Решение № 10426 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13597/2017 г.

Решение № 10426 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13597/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на З. П. от [населено място] против заповед № 3 С-227/23.10.2017 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Жалбоподателката поддържа, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и при отсъствие на материалноправните предпоставки за изземване на имота. Ответникът - министър на отбраната оспорва жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбите и представените доказателства, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Със заповед № 409 от 27.06.1974 г. на началника на Гарнизонна жилищна част С. военнослужещият П. П. и тричленното му семейство са настанени в жилище от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната, находящо се в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] състоящо се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения (акт за частна държавна собственост № 06769/29.07.2008 г.). В наемното досие не се открива договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот. След прекратяване на брака между наемателя П. П. и жалбоподателката през 1980 г. в жилището продължава да живее З. П.. С писмо изх. № 7182/16.06.2009 г. на жалбоподателката е даден едномесечен срок от получаване на писмото доброволно да освободи държания без основание имот. Писмото е връчено на жалбоподателката на 18.06.2009 г. Въпреки това апартаментът не е освободен в посочения срок, а и след това. Въз основа на докладна записка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с предложение за изземване на апартамента и констатация, че жалбоподателката Паскалева държи жилището на отпаднало основание, министърът на отбраната издава заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 80а ЗДС разпорежда изземване на имота от жалбоподателката. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК - заповедта е писмена и в нея са посочени фактическото и правно основание за изземване имота. По същността си това са мотивите, обосноваващи издаването на административния акт, поради което доводите на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт са неоснователни. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен след предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" до министъра на отбраната за изземване на имота по реда на чл. 80а ЗДС след констатация, че жалбоподателката държи имота без основание - няма издадена заповед за настаняване и съответно не е сключен договор за ползване под наем на недвижим имот от жилищния фонд на Министерство на отбраната, в съответствие с условията и реда на Наредба № Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министреството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на веоннослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Оспорената заповед е издадена и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Съгласно цитирания текст имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая, предмет на оспорената заповеда е апартамент, частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи без основание от жалбоподателката. Тя не отговаря на условията за настаняване в ведомственото жилище, предвидени в чл. 22-29 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Жалбоподателката е настанена в имота като съпруга и член на семейството на П. П.. След прекратяване на брака на жалбоподателката с последния няма издадена заповед за настаняване и съответно не е сключен договор за ползване под наем на недвижим имот от жилищния фонд на Министерство на отбраната, в съответствие с условията и реда на Наредба № Н-22/16.07.2010 г. Следователно държи имота без основание. Съображенията на жалбоподателката, свързани с опитите му да купи ведомственото жилище, са ирелевантни за настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани. При постановяване на оспорената заповед е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. Поради изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед - същата е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Ето защо подадената срещу този акт жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,