Решение № 399 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4460/2010 г.
ВАСVII отделение11.01.2011 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 44/01.03.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 77/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба по преписка № 77/2009 г. на КЗД. СПИРА предварителното изпълнение на издаденото на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" гр. София предписанието на основание чл. 47, т. 4, във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр да преустанови нарушението и възстанови положението на равно трeтиране, като отмени действието на чл. 48 от КТД, подписан на 23.06.2008 г. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в частта относно спиране на предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка, с характер на определение, в 7-дневен срок от съобщението.
Мотиви
Решение № 399 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4460/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/. Подадена е жалба от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" гр. София срещу решение № 44/01.03.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ по преписка № 77/2009 г., с което е установено, че с подписване на чл. 48 от Колективния трудов договор /КТД/ на 23.06.2008 г. в гр. София предриятието е извършило дискриминация по признак "лично положение" и " обществено положение" по отношение на участващите в административното производство служители, работещи в Летищен център Пловдив и служители, работещи в Летищен център Горна Оряховица, като е нарушило чл. 14, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДискр, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр на предприятието е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. и на основание чл. 47, т. 4, във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр е предписано да преустанови нарушението и възстанови положението на равно третиране, като отмени действието на чл. 48 от КТД, подписан на 23.06.2008 г., тъй като чл. 48 от КТД поражда критерии за неравно третиране. Подробни съображения се излагат в жалбата. Представителят на КЗД оспорва жалбата. Заинтересованите лица Димчо Петков и Илиян Манафов изразяват становище за неоснователност на жалбата. Доводите на заинтересованата страна Димчо Петков са, че обслужването на прелитащите самолети се извършва само в София от структура Контрол, която е специализирана само в тази дейност и не съществува като длъжност и работно място в летищните центрове, техните коефициенти и трудово възнаграждение не са предмет на жалбата до КЗД. Решението на КЗД касае положения труд по друга основна дейност на ДП РВД - обслужване на кацащи и излитащи самолети, която се извършва във всички летищни центрове. Длъжностите обхванати от решението на КЗД извършват труд, чийто обем не зависи единствено от броя на самолетите- техническите работни места, които извършват контрол и поддръжка на техниката, авиометереолозите, което не е оспорено. Представителите на Синдикалния икономически технически съюз при Съюза на транспортните синдикати в България и Националния синдикат Аеронавигационно обслужване към НПС "Промяна", считат, че решението на комисията е незаконосъобразно. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК на 16.03.2010 г., при връчено съобщение за решението на 4.03.2010 г. Разгледана по същество е основателна. Производството пред комисията е образувано по жалба на служители от Летищен център за обслужване на Въздушното движение гр. Пловдив и писмено изявление на служители от Летищен център Горна Оряховица за присъединяване към жалбата с оплаквания за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр при подписване на нов КТД, в който по предложение на синдикалните организации е било въведено различно процентно съотношение на основните работни заплати и допълнително материално стимулиране между основните длъжности в отделните ръководни центрове и летищни центрове за организация на въздушното движение, като е допуснато диференциране на работните им заплати в зависимост от това в кой летищен център работят. В чл. 48.4 от КТД е заложено правилото, че определянето на основните работни заплати и допълнителните материални средства за длъжностите, определени в клауза 48,3 от КТД между отделните районни центрове и летищни центрове за организация на въздушното движение в предприятието се извършва за РЦ за ОВД София - 100%, ЛЦ за ОВД Варна и Бургас -80 % спрямо процента, посочен за РЦ за ОВД София, Летищни центрове Пловдив и Горна Оряховица - 65% от процента посочен за РЦ за ОВД София и сектор Летищен център Русе и сектор Летищен център Стара Загора - 45 % от от процента посочен за РЦ за ОВД София. Тази диференциация по длъжности е въведена и в чл. 11, ал. 4 от Вътрешните правила за работна заплата на ДП Ръководство на въздушното движение София. Работодателят е твърдял, че трудът който служителите полагат е различен - не е равностоен и еднакъв, тъй като задълженията на длъжностите в отделните районни центрове /РЦ/ и летищни центрове / ЛЦ/ са различни по обем, специфика, сложност и интензивност и е отчетена разликата в интензивността и сложността в положения труд. Натовареността на служителите от различните летищни центрове в страната е различна поради интензивността на движението на въздушните средства и съответно броя на обслужените въздушни средства е различен. Посочени са от работодателя разлики в техническото оборудване, процедури за организация във въздушното движение, конфигурация на работната площ на летището, интензивност на полетите, която е свързана с количеството въздушни средства, обслужвани от ръководител полети в летищно- контролните кули, посочена е разлика във видовете полети, които се извършват от летище Пловдив и Горна Оряховица. Работата, която се извършва по техническото обслужване на оперативни системи, техническо оборудване и програмно осигуряване, от дежурните лица в сектор КНО в ЛЦ за ОВД Пловдив и Горна Оряховица, не е еднаква по обем и сложност с работата, извършвана от дежурните лица в ЛЦ за ОВД Варна и Бургас и РЦ за ОВД София, защото обслужват много повече системи. Комисията е счела за доказано, че в София трафикът е по- голям, но той се разпределя между повече служители, тъй като численият състав на служителите, които работят там е по- голям, поради което няма данни за такава натовареност, която да оправдае разлика в заплатите. В летищен център Пловдив и Горна Оряховица броя на служителите и броя на обслужените въздушни средства са по- малко, но при разпределение на броя на обслужените въздушни средства от служителите се получава равностойно натоварване с това на служителите в летищен център София. Посочено е, че в различните летищни центрове съществуват отделни позиции, за които в София отговарят двама служители, а в Пловдив носи отговорност само един човек. Счетено е, че по същество задълженията на служителите в различните летищни центрове са еднакви, като структура летищните центрове нямат разлика, не съществува разлика в техническите съоръжения, съществува известна разлика относно някои видове дейности по ръководство на въздушното движение, като в София са разделени между няколко различни длъжности и обекти. Изложени са мотиви, че служителите от различните летищни центрове имат еднаква професионална квалификация и могат да бъдат командировани в друг летищен център и с допълнително обучение са в състояние да изпълняват същата работа Отделните служители от различните летищни центрове имат еднакви длъжностни характеристики, което означава, че имат еднакви задължения и изпълняват еднакви функции, поради което е направен извод, че полагат еднакъв труд, при сходни условия и обстоятелства. Налице е еднакъв труд, тъй като работата по същество е сравнима, на практика служителите извършват една и съща работа. Отговорността, която поемат служителите във връзка с изпълнението на служебните си задължения е еднаква, нивото на необходимата квалификация за отделните длъжности е едно и също и условията на труд са сходни. Направени са изводи, че служителите полагат труда си при сходни условия и обстоятелства, но получават различно трудово възнаграждение, че е налице еднакъв труд, тъй като работата, която извършват служителите от различните летищни центрове е сравнима и на практика служителите от всички летищни центрове извършват една и съща работа, което е достатъчно основание да се приеме, че работодателят им дължи еднакво заплащане. Комисията е приела, че са доказани факти, от които с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр може да се направи извод, че е налице дискриминация, като е установено, че служителите от различните летищни центрове, изпълняващи еднаква длъжност са с еднаква квалификация, имат еднакви длъжностни характеристики, по същество изпълняват еднакви функции, но на практика получават различно възнаграждение, поради въведеното различно процентно формиране на работната им заплата в зависимост от това на кой- летищен център работят, а ответникът не е доказал, че правото на равно третиране не е нарушено. Според комисията е налице дискриминация по признак "обществено положение", тъй като елемент от него е професията на лицето, мястото където работи, заеманата от него длъжностна позиция и по признак "лично положение", тъй като в него се включва трудовия правен статус, професионалния опит и квалификация на отделната личност. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр работодателят е длъжен да осигури равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд. Правилно комисията е приела, че следва да се извърши се преценка дали служителите осъществяват труд с еднаква ценност и равна полезност, съобразно действителното естество на работата, в това число характера на работата, степента на отговорност, нивото на необходимата подготовка и квалификация както и условията на труд. Но въз основа на събраните доказателства следва да се направи извода, че тези характеристики на полагания труд са различни за различните летищни центрове. Неоснователни са твърденията в жалбата за недопустимост на решението на КЗД, с доводи, че жалбата пред КЗД не е насочена срещу дискриминационни актове на работодателя, а срещу нормата на чл. 48 от КТД относно която може да се предяви иск пред съда по чл. 60 от КТ за обявяване на недействителност на клауза на колективния трудов договор. Съгласно чл. 40 от ЗЗДискр, КЗД е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите и осъществява контрол по прилагането и спазването на този и други закони уреждащи равенство в третирането. Право на страните е да сезират като заинтересовани лица с жалба комисията в производство по Глава четвърта, раздел I от ЗЗДискр, да предприемат съдебно производство по чл. 41 и сл. от ЗЗДискр или по чл. 60 от КТ. Пред комисията е поискано установяване на нарушение по ЗЗДискр в посочената клауза от КТД, друг е въпросът допустимо ли е комисията да постанови отменяне на клауза на сключен договор. Клаузата на договора, с която е предвидено определено съотношение на основните работни заплати и допълнително материално стимулиране /ДМС/ по клауза 48.3 от КТД между отделните районни и летищни центрове /РЦ и ЛЦ/ за ОВД е в резултат на договаряне между работодателя и синдикалните организации като представители на работниците и служителите, не е налице едностранен акт на работодателя, независимо, че Вътрешните правила за работната заплата възпроизвеждат тази клауза. Изпълнението на постановената принудителна административна мярка, с която е предписано предприятието да преустанови нарушението и възстанови положението на равно трeтиране, като отмени действието на чл. 48 от КТД, подписан на 23.06.2008 г. е обективно невъзможно, тъй като колективния договор е двустранен акт и се сключва между работодателя и синдикална организация, в този смисъл са основателни доводите изложени в жалбата до съда и искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка, с оглед разпоредбата на чл. 77 от ЗЗДискр се явява основателно. Нормата на чл. 51а от КТ регламентира реда за сключване на КТД в предприятие и е установено, че чл. 48 от КТД в процеса на преговорите е предложен и поддържан от синдикалните организации - страна по КТД. Договорената клауза не може да се отмени едностранно от работодателя и въз основа на решение на КЗД, само по исков ред може да отпадне клауза предвидена в КТД. Комисията е приела, че съгласно установената повременна система на заплащане в предприятието не следва да се отчита количеството и качеството положен труд, но при различното повременно заплащане на служителите в отделните районни центрове /РЦ/ и летищни центрове / ЛЦ/ в предприятието, следва да се извърши преценка наличието на еднакъв и равностоен труд. Прието е, че броят на обслужените въздушни средства има значение, но поради разликата в системата на ръководене в различните центрове за ОВД и различните функции на служителите този критерий не е достатъчно основание за за определяне на различно по размер трудово възнаграждение. Неправилно не е зачетен приетия по преписката анализ на натовареността сравнение между броя на обслужените въздушни средства. Представени са статистически данни и са посочени конкретните различия в натовареността и отговорността на служителите в различните центрове за ОВД. Основателни са доводите в жалбата до съда, че изчисляването на интензивността като брой на ВС, разделено на брой РП показва количествено натоварване и не изчерпва интензивността на работата на РП. Посочва се, че по- високата интензивност на въздушното движение за РП от ЛКК София се определя и от факта, че вземането на решения и предаването на инструкции и разрешения става за изключително кратко време, което пряко влияе върху работното натоварване. Не са обсъдени от КЗД други съществени разлики в полагания труд в приетото като доказателство Сравнение на натовареността на труда в различните центрове за ОВД - конфигурация на работната площ / перон, пътеки за рулиране/, процедури за ниска видимост, процедури за координация, процедури за сепарация, процедури за антиобедителна обработка на ВС, процедури за осигуряване на зони за изчакване на ВС и по почистване на пистата, интензивност на движението по летателното поле. Комисията е приела, че на практика всички служители от различните летищни центрове извършват една и съща работа, но на практика задълженията на съответните длъжности в отделните центрове са различни по обем, специфика, сложност и интензивност, поради което не е налице еднакъв и равностоен труд. Полагането на труда в различните летищни центрове него го прави еднакъв. Различията се основават на комплексността на въздушното пространство, сложността на плана на летището, координацията със съседни служби/ органи и различното работно натоварване, което е функция на интензивността и сложността на работа. Като е направила извод, че е налице еднаква професионална квалификация и служителите от различните центрове за ОВД могат да бъдат командировани в друг център след съответното обучение, комисията не е взела предвид, че е необходимо теоретично и практическо обучение, при което се полага изпит, след което се вписва в свидетелството за правоспособност на РП квалификационен клас и разрешение към него за съответното работно място. Не е взето предвид обстоятелството, че за съответното работно място се издава нарочен лиценз само за него и в този смисъл необходимата квалификация/компетентност на служителите е различна. Професионалната квалификация на служителите от ЛКК София и ЛКК Пловдив не е идентична и е в зависимост от техническото оборудване, интензивността, сложността и комплексността на въздушното движение. Възприетата система на повременно заплащане в предприятието и сходството в длъжностните характеристики не водят до извода, че трудът, който се полага в различните центрове е еднакъв и равностоен. Длъжностните характеристики на ръководителите на полети в различните центрове са сходни, но докато РП в РЦ за ОВД София обслужват постоянен интензивен трафик, в ЛЦ за ОВД Пловдив и Горна Оряховица няма полети всеки ден. В длъжностните характеристики са описани по определени стандарти пълния набор от задължения и отговорности, които биха могли да възникнат, но при различните работни места на практика се реализира различен обем от предвидените задължения и отговорности. Разликата във функциите на РП от София и Пловдив/ Горна Оряховица е указана в Наръчник за ОВД, работните места са различни. Разликата в заплащането за едни същи длъжности в регионалния център и различните летателни центрове се дължи на различните трудови функции, свързани с различието на работата в тези центрове, които са от различна категория, а не се основава на критериите "лично" или "обществено положение" на отделни служители, както е прието от комисията. От това произтича разликата в заплащането на длъжността ръководител полети и на другите технически работни места, които извършват контрол и поддръжка на техниката. Фактически необосновано е наличието на "лично" или "обществено положение" като дискриминационен критерий приет от комисията. Изложени са данни, че от 2008 г. само в РЦ за ОВД София се извършва обслужване по "контрол на района", което означава, че се обслужват прелитащи самолети и РЦ за ОВД София управлява всички прелитащи въздухоплавателни средства над Република България. РЦ Варна е преобразувано в ЛЦ за ОВД, при което работата на инженерно-техническия състав в РЦза ОВД София се е удвоила, а ЛЦ за ОВД Пловдив се е използвало за запасно летище на София до закупуване на по- модерна навигационна система за кацане при ниска видимост, поради което при при подписването на КТД за единствения останал РЦ за ОВД София е договорено 20% -но увеличение на доходите на работниците и служителите. Разликата в заплатите се дължи на това че работата се извършва в различни центрове - Регионален център и Летищен център, като в РЦ за ОВД София има три самостоятелно обособени дейности "Летищна Кула", "Подход" и "Контрол". Инженерите и техниците в София обслужват оперативно комуникационна, навигационна и радиолокационна техника в трите зони. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 68, ал. 1