Решение № 4835 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1154/2016 г.

Решение № 4835 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1154/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно на Комисия за защита на конкуренцията/КЗК/, подадена чрез процесуалния представител юрк. Ал. К., и на [фирма] със седалище [населено място] / с предишно наименование [фирма] /, представлявано от изпълнителния директор Цв. Ц., подадена чрез процесуалния представител адв. Ем. Д., срещу решение № 12531/24.11.2015 г., постановено по адм. д. № 14816/2014 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено решение № 1398 от 29.10.2014 г. по преписка № КЗК-786/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, установило нарушение по чл. 21, т. 1 от ЗЗК, извършено от страна на [фирма], [населено място] и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на 268 000 лева. В двете касационни жалби са развити съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 21 от ЗЗК и чл. 14, ал. 4 от на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и за необоснованост, а в първата и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели твърдят, че в нарушение на задължението си, решаващият състав не е обсъдил задълбочено всички доказателства, относими към спора, а само тези, представени от [фирма], [населено място], и не е изложил обосновани съображения за относимостта на клаузите на чл. 24 от договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води, сключен на 1.08.2005 г между [фирма] [населено място] като изпълнител и [фирма] [населено място], като възложител. На второ място твърдят, че ако това не бе сторено, първоинстанционният съд би достигнал до противоположни на направените от него изводи относно задължителния характер на този договор и приложимостта на чл. 21, т. 1 от ЗЗК, освен че би констатирал, че съгласно чл. 32 от този договор, изменението му се извършва по взаимно писмено съгласие на двете страни, по предложение на едната, като за промяна на цените на В и К услугите е необходимо и съгласуване с [община] (чл. 24 от Договора), която има качеството на трето лице по смисъла на чл. 299, ал. 1 от Търговския закон. Двамата касатори намират за дълбоко неправилен извода на съда, че едностранно налагане на цени, противоречащо на забраната на чл. 21 от ЗЗК би било налице, ако дружеството прилага цени, по-високи от утвърдените от независимия регулаторен орган /ДКЕВР, сега КЕВР/ и в този случай би била налице злоупотреба с господстващо положение, както и че в конкретния случай не е налице основание за освобождаване от отговорност на В и К предприятието за нарушаване на конкурентноправните норми, а вторият и че съдът е проявил «очевидно отрицателно отношение към него» като посочил, че е некоректно поведението на ползващите услугите за отвеждане и пречистване на водите да заплащат договорени преди повече от 10 години цени, без да могат да се отчитат новонастъпилите факти и обстоятелства и тези ниски цени да се прилагат безсрочно. Молят съдебното решение да бъде отменено и вместо него петчленният състав на ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на [фирма] срещу оспорения административен акт. Сочат практика на ВАС. Претендират разноски по процеса. В съдебно заседание на ВАС упълномощените им представители, вторият-и в писмена защита, поддържат касационните си жалби. Ответникът- [фирма], със седалище [населено място], чрез процесуалния представител адв. Л. оспорва касационните жалби, като излага подробни съображения за тяхната неоснователност, с искане те да бъдат отхвърлени. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационните жалби. Намира решението за допустимо и правилно. Развива доводи, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретния случай спорът между доставчика на В и К услуги и потребителя [фирма] (предишно наименование "Л.") е изцяло гражданскоправен и касае цената на предоставената услуга, с оглед на това дали е приложим сключения между тях индивидуален договор и как следва да се прилагат клаузите в същия относно изменението на цените, или са приложими Общите условия, приети в по-късен момент, респективно, одобрените от ДКЕВР пределни цени. Намира тези отношения за облигационни, а и че спорът е решен по гражданскоправен ред с влязло в сила решение на ВКС (приложено по делото) в полза на втория касационен жалбоподател. Счита, че от това не следва извод, че доставчикът на услугата, чието монополно /явно има предвид господстващо/ положение на пазара спрямо получателя [фирма] не се оспорва, е допуснал нарушение на чл. 21 от ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с такова положение чрез едностранно налагане на цени за предоставяните от В и К дружеството услуги, която може да засегне интересите на потребителя. Счита, че правилно първоинстанцинният съд е приел, че наложените цени в публичното правоотношение са в рамките на утвърдените от ДКЕВР като независим орган, чиято функция е да определя пределни цени за регулираните дейности, именно с цел предотвратяване на подобни злоупотреби. Д., че пределните цени, определени в решението на ДКЕВР не могат автоматично да заместят волята на страните по договора, преценява като неотносим към настоящия спор, защото също касае гражданскоправния аспект на правоотношението между тези страни. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Предлага жалбите да бъдат отхвърлени. Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, са неоснователни, по следните съображения: Пред първоинстанционния съдебен състав е оспорено решение № 1398 от 29.10.2014 г. по преписка № КЗК-786/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че от страна на [фирма], гр. Т., е извършено нарушение по чл. 21, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на 268 000 лева. За да отмени оспорения акт, тричленният състав е приел, че той е издаден при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Преценил като неправилен извода на КЗК, че е налице осъществен фактически състав на твърдяната злоупотреба с господстващо положение. За да постанови този правен резултат, съдът е посочил, че КЗК е събрала необходимата информация, за да изследва наличието на фактическия състав на твърдяното нарушение, относима към компонентите, въз основа на които се преценява нарушението на конкурентното право. По делото не е имало спор по фактите, а те в окрупнен вид са следните: На 01.08.2005 г между [фирма] [населено място] като "изпълнител" и [фирма] [населено място], като "възложител", е сключен договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води и че в него, във връзка с определяне цените на В и К услугите, е уговорено възложителят - за пречистването на отпадъчните води, да заплаща суми по цени за кубически метър, определени в зависимост от степента на замърсяването на водите. Съдът приел за безспорно установено и че въпреки тази уговорка, от 1.01.2007 г. [фирма] фактурирал цени, по-високи от първоначално уговорените в договора, като в рамките на процесния период е извършил още три последващи промени в цените по договора, съответно от 1.08.2008 г. до 1.12.2011 г., от 1.12.2011 г. до 1.03.2013 г. и от 1.03.2013 г., всички-съобразно цените, приети съответно с Решения № Ц-028 от 28.12.2006 г., № Ц-026 от 30.07.2008 г., № Ц-012 от 31.03.2011 г. и № Ц-12 от 26.02.2013 г. на ДКЕВР. Приел за обоснован изводът, че съставът на злоупотребата с господстващо положение включва четири елемента при условията на кумулативност, а именно: наличие на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на закона, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от него, господстващо положение на това предприятие на съответния пазар - продуктов и географски по смисъла на ДР на § 1, т. 15, б. "а" и "б" от ЗЗК, съответно поведение на предприятието и антиконкурентен ефект от това поведение и засягането на потребителските интереси. Съобразил факта, че [фирма] е предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, и е единственият В и К оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставящ В и К услуги на територията на [община], който може да приеме отпадъчните от дейността на [фирма] води за пречистване. Взел предвид и безспорно установеното господстващо положение на това дружество по смисъла на чл. 20 от ЗЗК, с оглед неговия пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия и че може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. Съобразил и независимостта на предприятието да налага условия и цени спрямо своите клиенти и конкуренти, която е важен критерий за наличие на господстващо положение и че в случая липсва друг правен субект, който да извършва дейността по приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води на територията на [община]. Приел обаче, че обследваното поведение по налагане на цени на [фирма] е в резултат от спазване на вменени му съгласно секторното законодателство и в неговите Общи условия задължения, поради което е обективно обосновано и съответно не е налице предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, което е в състояние да засегне интересите на потребителите, т. е. че не е налице последния елемент от фактическия състав на процесното нарушение. До този извод стигнал като съобразил чл. 13 от ЗРВКУ и приел, че регулирането на дейностите при извършването на водоснабдителните и канализационните услуги, в това число и определянето на цени за отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води, се осъществява по силата на този закон от страна на КЕВР, която е независим специализиран държавен орган, който при упражняване на правомощията си се ръководи от принципите за предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение, както и икономическа обоснованост на цените на В и К услугите. Съобразил, че утвърждаването на пределните цени от КЕВР е насочено към оптимизиране на разходите и ефективното използване на В и К съоръженията, по който начин се постига необходимия баланс между интересите на В и К предприятията и клиентите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. Взел предвид, че В и К операторите представят за утвърждаване от КЕВР образуваните съгласно наредбата по чл. 13, ал. 5 от ЗРВКУ цени, като регулаторният орган не е обвързан от предложението и има право властнически да определи икономически обоснованите цени във връзка с нормативно заложените критерии. Оттук извел извод, че именно ценообразуващите елементи /регулаторна база на активите, норма на възвръщаемост на капитала, необходими годишни приходи, количества вода и т. н. / обосновават размера на цената, утвърдена от КЕВР. Преценил, че с четирите си решения ДКЕВР е определила именно цените за услугите на [фирма], [населено място], като регулаторният орган е отчел спецификата на обществените отношения на територията на [община] и икономическата обоснованост на тези цени, както и че прилагането им в тези граници би предотвратило злоупотреба с господстващо положение, което е основен ръководен принцип при упражняване на правомощията на ДКЕВР. С оглед обстоятелството, безспорно доказано с представените по делото справки, че [фирма] фактурира на [фирма] услугите по утвърдените от ДКЕВР цени, преценил извода на КЗК, че В и К операторът едностранно налага цени, за необоснован. Този втори решаващ извод обосновал със съображението, че утвърждаването на процесните цени е било предмет на специално административно производство, в което дружеството е предложило по-високи цени, съответно неодобрени от ДКЕВР, като по този начин независимият регулаторен орган е упражнил държавновластническите си правомощия в сектора. Оттук преценил за незаконосъобразен основния извод на КЗК, че определените от ДКЕВР цени са пределни, но липсвало императивно задължение да бъдат автоматично прилагани между страните по действащите договори, съответно и че следвало да се постигне съгласие за тяхното прилагане, въпреки действието на четирите решения на ДКЕВР за относимия период. По тези съображения приел наличие на господстващо положение- поради статута на дружеството на територията на [община] и предмета му на дейност, но че това господстващо положение не представлява злоупотреба, тъй като поведението на санкционираното дружество е съобразено с нормативните изисквания, държавната регулация на цените и влезлите в сила Общи условия на дружеството. Така приел за неосъществен последният елемент от фактическия състав на чл. 21 ЗЗК, а именно антиконкурентен ефект, като последица от антиконкурентно поведение на предприятията и засягането на потребителските интереси. По тези съображения е отменил обжалваното решение, с което е установено нарушение по чл. 21 от ЗЗК, извършено от [фирма] и му е наложена имуществена санкция. Решението на тричленния състав на ВАС е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при спазване на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуални правила и е обосновано, предвид следното: Чл. 21 от ЗЗК забранява злоупотреба с господстващо положение на предприятие, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като съгласно чл. 20 от ЗЗК господстващо е положението на предприятие, което с оглед своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. Предприятията злоупотребяват с господстващото положение, когато действията им имат за цел или резултат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията. Целта на ЗЗК, формулирана в чл. 1, ал. 1 е да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност. Относимата за случая разпоредба на чл. 21, т. 1 от ЗЗК забранява поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като пряко или косвено налага цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. Неоснователни са основните доводи в касационните жалби, че неправилно тричленният състав на ВАС приел за неосъществен състава на нарушението чл. 21, т. 1 от ЗЗК. Не са налице твърдяните нарушения на материалния закон. Настоящият състав на съда намира за правилен извода на предходния, че едностранно налагане на цени, нарушаващо забраната за злоупотреба с господстващо положение в случай като процесния би било налице, ако В и К операторът калкулира цени, по-високи от утвърдените от независимия регулаторен орган. Този извод се налага от относимите материалноправни разпоредби на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и приложимите подзаконови нормативни актове-Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, анализирани в съвкупност с разпоредбата на чл. 29 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от [фирма], [населено място], одобрени с Решение № ОУ-038/9.06.2006 г. ДКЕВР, в която изрично се сочи, че В и К операторите предоставят В и К услуги по утвърдени от ДКЕВР пределни цени, които имат действие, без да е необходимо сключване на анекс или допълнително съгласие на потребителя. Относимите текстове от ЗРВКУ правилно са приложени и те са следните: Чл. 5 от ЗРВКУ, съгласно който водоснабдителните и канализационните услуги /услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения/ са предмет на регулиране от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, преди ДКЕВР/, и съобразно ал. 3 на същата разпоредба КЕВР регулира цените и качеството на В и К услугите, извършвани от В и К операторите, независимо от формите на собственост и управление на В и К системите. Съдът правилно е съобразил и нормата на чл. 7 /явно е имал предвид т. 2 / от посочения закон, че при осъществяване на дейността си КЕВР се ръководи от принципите за предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение и икономическа обоснованост на цените на В и К, като методите за регулиране на цените и правилата за тяхното образуване се определят с наредба, приета от МС, в случая-Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги/. Правилно е съобразена и нормата на чл. 14 от ЗРВКУ, съгласно която В и К операторите представят за утвърждаване от КЕВР образуваните съгласно наредбата по чл. 13, ал. 5 цени, а одобряването на техническата и икономическата част на бизнес- плановете е условие за одобряването им в частта за цените, като съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ прилаганите от В и К операторите цени не могат да бъдат по-високи от утвърдените от комисията. Доводите на втория касатор, изведени от последната норма не държат сметка, че съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган и че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, КЕВР одобрява общите условия на договорите за предоставяне на В и К услугите на потребителите. Пак по доводите на втория касатор, вече изведени от приложеното на л. 41 от делото решение № 3/10.08.2015 г. по т. г. д. № 4073/2013 г. следва да се посочи, че те не държат сметка, че са ирелевантни от гледна точка на конкурентното право гражданскоправните спорове между страните в производството, свързани с облигационните отношения-в случая по чл. 59 ЗЗД досежно дължими суми по предоставените В и К услуги. Противно на твърдяното в двете жалби, в случая първоинстанционният съд правилно е съобразил, че на плоскостта на конкурентното право релевантният факт дали В и К дружеството извършва нарушение по смисъла на чл. 21 от ЗЗК в качеството си на предприятие с господстващо положение- като едностранно прилага цени, но в границите, утвърдени от ДКЕВР. А тази комисия, като независим регулаторен орган във В и К сектора, както бе посочено по-горе, е съобразила икономическата им обосновка с обективни фактори (ценообразуващи елементи), след подробно обсъждане във връзка с утвърдени от същия орган Общи условия. Обоснован е изводът, че в случая не е налице злоупотреба с господстващо положение, щом поведението на санкционираното дружество е съобразено с нормативните изисквания, държавната регулация на цените и влезлите в сила Общи условия. По тези съображения твърдението за противното, съчетано с довод за «очевидно отрицателно отношение към [фирма] [населено място]» се опровергава от доказателствата по делото- Решения № Ц-028 от 28.12.2006 г., № Ц-026 от 30.07.2008 г., № Ц-012 от 31.03.2011 г. и № Ц-12 от 26.02.2013 г. на ДКЕВР и Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от [фирма], [населено място] за процесния период, одобрени с решение на ДКЕВР /чл. 29/. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Противно на твърдяното от първия касационен жалбоподател, съдът не е допуснал нарушение на задължението си да обсъди задълбочено всички доказателства, относими към спора. Нито един от тези изводи не се разколебава от доводите в жалбите и тези, развити от процесуалните представители на жалбоподателите в съдебното заседание на ВАС и в писмените бележки на втория касационен жалбоподател. По тези съображения настоящият състав на ВАС намира, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не е налице неправилно прилагане на материалния закон, не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Предвид горните съображения съдът намира доводите в касационните жалби за изцяло неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни, не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за разноски, направено от двамата касационни жалбоподатели, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.