Решение № 10033 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 724/2017 г.

Решение № 10033 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 724/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Ф. Л. Е., чрез адв. Ф. Т. срещу Решение № 306 от 14.11.2016 г., постановено по адм. д. № 43 по описа на Административен съд - С. (АС - С.) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил предявените от Емилов обективно съединени искове срещу Администрацията на Министерски съвет (МС) на Р. Б., както следва: 1. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Постановление на МС (ПМС) № 54 от 2009 г. за определяне на заплатите на военнослужещите и цивилните служители по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. и на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните работи (ПМС № 54 от 2009 г.) в размер на 472,50 лв. за периода 2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, както и лихва за забава до окончателното изплащане на сумата; 2. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Постановление на МС № 86 от 2010 г. за определяне на заплатите на военнослужещите и цивилните служители по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. и на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните работи (ПМС № 86 от 2010 г.) в размер на 812,16 лв. за периода 2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, както и лихва за забава до окончателното изплащане на сумата; 3. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно ПМС № 176 от 2011 г. за изменение на ПМС № 86 от 2010 г. в размер на 807,26 лв. за периода 2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, както и лихва за забава до окончателното изплащане на сумата; 4. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно ПМС № 68 от 2012 г. за изменение на ПМС № 86 от 2010 г. в размер на 804,96 лв. за периода 2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, както и лихва за забава до окончателното изплащане на сумата и 5. "за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно ПМС № 54 от 2009 г., ПМС № 86/2010 г., ПМС № 176/2011 г. и ПМС № 68/2012 г. в размер на 8690,64 лв., изразяващи се в неприятни изживявания, състояние на дискомфорт, чувство за малоценност и неправилно оценяване на качествата на Емилов, изразяващи се в явна дискриминация спрямо категорията военнослужещи - офицер, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане". Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател посочените по - горе постановления на МС за определяне на заплатите не представляват нормативни административни актове, а общи такива, доколкото имат еднократно действие само за съответната бюджетна година. Съдът следвало да спре делото и да изпрати искането за обявяване нищожността на постановленията на МС на компетентния съд. Моли настоящия съд да се произнесе каква е правната природа на постановленията на МС за определяне на заплатите на военнослужещите и ако приеме, че са подзаконови нормативни актове, да отмени решението, предмет на проверка, като недопустимо и неправилно и вместо него да постанови друго, с което да бъде обявена нищожността на постановленията в оспорените им по първоинстанционното дело части. Ако настоящият съд приеме, че посочените постановления са общи административни актове, иска решението предмет на проверка да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - С. при спазване на указанията, дадени от настоящия съд. Преди съдебното заседание представя писмено становище, с което поддържа касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - Администрацията на МС оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Развива съображения за недопустимост и неоснователност на предявените пред първоинстанционния съд искови претенции. Моли решението да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Въз основа на подробно изяснена фактическа обстановка, установена при съобразяване на приобщените писмени и гласни доказателства, и заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, от правна страна съдът е направил извод за неоснователност на исковите претенции. Съобразил, че в случая са налице подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, които са отменени от административния орган. Взел предвид, че претендираните от Емилов вреди са за периода от 2009 г. до 31.12.2012 г. и се претендират поради незаконосъобразността на цитираните по-горе ПМС в посочените им части. Въпреки възприетата тяхна незаконосъобразност, като се позовал на постановеното Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г., по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2015 г., което пряко касае спора по делото, първоинстанционният съд отхвърлил исковете като неоснователни. Посочил, че вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8690,64 лв., изразяващи се в неприятни изживявания, състояние на дискомфорт, чувство за малоценност и неправилно оценяване на качествата на Емилов, като последица на явна дискриминация, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, а в останалата част е правилно. Емилов прави твърдения за настъпването на неимуществените вреди, за които претендира обезщетение в размер на 8690,64 лв., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, от явна дискриминация. Предвид това, съдебното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по този иск следва да се отмени, делото следва да се върне на друг състав на първоинстанционния съд, който да спре производството до приключване на тълк. д. № 1 по описа на Върховния касационен съд за 2016 г., чийто предмет е допълнен с въпроса: "Ако при постановяване на Тълкувателно постановление по т. д. № 1/2016 г. Общото събрание приеме, че исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация са родово подсъдни на районния съд, да се произнесе и по въпроса, на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., като обяви за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4". В останалата част решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За реализиране отговорността следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая се претендират вреди, произтичащи от отменени подзаконови нормативни актове - посочените ПМС в съответните части. Правилно, предвид това, първоинстанционният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите на I и II колегия на Върховния административен съд, съгласно което вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Следователно, наличието на отменени подзаконови нормативни актове в случая не води до положителна преценка за наличието на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата по предявените искове за причинени имуществени вреди. За периода от приемането им до тяхната отмяна се считат за законосъобразни, поради което пораждат валидни правни последици. Правилна е преценката на съда, че в случая вредите, които Емилов претендира произтичат от отменени подзаконови административни актове, поради което претенцията за тяхното обезщетяване е неоснователна. Неоправдано се твърди в касационната жалба, че ПМС, във връзка с които се претендират вредите имат характер на общи административни актове предвид техния период на действие. Съгласно чл. 75 АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Те се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по - висока степен. По предписанието на чл. 76 АПК нормативните административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи, като компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля. Постановленията на МС, на които се позовава Емилов отговарят на посочените условия с оглед определянето им като подзаконови нормативни актове. Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че тези актове действат еднократно. С таблицата се определя размер на основното месечно възнаграждение. Ограниченото им темпорално действие поради отмяната или изменението им с последващ акт на МС не може да бъде аргумент, който да обоснове поддържания от касационния жалбоподател извод, че същите представляват общи административни актове. Те касаят и неопределен кръг адресати, доколкото са относими към всички правни субекти, които попадат в определена от актовете категория лица, но и към такива, които след приемането им е възможно да придобият съответното качество, което ги подчинява на тях. С оглед гореизложеното така предявените искове се явяват неоснователни, а обжалваното решение в тази част правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му, поради което то следва да бъде оставено в сила в тази част. Останалите възражения на Емилов, които са намерили място в касационната жалба са неотносими към проверката, която прави настоящият състав в производството по чл. 208 и сл. АПК. Те е следвало да се релевират в производството по адм. д. № 5923 по описа на Върховния административен съд за 2015 г., вкл. чрез упражняване на правото на жалба на Емилов срещу Протоколно определение от 12.10.2015 г., постановено по същото дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение