Решение № 6983 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11367/2017 г.

Решение № 6983 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11367/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Х., подадена чрез процесуален представител адв. П. П., против решение № 4731/13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 6232/2017 г. по описа на АССГ (Административен съд С.-град), 47-ми състав. В касационната жалба се релевират оплаквания, че така постановеното решение е неправилно, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробно изложени съображения моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което да бъде отменено решение № 9210/10.05.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците и преписката да бъде върната за ново разглеждане със задължителни указания. В открито съдебно заседание пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), гр. С., чрез юрисконсулт Миланова, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че става дума за икономически мигрант и че няма основание за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Моли да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 4731 от 13.07.2017 г. по адм. дело № 6232/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд - С.-град, П. отделение, 47 състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Х., гражданин на Мианмар, срещу решение № 9210 от 10.05.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган, че няма конкретни основания които да обуславят предоставянето на закрила, като причината за напускане на страната на родителите са ирелевантни по отношение на лицето. Приел е, че причината да не се завърне в Мианмар е не това, че ще бъде обект на преследване на верска основа, а защото няма да може да се препитава, тъй като други хора вероятно са завзели земята на семейството му. В решението си първоинстанционният съд е приел, че причината да не желае да се завърне и в Бангладеш е, че няма документи и ако властите узнаят, че е от Мианмар, ще го върнат там, а той по изложени вече причини не желае. Съдът е констатирал, че административният орган е установил, че се касае за икономически мигрант. На следващо място съдът е споделил изводите на административния орган, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут и молбата е приета за изцяло неоснователна. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд - С.-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Настоящият състав приема, че административният съд, съобразявайки бежанската история правилно е приел, че спрямо М. Х. не се установява наличие на материални предпоставки на чл. 8, ал. 2 от ЗУБ и чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ, след като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Основателно съдът се позовава на бежанската история за да приеме, че причините чужденецът да напусне държавата на произход - Мианмар, са икономически. Обосновано е прието, че той е напуснал страната си по причини от битов характер, неотносими към предпоставките на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Заявеният конфликт на верска основа с будистите, от една страна не се доказва, а от друга - касае родителите му и е отдалечен във времето. Съдът е обсъдил и ситуацията в държавата на произход на чужденеца, като се е позовал на актуална справка с вх. № МД-810 от 29.06.2016 г., от която не може да се направи извод нито за въоръжен вътрешен, нито за международен конфликт или безогледно насилие включително и в Бангладеш. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ, безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Мианмар или в трета сигурна за него страна - Бангладеш. Предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е съобразил тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. На следващо място по изложения довод на касатора, че доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, а в случая справката е повече от десет месеца преди постановяване на обжалваното решение, същият следва да се приеме за неоснователен. Тъй като представената справка съдържаща информация за обстановката в Мианмар е официална такава, изготвена от специализирана дирекция при ДАБ - МС, тя представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Справката е от 29.06.2016 г., а чужденецът е подал повторно молба за международна закрила на 31.05.2016 г. - т. е. информацията е актуална към момента на подаване на молбата. Настоящата инстанция счита, че щом по делото не са представени други данни и доказателства, които да оборят констатациите в гореописаната справка, то няма основания да се приеме, че тя не е актуална. По изложените съображения съдебното решение - предмет на касационната жалба е правилно, не страда от сочените в нея отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,