Решение № 10387 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 964/2020 г.

Решение № 10387 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 964/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "МБАЛ - Уни Хоспитал" ООД, ЕИК 112520604, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. "Георги Бенковски" № 100, представлявано от управителя д-р К. Ранчева, чрез пълномощника адв. М. Шаркова, подадена против Решение № 798 от 18.11.2019 г. по административно дело № 893/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отхвърлил жалбата на "МБАЛ - Уни Хоспитал" ООД, ЕИК 112520604, против т. 3. 1 - 5. 1 от Писмена покана № 13/29-02-1412/19.07.2019 г. на директора на РЗОК - Пазарджик, с която част са описани седем идентични констатации, а именно при седем хирургични интервенции по отношение на различни здравноосигурени лица, като анестезиолог е участвал д-р Г. Карчинов, който не е включен в приложение № 1 на Договор № 13/29-411/30.05.2018 г., като специалист по основен трудов договор, като предвид направените констатации с т. 3.1.1., т. 3.1.2., т. 3.1.3. и т. 3.1.4. е наредено жалбоподателят да възстанови четирите получени без правно основание суми, всяка от която по 910 лв., с т. 4.1.1. е наредено същият да възстанови получената без правно основание сума в размер на 1 000 лв., и с т. 5.1.1. и т. 5.1.2. ответникът му е наредил да възстанови двете получени без правно основание суми, всяка от които по 460 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, както и твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважена жалбата и да се отмени процесната писмена покана в оспорената част. В допълнително представена по делото писмена молба процесуалният представител на касатора поддържа съображенията, развити в касационната жалба, и излага допълнителни аргументи в тяхна подкрепа. Ответникът по касация – директорът на РЗОК - Пазарджик, действащ чрез пълномощника юриск. Л. Механджийска, в подаден отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил акта си при правилно установена фактическа обстановка по делото. Между "МБАЛ - Уни Хоспитал" ООД и НЗОК, чрез директора на РЗОК - Пазарджик, е сключен Договор № 13/29-411/30.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със Заповед № 13/09-453/22.04.2019 г. и. д. директор на РЗОК - Пазарджик е възложено извършване на проверка в периода 23.04.2019 г. – 25.04.2019 г. на "МБАЛ - Уни Хоспитал" ООД по изпълнението на договора. Резултатите от проверката са обективирани от извършилите я контрольори (на които тя е била възложена) в Протокол (констативен) № 270/13.06.2019 г., Протокол за неоснователно получени суми № 59/12.06.2019 г. и Доклад вх. № 13/93-00-637/02.07.2019 г. Последвало е издаване на оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана за възстановяване на неоснователно получените суми на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО от директора на РЗОК - Пазарджик, който е компетентният за това орган, въз основа на констатациите, отразени в ПНПС № 59/12.06.2019 г., в който е установена сума, получена без правно основание от лечебното заведение, в общ размер на 6 640, 00 лв. С подложения на касация съдебен акт Административен съд - Пазарджик не е уважил жалбата на "МБАЛ - Уни Хоспитал" ООД срещу т. 3. 1 - 5. 1 от Писмена покана № 13/29-02-1412/19.07.2019 г. на директора на РЗОК - Пазарджик, с атакуваната част от която е изискано от лечебното заведение възстановяване на получени без правно основание суми в общ размер на 5 560, 00 лв. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при недопускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. При проверката е безспорно установено, че д-р Г. Карчинов, който е взел участие като анестезиолог и в седемте процесни операции по оспорените части от процесната писмена покана, не е включен в Приложение № 1 на Договор № 13/29-411/30.05.2018 г., като специалист по основен трудов договор. С § 76 от Договор № РД-НС-01-1-2 от 27 декември 2018 г., обн. ДВ, бр. 4 от 11.01.2019 г., в сила от 01.01.2019 г., за изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности за 2018 г., е създаден чл. 351б в НРД за медицинските дейности за 2018 г., съгласно разпоредбата на който "не се допуска заплащане на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, в извършването на която е участвал лекар, който не е посочен в приложение № 1 на договора като специалист на основен трудов договор, с изключение на случаите по чл. 260, ал. 2 и чл. 26 а". Тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 41б от подписаното между страните Допълнително споразумение № 68/01.03.2019 г. към Договор № 13/29-411/30.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. В съответствие с това изискване е и разпоредбата на чл. 375 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., според която посочената в нея медицинска документация – "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8), "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8 А), "Лист за диспансерно наблюдение" (бл. МЗ-НЗОК № 9), "Решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология" (бл. МЗ-НЗОК № 12) и "Решение на специализирана комисия" (бл. МЗ-НЗОК № 13), епикризата, както и документи за извършени основни диагностични и терапевтични процедури се подписват само от лекари, включени в приложение № 1 към договора на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ. Съгласно чл. 265, ал. 1, т. 17 от НРД за МД за 2018 г. в приложението се посочват всички лекари на основен трудов договор, оказващи медицинска помощ по КП, АПр и КПр, и същото е неразделна част от договора на лечебното заведение с НЗОК. Видно от доказателствата по делото, не е изпълнено цитираното императивно изискване на чл. 351б от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Нормата е императивна, тълкуването й следва да се извършва stricto sensu. Още повече, че самата норма изрично урежда изключенията, непопадащи в приложното й поле – хипотезите на чл. 260, ал. 2 и чл. 260а от НРД за МД за 2018 г., които в процесните случаи не са налице. Посоченото обстоятелство е безспорно и между страните по делото. Фактическите констатации за неизпълнение на цитираната норма изцяло се потвърждават от приложените към преписката писмени доказателства и не се опровергават в хода на процеса пред първата съдебна инстанция. Не могат да бъдат споделени изложените в касационната жалба аргументи в подкрепа на извършеното от касатора тълкуване на разпоредбата на чл. 351б от НРД за МД за 2018 г., съгласно което нарушение на нормата ще има само когато в дейността/тите е участвал единствено лекар/и, който не е включен в Приложение № 1. Разпоредбата в относимата редакция е ясна и конкретна и не подлежи на разширително тълкуване. Същата предвижда, че в извършването на дейността не следва да участва лекар, който не е включен в приложението, като при установяване на такова участие е налице неизпълнение на изискванията на нормата. Този извод се подкрепя и от сравнителното тълкуване с текста на разпоредбата след изменението й, влязло в сила от 01.06.2019 г., съгласно който изискването за участие на лекаря в дейността е заменено с това дейността да бъде извършвана от него. Т. е. в първата хипотеза, приложима към процесния случай, самото участие е достатъчно за да бъде прието за доказано нарушението на разпоредбата, независимо от участието на други лекари, включени в приложението. Видно от доказателствата по делото, правилен е формулираният от първостепенния съд извод, че в процесните седем броя случаи лекарят не просто е присъствал на операциите, а е бил единствен анестезиолог, което на още по-силно основание доказва неспазването на нормативното изискване. Фактът, че в процесния случай лекарят е взел участие като анестезиолог и в седемте процесни операции и не е включен в приложение № 1 на Договор № 13/29-411/30.05.2018 г., безспорно води до неизпълнение на изискването. Станалата впоследствие нормативна промяна не може да преуреди правните последици, настъпили от вече осъществени релевантни факти, ако липсва изрична разпоредба в такъв смисъл (както е и в случая). Изменената норма е материалноправна и като такава тя действа само занапред, без да може да въздейства върху вече осъществени факти, които са установени при извършване на проверката. Неотносими са направените в жалбата сравнения с медицински сестри, помощен персонал и лекари-специализанти, доколкото същите не се обхващат от приложното поле на нормата. Видно от чл. 260, ал. 1, т. 7 от НРД за МД за 2018 г., в лечебното заведение могат да работят и специализанти по същите специалности, посочени в приложение № 1 а към договора на лечебното заведение, а съгласно чл. 265, ал. 1, т. 18 от НРД за МД за 2018 г., в приложението се посочват всички лекари без специалност и лекарите специализанти, работещи на основен трудов договор под ръководството и разпореждането на лекар с придобита специалност и оказващи медицинска помощ по КП, АПр и КПр. Споделят се изводите на първоинстанционния съд и изложените мотиви относно неоснователността на възраженията на жалбоподателя, възпроизведени и в касационната жалба, за липса в случая на отрицателни последици за пациентите и тяхното здраве, както и досежно ирелевантността на спазването на ДЛА на КП. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Не се установяват и твърдяните от касатора процесуални нарушения. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по спора, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на РЗОК - Пазарджик следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,