Решение № 4461 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2012 г.

Решение № 4461 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр с § 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Варна, подадена чрез юрисконсулт Загорова, против решение № 1031 от 18.04.2012 г. по адм. дело № 433 от 2012 г. на Административния съд - Варна. В жалбата поддържа, че решението е неправилно, и иска да бъде отменено. Излага твърдения, че имотът, за който се иска извършването на административна услуга - заверка на молба-декларация, попада територия от обхвата на § 4 от ПЗр на ЗСПЗЗ. Ползвателя може да трансформира правото си на ползване в право на собственост само при наличието на кумулативно дадените предпоставки на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В конкретния случай не било ясно в коя категория от лица попада заявителя и какъв е правния му интерес да иска тази услуга. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Според него съдът не е конституирал правилно страните по обжалване на изричен отказ обективиран в писмо изх. № ЗАО38396 от 25.01.2012 г. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Варна, е отменил изричен отказ рег. № ЗАО-38396 от 25.01.2012 г. на заместник-кмета на община Варна за заверка на молба-декларация, подадена от Фикрет Хюсмен за имот № 239 по КП на местност "Ментеше" (Елен дере) находящо се в гр. Варна, р-н Владислав Варненчик и е върнал преписката в цялост на административния орган за произнасяне в срок от 14 дни при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Решението е правилно. Производството е по реда на чл. 21, ал. 3 от АПК във вр с § 8 от ПЗР на АПК. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда относно характера на исканата административна услуга. Безспорно е установено, че ответникът по касационната жалба е поискал извършването на административна услуга - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали посоченият имот е записан като общинска или държавна собственост. Документът е необходим на заявителя във връзка с производство по чл. 587 от ГПК за установяване на предпоставките за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Поради това е законосъобразен изводът на съда, че молителят има правен интерес от заявяването на исканата услуга. Видно от приложената на л. 8 от делото молба декларация същата не е заверена. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение относно обстоятелството, дали имотът е общинска собственост или държавна собственост. В него той е длъжен да впише обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка. С тази удостоверителна функция се изчерпват по същество правомощията му по предоставяне на искова административна услуга. Той няма право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост, както и да обсъжда конкуренция на права или приложими материалноправни норми. В конкретния случай, както правилно е приел административния съд, административния орган в постановения отказ е извършил по същество проверката, която следва да прецени друг орган. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършване на услугата. Първо, така неоснователно ще засегне правата на молителя и ще препятства защитата на тези права като единствен орган, на когото законът е възложил тези удостоверителни функции. От друга страна дали са налице претендираните права върху даден имот и налице ли са предпоставките на специалния закон ЗСПЗЗ, следва да преценява нотариуса по реда на чл. 587 от ГПК. Като е отказал издаването на посочения документ, административният орган е постановил отказ, който е незаконосъобразен и той правилно е отменен от съда. Решението на административния съд е обосновано и мотивирано, постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,