Решение № 5339 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2020 г.

Решение № 5339 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Сливен, представлявана от кмета на общината, приподписана от адв. Д. Д., срещу Решение № 155 от 29.07.2020 г., постановено по адм. д. № 50 по описа на Административен съд – Сливен (АС - Сливен) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение Община Сливен е осъдена да заплати на едноличен търговец (ЕТ) "Тимшел – 92 – Т. М. ", с ЕИК[ЕИК] сумата от 22095, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменено като незаконосъобразно Разпореждане с изх. № 9400-4455/3 от 31.03.2015 г., издадено от кмета на Община Сливен. Наред с това, общината е осъдена да заплати на едноличния търговец сумата от 1425, 00 лв. за съдебни разноски в първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се направеният от съда извод относно наличието на причинноследствена връзка между незаконосъобразния акт на кмета на общината и претърпяната вреда. Неправилна също така е преценката на съда във връзка с приложението на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Според касационния жалбоподател в случая недопустимо едноличният търговец е обезщетен за незаконно изградена постройка. В допълнение оспорва и размера на присъденото обезщетение като твърди, че по делото не е установено и доказано, че именно той е извършил пристрояването и е направил разходи за това. Поддържа становище, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила доколкото не е обсъдил всички приети по делото доказателства. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения иск. При условията на евентуалност се моли произнасяне по възражението по чл. 5 ЗОДОВ. Претендират се разноските за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. В допълнително представена молба поддържа касационната жалба, иска уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски съобразно доказателства за извършването им. Ответникът – ЕТ "Тимшел – 92 – Т. М. " не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. В представена по делото молба преди съдебното заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира сторените по делото разноски съобразно представените доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд приел, че предявеният иск е допустим, а въз основа на установеното по делото от фактическа страна, направил извод за неговата основателност. Мотивирал се, че е налице незаконосъобразен акт – Разпореждане с изх. № 9400-4455/3 от 31.03.2015 г., издадено от кмета на Община Сливен, което е отменено с влязло в сила Решение № 138 от 24.09.2015 г., постановено по адм. д. № 113 по описа на АС – Сливен за 2015 г. От този незаконосъобразeн акт, издаден при изпълнение на административна дейност, на едноличния търговец били причинени имуществени вреди, представляващи стойността на изградения от него търговски обект, чието премахване е разпоредено и осъществено въз основа на незаконосъобразния акт. Като се позовал на разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ съдът приел, че ЕТ "Тимшел – 92- Т. М. " е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт, тъй като изграденият от него обект е разрушен и премахнат въз основа и в изпълнение на този акт. Предвид това направил извод, че са налице всички елементи, включени във фактическия състав за реализиране отговорността на общината по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът бил доказан по основание. Съдът се произнесъл по направено възражение за освобождаване от отговорност на общината по смисъла на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ. Изразил становище, че липсват представени доказателства за причинено увреждане по вина на едноличния търговец. Не споделил тезата на Община Сливен, че претърпените имуществени вреди са последица от виновно негово поведение и следва да останат в негова тежест, тъй като изграденият строеж бил незаконен. Позовал се на това, че по делото било установено, че за част от процесната сграда – допълнително извършено пристрояване, действително не е имало издадени строителни книжа, но приел, че това не изключва причинната връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат, тъй като независимо от правния статус на сградата, същата има стойност и функционалност, която е загубена вследствие от премахването, в резултат на което е засегната имуществената сфера на лицето и е налице увреждане. Въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, изготвило строително – техническата експертиза, съдът приел за установено, че стойността на сградата с площ 88, 00 кв. м. към момента на премахването й е 24550, 00 лв. По тази причина направил извод, че предявеният иск за сумата от 22095, 00 лв. е доказан по размер, след приспадане на уважения частичен иск от 2455, 00 лв., съгласно Решение № 88 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 4 по описа на АС – Сливен за 2019 г., оставено в сила с Решение № 5942 от 21.05.2020 г. по адм. д. № 9539 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. По тези съображения уважил иска изцяло. Решението е валидно, допустимо и правилно. В настоящия случай следва да се съобрази, че с Решение № 88 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 4 по описа на АС – Сливен за 2019 г. Община Сливен е осъдена да заплати на Едноличен търговец "Тимшел – 92 – Т. М. " сумата от 2455, 00 лв., съставляващи 1/10 част от 24550, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменено с влязло в сила като незаконосъобразно Разпореждане с изх. № 9400-4455/3 от 31.03.2015 г., издадено от кмета на Община Сливен. Това решение е оставено в сила с Решение № 5942 от 21.05.2020 г., постановено по адм. д. № 9539 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. В Решение № 88 от 29.05.2019 г. е прието за установено, че едноличният търговец е изградил в поземлен имот с идентификатор 67338.525.186 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен сграда със застроена площ 88, 00 кв. м. на един етаж, отразена с идентификатор № 67338.525.186. 1 и с предназначение "сграда за обществено хранене". Приел, че видът на обекта и неговите характеристики: смесена конструкция с изградени водопроводна, канализационна, електрическа и вентилационна инсталации, са установени, както от заключенията на вещото лице, така и от описанията на обекта, съдържащи се в Протокол от 25.02.2015 г. по изп. д. № 909/2014 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Сливен, а и в Констативен протокол от 26.03.2015 г., съставен от служители на Община Сливен. За несъмнено установен по делото съдът приел и факта, че сградата е премахната въз основа на Разпореждане Изх. № 9400-4455/3 от 31.03.2015 г., издадено от кмета на Община Сливен, отменен като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Съдът съобразил и установеното в мотивите на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено като незаконосъобразно разпореждането на кмета на Община Сливен за премахване на процесната сграда, че към 03.04.2015 г. търговската сграда, собственост на едноличния търговец е съборена и ПИ 67338.525.186 по КК на гр. Сливен представлява празно незастроено място. Въз основа на установеното, съдът приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Община Сливен: незаконосъобразен акт Разпореждане с изх. № 9400-4455/3 от 31.03.2015 г., издадено от кмета на Община Сливен, което е отменено с влязло в сила Решение № 138 от 24.09.2015 г., постановено по адм. д. № 113 по описа на АС – Сливен за 2015 г., от който на едноличния търговец са причинени имуществени вреди, представляващи стойността на изградения от него търговски обект, чието премахване е разпоредено и осъществено въз основа на незаконосъобразния акт. Съдът приел, че не са налице условия за освобождаване от отговорност по смисъла на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ доколкото липсват представени доказателства за причинено увреждане по вина на едноличния търговец. Не споделил тезата на Община Сливен, че претърпените имуществени вреди са последица от негово виновно поведение и следва да останат в негова тежест, тъй като изграденият строеж бил незаконен. Изразил становище, че макар за извършеното пристрояване на сградата да не е имало издадени строителни книжа, това не изключва причинната връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат, тъй като независимо от правния статус на сградата, същата има стойност и функционалност, която е загубена вследствие от премахването, в резултат на което е засегната имуществената сфера на едноличния търговец и е налице увреждане. Съдът намерил, че искът е доказан и по размер като се основал на приетото по делото заключение, че стойността на сградата към момента на премахването й е 24550, 00 лв., поради което уважил предявения иск в размер на 2455, 00 лв., представляващи 1/10 част от 24550, 00 лв. В Решение № 5942 от 21.05.2020 г. по адм. д. № 9539 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. са изложени подробни мотиви, с които е приет за правилен изводът на АС – Сливен, че са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на общината по посочената разпоредба за претърпените от ЕТ "Тимшел – 92 - Т. М. " имуществени вреди. Изрично е налице произнасяне от състава на Върховния административен съд и по възражението на Община Сливен за съпричиняване настъпването на вредите от страна на едноличния търговец, като изводът на първоинстанционният съд за липса на основание за приложението на чл. 5 ЗОДОВ е възприет изцяло от касационната инстанция. По отношение на размера на обезщетението и този съд се е позовал на заключението на експертизата, за да направи извод, че правилно предявеният иск за сумата, представляваща 1/10 част от стойността на сградата към момента на премахването е бил уважен изцяло. Съгласно приетото по т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3 от 2016 г., което е приложимо към казуса, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на посоченото решение е прието, че: "Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна/. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум. При предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на иска. Когато ищецът претендира с петитума на исковата молба само част от размера на вземането, той предявява частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. При постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна правна връзка, обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения от момента на тяхното възникване до реализацията им - аргумент от чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието... След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск. " Предвид така приетото в цитираното тълкувателно решение, което е приложимо към казуса и е задължително за настоящия състав съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, непредявяването от страна на Община Сливен на правопогасяващи или правоотлагащи възражения по отношение на частта от вземането над уважения частичен иск до пълния му размер и липсата на нерелевирани при разглеждането на частичния иск възражения, правилно първоинстанционният съд е уважил иска като е осъдил Община Сливен да заплати на настоящия ответник по касация сумата от 22095, 00 лв. В касационната жалба не се твърдят пороци в решаващата дейност на съда в съответствие с така приетото в тълкувателното решение, а се навеждат доводи, които са свързани с разрешени при разглеждането на частичния иск въпроси, които не подлежат на преразглеждане в настоящото производство. По тези съображения и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция препраща съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане за присъждане на разноски от едноличния търговец, Община Сливен следва да бъде осъдена да му ги заплати в доказания по делото размер от 1200, 00 лв. съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 17.03.2021 г. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение