Решение № 10782 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2003/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по три жалби, подадени от Ц. В. П. , П. В. В. и Ж. Б. Д., всички чрез адв. И. Репуц, срещу Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи , приета с ПМС 118 от 26.05.1998 г. в действащата й редакция /изм., бр. 63 от 13.07.1999 г., в сила от 1.01.1999 г., изм. и доп., бр. 98 от 1.12.2000 г., изм., бр. 41 от 24.04.2001 г., в сила от 24.04.2001 г., бр. 44 от 8.05.2001 г., изм. и доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., в сила от 11.10.2002 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., изм. и доп., бр. 59 от 19.07.2005 г., в сила от 19.07.2005 г., бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 12.09.2006 г., изм., бр. 78 от 26.09.2006 г., доп., бр. 62 от 31.07.2007 г., в сила от 31.07.2007 г., изм. и доп., бр. 45 от 13.05.2008 г., изм., бр. 62 от 4.08.2009 г., доп., бр. 39 от 20.05.2011 г., изм., бр. 50 от 1.07.2011 г., бр. 55 от 7.07.2017 г., в сила от 7.07.2017 г., бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г../, изм. и доп. в хода на съдебното производство - ДВ, бр.65 от 08.08.2025г. Претендира се прогласяване нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт в неговата цялост , поради явно противоречие с целта на закона и чл.17, ал.5 от Конституцията на Р България. Претендират се разноски. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез правен съветник Георгиева, излага становище за недопустимост на жалбите поради липсата на правен интерес, и алтернативно неоснователност на оспорването за нищожност по изложените в писмена защита доводи. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява становище за допустимост , но неоснователност на жалбите, тъй като оспореният подзаконов нормативен акт не е нищожен издаден e в съответствие с делегацията по чл.36, ал.2 ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбите за процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователни. Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи е нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 76, ал. 1 АПК и чл. 12 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, поради което жалбата е подадена срещу надлежен предмет на оспорване в производството по реда на чл. 185 196 АПК. Налице е и изискуемият по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК правен интерес от оспорването за подателите на жалбите, тъй като същите установяват засегнати от процесната наредба права, предвид висящите съдебни производства пред СРС за определяне на дължимото им обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. Въпреки дадената изрична възможност, не са конкретизирани от жалбоподателите разпоредбите от процесната наредба, засягащи пряко правата им, но тъй като искането е за прогласяване на нищожност на наредбата, а не за отмяна на незаконосъобразни разпоредби от нея, то с постановеното по делото определение от 14.05.2025г., жалбите са приети за процесуално допустими. Съгласно правилата за издаване на нормативен административен акт, разписани както в ЗНА и Указ 883 за прилагане на ЗНА, така и в действащия процесуален закон /АПК/, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване. Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи и се обнародват в "Държавен вестник", освен тези на общинските съвети - чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Визираните правила са възпроизведени в чл. 76 АПК. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р България всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването, в това число и подзаконовите нормативни актове по смисъла на чл. 37, ал. 1 ЗНА. Това изискване е залегнало и в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 АПК , поради което съдебната практика приема, че препотвърждаването на конституционно установеното изискване за обнародване на нормативните административни актове в изрични норми на ЗНА и АПК , утвърждава значимостта на обнародването като начин за узнаване от адресатите на акта и въведените с него в правния мир регулации. Обнародването в "Държавен вестник", освен, че е крайният /завършващ/ елемент от фактическия състав по издаване на нормативния административен акт, определя и момента на влизането му в сила, поради което съставлява елемент , пряко относим към валидността на подзаконовия нормативен акт. От изложеното следва, че за да е налице твърдяната от жалбоподателите нищожност на оспорената Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, следва същата да е издадена от некомпетентен орган и/или да не е обнародвана в "Държавен вестник". Процесната Наредба е приета от Министерски съвет на Р България с Постановление 118 от 26.05.1998 г., като в §5 от ПЗР на Наредбата изрично е разписано, че се издава на основание чл.36, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, а в чл.1 е очертано приложното й поле урежда условията и редът за установяване на текущи пазарни цени на земеделската земя в изрично визираните в т.1, т.2 и т.3 хипотези. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ, паричния размер на дължимите обезщетения и броя поименни компенсационни бонове, които се полагат на правоимащите лица, включително за земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, се определя по реда на наредба, приета от Министерския съвет . Следователно обжалваната наредба е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК, при наличие на законова делегация, която не е отнемана или изменяна въпреки законодателните промени на ал.2 в периода от издаване на наредбата през 1998г. и до настоящия момент / ДВ, бр. 17 от 1991 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 17 от 2006 г./. При издаването на процесната Наредба е спазена и процедурата по чл. 77 и сл. от АПК, като същата е обнародвана в "Държавен вестник" съгласно чл. 5 от Конституцията на Р България и чл. 37, ал. 1 от ЗНА, поради което съставлява валиден подзаконов нормативен акт. С оглед изложеното, жалбите на Ц. В. П. , П. В. В. и Ж. Б. Д. срещу оспореният с искане за прогласяване на нищожността му подзаконов нормативен акт се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Разноски не се претендират от ответникът и не следва да бъдат присъждани такива. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение