Решение № 3391 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 519/2017 г.

Решение № 3391 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 519/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 521 от 12.10.2016 г., постановено по адм. дело № 421/2016 г. по описа на Административен съд П., с което съдът в производство по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъдил Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) да заплати на Б. Т. Е. сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същия за периода от 09.05.2016 г. до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноските на ищеца по делото. В останалата част, за разликата до 10 000 лева, искът на Б. Т. Е. е отхвърлен. Касационната жалба, подадена от Б. Т. Е., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода", в Затвора гр. П. е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено, на осн. чл. 228 вр. чл. 158, ал. 3 АПК, с влязло в сила Определение № 9566 от 18.07.2017 г., постановено по настоящото дело. Производството е продължило по подадената от ГДИН касационна жалба, в която се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение в осъдителната част. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на Б. Т. Е. срещу ГДИН, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск за присъждане на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени, в периода от 09.05.2016 г. до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, неимуществени вреди от лошите условия в Затвора гр. П., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на установените факти по делото и анализа на относимите за правилното решаване на спора доказателства съдът е направил извод за частична основателност и доказаност на ищцовата претенция. Приел е, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган да осигури поносими условия на пребиваване в Затвора гр. П., които не унижават човешкото достойнство. Въз основа на това е направил извод, че това бездействие е в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС. З. недоказани е приел твърденията на ищеца за влошаване здравословното му състояние. Относно размерът на обезщетението съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 200 лева е достатъчна в конкретния случай. За разликата до 10 000 лева е приел иска за неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 14/10.02.2017 г.) на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за това е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно състояние е обезпечено. Във връзка с размера на обезщетението, съдът правилно е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, времетраенето на задържането, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение