2542 от 16.04.2013 г. по адм. дело № 5258/2012 г. по описа на Административния съд - София-град, и вместо него е постановил отхвърляне на жалбата на Стоьо Раднев Божков от гр. София срещу заповед рег. № 293 от 3.05.2012 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи. Резултатът по прокурорска преписка № 16208/2005 г. по описа на Софийската районна прокуратура, обективиран в постановление от 4.10.2005 г., който молителят цитира, е взет предвид при постановяването на решението на Върховния административен съд, видно от съдържанието на мотивите, изложени към него. Ето защо позоваването на този прокурорски акт в искането за отмяна не обуславя наличие на предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК - нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Молителят развива и съображения, че видно от цитираната в решението на ВАС Инструкция № I-185 от 6.12.2002 г., собственикът на автомобила не може да инициира процедура по възстановяването на регистрационния номер на МПС, а в конкретния случай административният орган бездейства и това му причинява имуществени и неимуществени вреди. Цитираните оплаквания по същество представляват такива по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като са насочени срещу решение № 16984 от 17.12.2013 г. по адм. дело № 8863/2013 г. на Върховния административен съд - VII отделение, в частта му, с която в мотивите е прието, че "Констатацията (за оказано механично въздействие върху номера на рамата, установено още с протокола за оглед от 2005 г.) не означава, че за целите на регистрацията идентичният регистрационен номер е установен и следва задължително превозното средство да се регистрира. Това означава само, че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрация, е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 4 ЗДвП. За целта се провежда процедурата, предвидена в издадената от министъра на вътрешните работи на основание чл. 143, ал. 4 ЗДвП Инструкция № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Касае се за самостоятелно административно производство, чието иницииране зависи единствено от заинтересованото лице, което е титуляр на правото." Въпросът дали Божков е бил запознат от органите на МВР с резултата от извършената техническа експертиза по метода "ецване" е относим при обжалване на административния акт, тъй като представлява оплакване по чл. 146, т. 3 АПК, което трябва да бъде наведено и преценено в инстанционното съдебно производство по оспорване на административния акт, а не в това по чл. 237 АПК. При релевиране на оплакванията, отразени на стр. 2 от молбата, не е съобразено, че искането за отмяна не е обжалване, защото в случая се развива след постановяване на окончателно решение на Върховния административен съд (чл. 223 АПК), с което инстанционното производство е приключено. Отмяната не е фаза, стадий на съдебния административен процес, а самостоятелно производство за извънинстанционен контрол за влезли в сила решения, което рефлектира пряко върху стабилитета им и трябва да се прилага само в рамките на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК хипотези. В искането за отмяна, независимо че са посочени разпоредбите на чл. 239, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 АПК, не са наведени фактически основания, сочещи за наличие на нито една от хипотезите на цитираните норми. По изложените съображения искането за отмяна се възприема като неоснователно и се отхвърля. Разноски по делото не се присъждат, предвид липсата на направени искания и изхода по спора. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия,