Решение № 286 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13236/2014 г.

Решение № 286 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13236/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - ЮЗР, чрез проц. представител Анатол Овчаров, против решение № 5814/16.09.2013 г., постановено по адм. д. № 9748/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Красимир Стамов Керезов против заповед № ДК-02-ЮЗР-425/16.09.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е наредено премахването на незаконен строеж"Гараж с три гаражни клетки", намиращ се в ПИ 545, кв. 196, по плана на гр. София. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено от съда, че не е вярна констатацията на административния орган, че процесният строеж е изграден без строителни книжа, както и че административният орган не е изследвал налична търпимост за обекта на акта си. Доказано в процеса на производството е, че строежът е изпълнен съобразно работния проект и съответства на действалите към момента строителни правила и норми. Налице са ЧКЗП, виза за проектиране, както и позволителен билет, всичките от 1977 г., налице е и нанасяне на процесните гаражи в плановете от 1977 г., 1980 г. и 1994 г. От разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво се установява, че строежът е изпълнен през 1986 г., а напълно е завършен през януари 1987 г., т. е. преди 07.04.1987 г. Логичен е изведеният извод, че строежът не подлежи на премахване, а постановената заповед е постановена при нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Правилно решаващият съд е намерил за ирелевантни доказателствата и исканията в процеса касателно собствеността на гаражите, както и приключили съдебни спорове за това. В тази връзка несъстоятелни са и доводите на депозираното писмено възражение от ответницата Мария соколова. В административното производство се разглежда въпросът за законността на строеж и се конституират заинтересувани лица, съобразно на изрично предвидените в Закона хипотези. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от Красимир Стамов Керезов - на същия ще следва да се присъдят сторените разноски за един адвокат в размер на 300 лв, установими от представения договор за правна защита и съдействие № 0192653 от 01.12.2014 г. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав