Решение № 17472 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2019 г.

Решение № 17472 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Йовков, срещу Решение № 258 от 06.12.2018 г., постановено по адм. дело № 181/2018 г. по описа на Административен съд К., в частта му, с която е уважен предявения против нея иск от А. Т. за обезщетяване на причинени неимуществени като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, алтернативно да се намали размера на обезщетението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Т., понастоящем в Затвора [населено място], не изразява становище по жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, и неправилност на решението в обжалваната му част по въведените касационни основания. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд К. се е развило по предявения от А. Т. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. С., на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, причинени по време на престоя му в Ареста Д. за период от година и два месеца, считано от 04.11.2016 г., вследствие на лошите и нездравословни битови условия и отказа на администрацията да му осигури своевременна и адекватна медицинска помощ. Претърпените неимуществени вреди е основавал на престоя в помещение с малка площ, нехигиенично и пропито от влага, без светлина и достъп до чист въздух, без самостоятелен санитарен възел и без възможност да се движи, съсипан е физически и психически; получил е силно главоболие, загуба на слуха с ляво ухо, нарушение на зрението с лявото око, развил е белодробно (не могъл да диша) и кожно заболявания и въпреки отправени молби и жалби не е получил адекватна помощ, независимо, че бил настаняван в болница. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Томов против ГД "ИН" иск за сума в размер на 1 200 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 150 000 лева като неоснователен, както и за периода от 04.11.2016 г. до 19.12.2016 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода от 20.12.2016 г. до 20.12.2017 г. в Ареста Д. при изтърпяване на мярка за неотклонение "задържане под стража" ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на мярката, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на мярката "задържане под стража" от ищеца в периода от 20.12.2016 г. до 20.12.2017 г. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, липса на достатъчно жилищна площ, адекватно осветление и проветряване на помещението, отсъствие на самостоятелен санитарен възел, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. При тази фактическа установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание е законосъобразен. Условията при което ищецът е изтърпявал наложеното му наказание, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на предявения иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. На ищеца са причинени негативни преживявания, изразяващи се в уронване на човешкото му достойнство и психическо страдание, определено от него като съсипване на психиката, вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение. Относно размера на дължимото се обезщетение са основателни доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за неправилност на обжалваното решение. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В тази връзка, настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки възраженията и оплакванията на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни за лицата, поставени в условията на арестите/затворите. Настоящата инстанция споделя разбирането, че тези обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил обезщетението в завишен размер. В случая при преценката на кумулативното въздействие на установените по делото конкретни условия на живот върху ищеца в исковия период, съобразена с установената по делото тяхна продължителност, с оглед на това, че през целия исков период е бил в самостоятелна килия, настоящата инстанция намира, че справедливо е обезщетяване на причинените му вреди със сума в размер на 700 лева, отговаряща на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът е основателен и доказан. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е уважен предявения от А. Т. против ГД "ИН" иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в периода 20.12.2016 г. до 20.12.2017 г. за сума в размер над 700 лева до размера от 1 200 лева, като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и за тази сума. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение