Решение № 12855 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на Н. В. Т. с [ЕГН], чрез адв. Б. Малинов , срещу Решение 759 от 24.02.2025г., постановено по адм. дело 566/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен, в частта, в която е отхвърлен иска на Т. срещу Областна дирекция на МВР - Плевен за разликата над 1500 лв. до претендирания размер от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие предявени при условията на евентуалност вредоносни, твърдени като противоправни (нищожни) действия на органи от състава на ОД МВР Плевен, респ. вследствие постановени нищожни административни актове от страна на администрацията на ОД на МВР Плевен, а именно Акт за установяване на административно нарушение Серия GA 895998 от 16.05.2023г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-0938-000279 от 16.05.2023г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-0938-000280 от 16.05.2023г.; Протокол за обиск 3391р- 4642/16.05.2023г. и Заповед за задържане с peг. 3391зз-125 от 16.05.2023г., както и цялата претендирана сума в размер на 636,38 лева представляваща имуществени вреди , причинени във връзка с посочените при условията на евентуалност вредоносни резултати. Претендират се и съдебноделоводни разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията за обезщетение на имуществените вреди поради извършването им извън периода на самата претенция за обезвреда на неимуществените е необоснован, тъй като този период касае другата искова претенция. Счита извършените разходи за доказани по основание и размер, като при условията на евентуалност ги сочи на първо място като причинени от противоправни, нищожни действия на дл. лица при ответника, а в случай на отхвърляне на пряката причинна връзка между двата елемента на претенцията, като резултат от нищожността на изброените по-горе административни актове. Относно размера на неимуществените вреди излага становище, че справедливо и обосновано е исковата претенция да бъде уважена вцялост с оглед постигане пълна обезвреда на причинените негативни емоции. Ответникът - ОД на МВР-Плевен чрез процесуален представител взема писмено становище по касационната жалба, като оспорва същата и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението в обжалваната част за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. Производството пред Административен съд-Плевен е разгледано по предявен от Н. В. Т. с [ЕГН], чрез адв. Б. Малинов иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД МВР/ гр. Плевен, за присъждане на обезщетени за причинени имуществени вреди, със следното основание и размер: 393,96 лв. - заплатени по сметка на ОДМВР Плевен за извършена химикотоксикологична експертиза; 50,00 лв. - такса за вземане на кръвна проба, заплатена по сметка на ОДМВР Плевен; 15,00 лв. - банкова такса за превод на горната сума и 177,42 лв. - пътни разноски, сторени по адм. дело 491 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен, VII състав относно обжалване на ЗППАМ 23-0938-000279/16.05.2023г., които съдът е отказал да присъди; Със същата искова молба е претендирано и обезщетение в размер на 5000,00 лв. неимуществени вреди за претърпяно нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, причинено неудобство, поради оставане без книжка и временно спиране от движение на лично ППС, нарушаване на правото на личен и семеен живот чрез незаконосъобразен обиск, незаконосъобразно лишаване от свобода, осъществено чрез незаконно задържане. Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди бива общо обосновано като изхождащо от незаконосъобразни действия на ОДМВР Плевен -извършване на незаконосъобразна проверка за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и незаконно фактическо задържане, и при условията на алтернативност като обезщетението за имуществени и неимуществени вреди поради издаването на нищожни актове - Акт за установяване на административно нарушение Серия GA 895998 от 16.05.2023г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-0938-000279 от 16.05.2023г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-0938-000280 от 16.05.2023г.; Протокол за обиск 3391р- 4642/16.05.2023г. и Заповед за задържане с peг. 3391зз-125 от 16.05.2023г., които негативни емоции се сочи да са преживени през периода от 16.05.2023 г. до 14.08.2023г. Така постановеното решение е правилно и обосновано по отношение на неимуществените и основната част от имуществените вреди. По отношение на имуществените вреди: Правилно първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка по делото, като съвкупност от факти, по които липсва спор. Не е спорно между страните, че по отношение на ищеца Т. е била извършена проверка от полицейски служители, след като е бил спрян от автопатрул на 16.05.2023г. в 12,50часа, като били инициирани и проведени няколко административни производства. Сред тях такова по установяване на административно нарушение, чрез съставяне на АУАН сер. 895998 от 16.05.2023г. за допуснато административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози; по задържане на ищеца за период до 24 часа със Заповед с рег. 3391зз-125 от 16.05.2023г., включващо незабавното му изпълнение , част от което представлява посочения като съставен против него Протокол за обиск 3391р- 4642/16.05.2023г., както и производства за прилагане на две отделни и самостоятелни принудителни административни мерки съответно със Заповед 23-0938-000279 от 16.05.2023г., с която на основание чл.171, т.1, буква б от ЗДвП временно е било отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца и Заповед 23-0938-000280 от 16.05.2023г., с която на основание чл.171, т.2а, буква б от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС - лек автомобил Ситроен С5 с регистрационен номер [рег. МПС] за срок от 6 месеца. Правилен при така установените да са били проведени паралелно няколко административни производства се оказва изводът на първоинстанционния съд , че посочените действия по извършване на проверката представляват част от проведените административни производства и в тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да припомни, че съгласно разпоредбата на чл.21, ал.5 не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. В този случай законосъобразността им, както е възприел тази идея и първоинстанционният съд, се проверява в хода на производството по оспорване на съответните крайни административни актове. По тази причина правилен и обоснован се явява изводът на АС Плевен, за липса на соченото правно и фактическо основание в лицето на описаните действия, за да бъде уважен всеки от исковете за имуществени вреди. Правилно в този случай при условията на евентуалност съдебният състав е преминал към преценка на евентуалнопредявения иск, според който същите увреждания са претендирани като резултат от твърдени да са нищожни, респ. незаконосъобразни съдебни актове. В този случай правилно напрактика първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл.204, ал.3 АПК, според която, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, но преценката за нищожност правилно е била свързана с хипотезата на чл.177, ал.3 АПК, според която, Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Предвид това, правилен и обоснован се оказа на първо място изводът на АС Плевен, че АУАН GA 895998 от 16.05.2023г. не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като същият е част от производството по налагане на административно наказание. Същият извод правилно е отнесен и към съставения Протокол за обиск 3391р- 4642/ 16.05.2023г., който действително по същността си не е индивидуален административен акт, а акт съпътстващ изпълнението на заповедта за задържане, целящ да обезпечи както правилното и законосъобразно изпълнение на заповедта, така и правото на защита на нейния адресат. На следващо място надлежнообосновано се явява и заключението на съда, че издадената заповед за задържане с рег. 3391зз-125 от 16.05.2023 г. е била оспорена и с решение 369/10.07.2023 година , влязло в сила на 12.09.2023 година жалбата срещу този административен акт е била отхвърлена, което на основание чл.177, ал.3 се явява пречка за повторно разглеждане на нищожността й. Правилно са преценени като надлежно отменени поради своята незаконосъобразност двете заповеди за прилагане на принудителни административни мерки - Заповед 23-0938-000279 от 16.05.2023г., с която на основание чл.171, т.1, буква б от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед 23-0938-000280 от 16.05.2023г. с която на основание чл.171, т.2а, буква б от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС - лек автомобил Ситроен С5 с регистрационен номер [рег. МПС] за срок от 6 месеца, съответно с Решение 401/13.09.2023 г. по адм.д. 491/2023 г. на Административен съд Плевен и решение 412/25.09.2023 г. по адм.д. 492/2023 г. на Административен съд Плевен. По тази причина правилно и обосновано е заключено от страна на първата инстанция за наличието на първата предпоставка за отговорността по чл.1, ал.1от ЗОДОВ отменени като незаконосъобразни административни актове. Неправилен в този случай се явява обаче изводът на същия съд за попадане на извършените разходи извън периода на исковата претенция. В исковата молба този период е твърдян като период на претърпените неимуществени вреди. Видно от исковата молба, касателно претендираните имуществени вреди подобен период на исковата претенция не е сочен, тя е обоснована от фактическа страна по видове плащания, които от своя страна биват доказани с надлежнозаверени писмени доказателства. Въпреки това, при преценка на същите съдът намира други причини за отхвърляне на исковата претенция. Така например, с оглед представени по делото доказателства относно извършени плащания за извършена химико-токсикологична експертиза в размер на 393, 96 лв. и 15 лв. банкова такса, от вносна бележка, на 14.09.2023г. плащането бива доказано като разход , а от поканата за доброволно плащане на този разход , става ясно, че същият бива претендиран именно от ОД на МВР Плевен. Видно обаче от Постановление за назначаване на експертиза от 16.05.2023г. (л.136) същата е назначена по образуваното досъдебно производство, т.е. разходът за извършването й не се намира в пряка причинноследствена връзка с двата отменени административни акта, а с инициираното наказателно производство. Не така стоят нещата с искането за изплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 50 лева, заплатена такса за вземане на кръвна проба. Видно от поканата за доброволно изпълнение и плащане на л. 14 и л. 15 по делото сумата от 50 лева е заплатена във връзка с резултатите по оспорването на показанията на техническото средство, чийто резултат се явява непосредствена причина и в този смисъл се намира в пряка причинноследствена връзка с постановяването на отменените като незаконосъобразни две ЗППАМ. Претенцията за обезщетяване на извършени разходи за пътни разноски в размер на 177,42 лв. по адм. дело 491/2023 година при обжалване на ЗППАМ 23-0938-000279/16.05.2023 г. съдът неправилно не е приел за вреда, причинена от отменена като незаконосъобразна заповед. Изводът на първоинстанционният състав, че те не се дължат, тъй като те не са разноски по производството и не могат да бъдат претендирани за обезщетяване по реда на ЗОДОВ е необоснован. Принципно на обезщетение подлежи всяка вреда намираща се в пряка причинноследствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и доколкото пътните разходи не се присъждат като разноски в съдебното производство, обезщетението по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ остава единствен способ за овъзмездяването им. В конкретния случай обаче, видно от представените фактури за гориво на л.л. 16 и 17 от първоинстанционното дело, пряк извършител на разхода не е ищецът, като всякакви други отношения с трети лица се явяват опосредени и без пряка причинноследствена връзка с отменения административен акт , на който същият се явява адресат. Предвид изложеното, като основателна и доказана се явява исковата претенция единствено за сумата от 50,00 лева, която следва да бъде присъдена на ищеца. По отношение на неимуществените вреди: На следващо място не е спорно и това, че касаторът е обжалвал в срок издадените Заповед 23-0938-000279 от 16.05.2023г., с която на основание чл.171, т.1, буква б от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед 23-0938-000280 от 16.05.2023г. с която на основание чл.171, т.2а, буква б от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС - лек автомобил Ситроен С5 с регистрационен номер за срок от 6 месеца, съответно с Решение 401/13.09.2023 г. по адм.д. 491/2023 г. на Административен съд Плевен и решение 412/25.09.2023 г. по адм.д. 492/2023 г. на Административен съд Плевен. По тази причина правилно и обосновано е заключено то страна на първата инстанция за наличието на първата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ отменени като незаконосъобразни административни актове. Двете решения са влезли в законна сила на същата дата, поради едноинстанционния им характер.Исковата претенция търси обезвреда за причинените като пряка причинноследствена връзка вреди от незаконните заповед и тяхното незабавно изпълнение. За установяване на претендираните неимуществени вреди първоинстанционният съд е допуснал поисканите от ищцата гласни доказателствени средства. По делото пред първоинстанционния съд, по искане на ищеца, са допуснати и събрани и гласни доказателствени средства в лицето на св. Д. и съпrугата на ищеца св. Ц., като първият свидетелства за това, че е водил и прибирал детето на ищеца от училище, обяснил е подробно за трудностите, които съседът му е имала след отнемане на СУМПС, както и за емоционалното му състояние, което свидетелят определя като стрес и притеснение. По същество, административният съд правилно е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание поради наличието на индивидуален административен акт, отменен като незаконосъобразен по предвидения в закона ред с влязло в сила съдебно решение и установени като причинени пряко от действието и изпълнението на тези отменени адм. актове неимуществени вреди, които обичайно следват човек до възстановяване на справедливостта и законността в живота му. По този начин, от събраните доказателства съдът е счел за установено наличието на претърпени негативни емоции, изразили се в притеснения, напрежение , стрес. Така в крайна сметка Съдът е намерил за доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но е приел жалбата за частично основателна по размер до присъдената сума от 1500,00 лв. Аргументирал се е с това, че преценявайки справедливостта на база на конкретните факти, свързани с психическото и физическо състояние на наказания ищец, проявили се при връчването на заповедта и изтърпяване на принудителната административна мярка, окончателният размер е бил индивидуализиран чрез отчитане на краткия период на изпълнение на ПАМ около три месеца. Според настоящия съдебен състав, предвид при извършване на тази преценка следва да бъдат взети и скорошната отмяна на самите два административни акта - около четири месеца след постановяване на Заповедта. Отразено следва да бъде и това, че причинените психически преживявания са с интензитета на обичайните, тъй като липсват медицински доказателства за нанесена психотравма с по-голяма продължителност и сериозност . Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки по ЗОДОВ незаконосъобразен административен акт на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание. Безспорно е по делото наличието на неправомерно наложени ( и изтърпeни частично ) ПАМ, което е въздействало пряко и върху емоционалното му състояние с интензитет, който е намерил израз в доказаните безпокойство и стрес. Неоснователни според настоящия състав са претенциите за по-висок размер на обезвреда на претендираните неимуществени вреди. В допълнение на изложените мотиви на първоинстанционния съд, към които съдебният състав препраща, предвид пълнотата и задълбочеността им, следва да бъде отбелязано и това, че вредоносният резултат е възможно да бъде постигнат от въздействието на два или повече независими един от друг правнорелевантни факта. В този случай следва да бъде извършена преценка на въпроса за виновното съпричиняване. В конкретната ситуация през периода на исковите претенции, наред с постановените Заповеди за налагане на ПАМ, е било образувано и е протичало и наказателно производство. Житейски обосновано е същото, като такова с по-висока степен на интензитет да е тревожело много повече ищеца от проведеното административно производство по налагане на ПАМ. В този случай, практически невъзможно е негативните емоции от двете производства да бъдат отделени или отграничени едни от други, за да бъдат оценени поотделно. Ясно е тогава, че обезвредата на всяка от тях следва да е пропорционална на интензитета й спрямо този на другата. В този случай сумата от 1500,00 лева за изтърпените за кратко и отменени твърде бързо 2бр. ЗППАМ се явяват дори завишени по размер, но доколкото касационният състав не е в състояние да влошава положението на касатора, присъденият размер следва да бъде потвърден, а касационната жалба по отношение на отхвърлителната част от претенцията за присъждане на неимуществени вреди не следва да бъде уважавана. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е частично неправилно. В същата част то следва да бъде отменено, като бъде уважена претенцията за присъждане на сума в размер на 50,00 лева, заплатена за взетата от ищеца биологична проба при оспорване на резултата от техническото средство. В останалата част като правилно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора искането за присъждане на разноски в полза на двете страни се явява частично основателно, пропорционално съответно на уважената - за касатора и на отхвърлената - за ответника част от касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,