Решение № 6064 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10834/2013. г.

Решение № 6064 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10834/2013. г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1464 от 28.06.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 681 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Анжелус Естейт" АД, гр. Стара Загора е отменен ревизионен акт /РА/ № 241104751 от 28.11.2011 г., на орган по приходите при Териториално Дирекция на Национална агенция за приходите, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 147 от 08.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", гр. Пловдив към Национална агенция за приходите, в частта му, в която резултатът по задълженията за ДДС за отчетен период м. февруари 2011 г. е преобразуван от 93 338.09 лв. за възстановяване на 56 087.94 лв. за възстановяване, като е отказано право на данъчен кредит общо на стойност 37 250.15 лв. по фактури № 1189 от 21.02.2011 г. и № 1190 от 22.02.2011 г. издадени от "Милениум 2000" ООД, гр. Стара Загора. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че страните по сделките не могат да променят волята си относно вида на доставките- от освободени в облагаеми след повече от година на извършените продажби. Волята на страните първоначално ясно е била изразена в смисъл, че доставките са освободени и тази промяна не може да стане в такъв срок и по реда на чл. 116 ЗДДС. Единствената цел на процесното анулиране е ревизираното лице да ползва данъчен кредит по фактура № 661/18.03.2010 г. между същите страни с предмет "лозови насаждения", трайно прикрепени към процесните недвижими имоти. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Анжелус естейт" АД гр. Стара Загора, чрез процесуалния представител адв. Тонев, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: С обжалваното решение на Административен съд Пловдив, по жалба на "Анжелус естейт" АД гр. Стара Загора е отменен посоченият РА в посочената част. За да постанови този акт, съдът е приел, че с обжалвания пред него РА незаконосъобразно на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 1189 от 21.02.2011 г. и № 1190 от 22.02.2011 г. издадени от "Милениум 2000" ООД, гр. Стара Загора с предмет на доставките съответно: лозе с обща площ от 374.136 дка., съгласно нот. акт № 37 от 21.02.2011 г. за поправка на нот. акт № 53 от 18.03.2010 г. и лозе с обща площ от 466.651 дка., съгласно нот. акт № 119 от 22.02.2011 г. за поправка на нот. акт № 4 от 18.03.2010 г. Съдът е приел, че законосъобразно, при спазване на разпоредбата на чл. 116 ЗДДС, е извършено анулиране на първоначално издадените фактури № № 663 и 662, двете от 18.03.2010 г. между същите страни, в които сделките за покупко-продажба на лозарски недвижими имоти са приети за освободени, съответно при липса на нарушения са издадени процесните две фактури, в които същите доставки са приети за облагаеми, начислен е ДДС по тях, съответно-получателят - ревизираното лице, има право на данъчен кредит по тях. Тези изводи се подкрепят от неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която не са налице нарушения във връзка с осчетоводяване на фактурите, както при доставчика, така и при получателя; налице е реална сделка и настъпило данъчно събитие, предвид прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти, както и плащане на данъчната основа и начисления данък по банков път. Формираният спор е относно наличието на правно основание за издаване на процесните фактури след анулирането на посочените по-горе други две фактури и съответно за вида на доставките по фактурите - освободени по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗДДС или облагаема по смисъла на чл. 45, ал. 7 вр. с ал. 1 ЗДДС. Законодателят е предвидил по реда на чл. 45, ал. 7 ЗДДС възможност на доставчика за избор относно вида на доставката на земя - облагаема или освободена. В съдебната практика е прието, че изборът се осъществява с вида на издадената от него като при издаване на данъчна фактура и вписване на отделен ред на ДДС, се приема, че изборът е доставката да е облагаема, а в обратния случай-да е освободена. Не е задължително да се вписва правното основание за това. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са били налице предпоставките за анулиране на фактури № 662/18.03.2010 г. и № 663/18.03.2010 г. В тази връзка обосновано и законосъобразно е прието, че по силата на чл. 116, ал. 2 ЗДДС за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури, в които не е начислен данък, въпреки, че е следвало да бъде начислен, както и че са спазени изискванията по чл. 116, ал. 4 ЗДДС - посочени са основание за анулиране, номера и дати на анулирания и на новия документ, съставени са протоколи, извършени са корекции за данъчните периоди по чл. 126, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Съгласно новите фактури за продажба на земя - № 1189/21.02.2011 г. и № 1190/22.02.2011 г., издадени вместо анулираните, ДДС е начислен и посочен отделно, което надлежно е отразено счетоводно. Налице е основание за извършеното анулиране, като самото анулиране е извършено преди издаване на РА. Това безспорно обстоятелство налага съобразяването и на задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, дадено от СЕС в Решение от 08.05.2013 г. по дело С-271/12 Petroma transports и др., т. 34. Там е прието, че "общата система на ДДС не забранява коригирането на погрешно съставени фактури. В този смисъл, когато са изпълнени всички материални условия, необходими за упражняването на правото на приспадане на ДДС и преди приемането на решението на съответните органи данъчно-задълженото лице е предоставило коригирана фактура, посоченото право по принцип не може да му бъде отказано, с мотива, че първоначалната фактура е съдържала грешка/в този смисъл Решение по дело Panon Gep Centrum С-368/09/. Дори да се приеме, че е доказано твърдяното от касатора, че процесното анулиране на фактури и издаването на нови с начислен ДДС е станало единствено, за да може ревизираното лице да ползва данъчен кредит по фактура № 661/18.03.2010 г. с предмет "лозови насаждения", трайно прикрепени към процесните недвижими имоти, което е било предмет на друг правен спор, следва да се има предвид, че този спор е приключил с влязло в сила съдебно решение № 13269 от 24.10.2012 г. на ВАС, осмо отделение по адм. д. № 1433 по описа за 2012 г. между същите страни, а от друга страна няма никакви обективни данни, че в резултат на това приспадане налице като резултат е загуба на данъчни приходи. Цитираното в касационната жалба Решение № 11501 от 21.11.2006 г. на ВАС, първо отделение, по адм. д. № 3032 по описа за 2006 г. разрешава окончателно различен от настоящия правен спор. Там с поправка на нотариален акт е коригирана цената на покупко-продажбата на недвижим имот, а не вида на доставката- от освободена в облагаема, а също липсва анулиране на първоначалната фактура и издаване на нова. Съобразно изискването по чл. 116, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗДДС, в настоящия случай налице са били погрешно съставени фактури, тъй като в тях неправилно не е било отразено отделно задължението за ДДС, последният включен в цената на сделките, съобразно уговореното между страните по предварителен договор от 15.03.2010 г. В тази връзка е извършена и поправка на нот. актове № 4/2010 г. и № 53/2010 г., с нот. актове за поправка на явна фактическа грешка съответно № 119/2011 г. и № 37/2011г, на Нотариуси с район на действие РС Сливен и Нова Загора, в които е отразена цена на сделките с включен в нея ДДС. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в касационното производство, е основателно. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника следва да бъде присъдена сума в размер на 2 650 лв., представляваща изплатено възнаграждение за адвокатска защита за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение