Решение № 12715 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11983/2009 г.

Решение № 12715 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11983/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба "Аурубис България" АД (с предишно фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Динко Йорданов, против решение № 42 от 25.06.2009 г. на Административен съд - София град, първо отделение, 13 състав, постановено по адм. д. № 410/2009 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на "Аурубис България" АД срещу решение № К 47-0303/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта на определеното задължение за заплащане на законна лихва върху определените допълнително задължения по ЗДДС от датата на възникване на задължението. Предмет на спора е размерът на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за дължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение и на митническия акт и присъждане на направените разноски. Ответникът - началникът на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, оспорва жалбата. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е потвърдил митническия акт в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 07BG005003H0058/15.02.2007 гoд. дружеството - касационен жалбоподател е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките, определена от доставчика с фактура от 2.02.2007 г., подлежаща на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса в резултат на промените на борсовите цени на продадените и вече внесени в страната стоки. На 30.04.2008 г. е издадено процесното пред първоинстанционния съд решение, с което е определен посоченият размер допълнителен ДДС и лихви, считано от подаване на ЕАД - 15.02.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. На 9.05.2008 г. дружеството е получило решението и покана за доброволно плащане, като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. За да отхвърли жалбата на дружеството против митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че задължението за лихва като акцесорно следва съдбата на главното задължение и на датата на възникване на митническо задължение за внос (датата на подаване на ЕАД) става изискуемо и задължението за плащане на ДДС като покана не е необходима, за да изпадне длъжникът в забава, защото падежът на задължението е законово определен. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.