Решение № 13720 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2013 г.
ВАСПетчленен състав22.10.2013 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3879/20.03.2013 г. по адм. д. № 1062/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Андрей Иванов Тенев - изпълнителен директор на "Наш дом - България АД - Холдинг", гр. София да заплати на Комисията за финансов надзор направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13720 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Андрей Иванов Тенев-изпълнителен директор на "Наш Дом-България" АД -Холдинг чрез пълномощника на дружеството срещу решение № 3879/20.03.2013 г. по адм. д. № 1062/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-заместник-председателят, ръководещ управление "Надзор на инвестиционна дейност" при Комисията за финансов надзор /КФН/ чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора в качеството му на изпълнителен директор на "Наш Дом-България" АД -Холдинг на срещу решение № 997 - ПД/11.10.2012 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 1, чл. 213, ал. 4 и чл. 215 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 115, ал. 1, изр. 2 от ЗППЦК, жалбоподателят е задължен да предприеме действия за провеждане на редовно годишно общо събрание на акционерите на публичното дружество за отчетната 2011 г. не по-късно от шестдесет дни от получаване на решението. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че разпоредбите, свързани със свикването и провеждането на общо събрание на акционерите на публично дружество, имат императивен характер и са гаранция за реалното упражняване на предоставената на акционерите възможност да вземат участие в управлението на дружеството и да контролират извършваните от него дейности. Изпълнителният директор на дружеството в случая като представляващ и управляващ дружеството е задълженото и оправомощено лице да инициира провеждането на събранието на "Наш дом - България" АД - Холдинг, гр. София. Според съда, наложената на касатора като акционер с решение № 252-ПД/6.04.2011 г. на същия орган принудителна административна мярка-да не упражнява правото си на глас в общото събрание на холдинга до прехвърляне на необходимия брой акции, така че да притежава пряко, чрез свързани лица или непряко по чл. 149, ал. 2 ЗППЦК, по-малко от 50% от гласовете в общото събрание на посоченото дружество, не е пречка за свикване на Общо събрание на акционерите. С тези аргументи съдът е приел законосъобразност на оспорения административен акт. Така постановеното решение е материално законосъобразно: Не е спорно по делото, че не са предприети действия по свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите за изтеклата 2011 г., като изпълнителният директор е задължен да свика Общо събрание на акционерите Това обстоятелство е наложило постановяването на обжалваното решение, като е определен срок за изпълнението му-шестдневен. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че забраната на изпълнителния директор за упражняване на глас в Общото събрание до редуциране на притежавания от него брой акции в смисъл на намаляването им, не е пречка за свикване от представляващия и управляващия дружеството на Общо събрание. Последното може да бъде проведено при условията на чл. 227, ал. 3 ТЗ, тоест при липса на кворум. Последният е от значение само за изменяне или допълване на устава на дружеството, увеличаване или намаляване капитала или за прекратяване на дружеството, тъй като само в тези случаи се изисква квалифицирано мнозинство от 2/3 от представения на Общото събрание капитал. Поради това доводите за липса на кворум при свикване и провеждане на Общо събрание на акционерите поради предишната наложена принудителна административна мярка са неоснователни. С оглед изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобазен такъв, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на съществени процесуални норми и решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав