Решение № 11960 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6196/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Турист КарЕООД, със седалище [населено място], общ.Съединение, обл.Пловдив, представлявано от управителя К. Стойчев, подадена чрез упълномощени адв. М. Георгиева и адв.П. Юруков против решение 221 от 03.02.2021г., постановено от Административен съд - Пловдив, пети състав, по адм. д. 1574/2020 г. В касационната жалба и в писмена молба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил нито един от изложените доводи за нищожност и незаконосъобразност на административния акт. Счита, че в мотивите на обжалваното съдебно решение изцяло се преповтарят тези, изложени в Решение за отказ за изплащане на финансова помощ 16/312/02828/3/01/04/01 от 22.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Сочи, че на база сключен договор 16/312/02828 от 30.10.2014 г. между дружеството и ДФЗ е била издадена заповед ОЗ-РД/3869 от 22.12.2015 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", която е била отменена с влязло в сила съдебно решение по адм.д.2908/2017г. на АС - Пловдив. Излага съображения, че вместо да изпълни решението на съда, административния орган е направил искане до дружеството за предоставяне на документи извън описаните в чл.35, ал.1 и Приложение 8 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба 29), като впоследствие е издал процесния повторен отказ за изплащане на финансова помощ. Намира, че при издаването на обжалвания административен акт, ДФЗ е следвало да съобрази с настъпилата към момента на подаване на заявка за плащане през 2015г. фактическа обстановка, с оглед на което да прецени наличието на предпоставки за изплащане на субсидията. Моли Върховния административен съд да отмени изцяло обжалваното решение на съда, както и решението на административния орган и да върне преписката на ДФЗ със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Подадена е и частна жалба от Турист КарЕООД срещу определение 646 от 28.04.2021г., постановено от Административен съд - Пловдив, пети състав, по адм. д. 1574/2020 г., с което дружеството е осъдено да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1068,80лв. В частната жалба се излагат твърдения, че предмет на обжалване е било решение на изпълнителния директор на ДФЗемеделие, издадено по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, поради което разпоредбата на чл.27 от ЗУСЕСИФ е неприложима. Претендира отмяна на определението, с което е постановено внасяне държавна такса в размер на 0,8% от отказаната финансова помощ в размер на 133612,07лв. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ оспорва касационната жалба, чрез упълномощен адв. М. Антонова, която с писмен отговор пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за потвърждаване съдебното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото обосновано съдът след изчерпателен анализ на доказателствените източници е приел, че са налице материалноправните основания за отказ за изплащане на финансова помощ с предмет закупуване на фабрично нови автомобили с цел предоставяне на туристически услуги, поради извършено нарушение от бенефициера на договорните му и нормативни задължения, свеждащи се до неизпълнение на одобрения бизнес план за три последователни пълни години. Намира, че съгласно сключения Договор за отпускане на финансова помощ, ползвателят е бил длъжен да разкрие 3 работни места, което той не е изпълнил, както и не е реализирал заложените в бизнес плана приходи, като за целия период от 3 години е налице 91.84% неизпълнение. Според участващия по делото прокурор съдът правилно е приел, че установеното неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите, заложени в чл. 2 от Наредба 8/3.04.2008 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Турист КарЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 221 от 03.02.2021 г. е отхвърлена жалбата на Турист КарЕООД против Решение за отказ за изплащане на финансова помощ 16/312/02828/3/01/04/01, изх.01-2600/6255 от 22.05.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 37, ал. 1, т. 3, чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл.16, ал.2 и чл.2, т.1 и т. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. и т.4.4, буква б, във вр. с т.4.12, т.4.18 във вр. с т.9.1. буква г от договор 16/312/02828 от 30.10.2014 г., сключен с ДФЗ е отказано пълното изплащане на финансова помощ, със заявка за плащане ИД 16/312/02828/301 по договор 16/312/02828 от 30.10.2014 г. в размер на 133 612. 07 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пловдив е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентния за това орган в изискуемата писмена форма и същият съдържа необходимите реквизити - фактически и правни основания. Първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ и се е произнесъл по всички оплаквания на оспорващия земеделски производител. Преценил е, че при издаване на атакувания акт са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати отклонения и противоречия с приложимите специални материалноправни норми. Първостепенният съд е извел заключение, че от извършената в административното производство проверка на място и след извършени допълнителни административни проверки, административният орган обсъждайки всички доказателства е достигнал до законосъобразен извод, че е установено неспазване на договорени и нормативни задължения, съгласно одобрения бизнес план. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че в одобрения с договора за подпомагане бизнес план на дружеството са залегнали финансови показатели на базата, на които проектът е определен като допустим и е сключен договор за подпомагане. Първоинстанционният съд е приел още, че в случая от приложените от проверката на място документи за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е било установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 6, 245 % от заложените приходи за посочените 3 финансови години, както и че не е изпълнено заложеното в бизнес плана разкриване на 3 (три) работни места, както следва - 2 бр. производствен персонал и 1 бр. управленски персонал. Съдът е посочил, че в заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза назначеното вещо лице е направило извод, че реализираните приходи не съответстват по размер на заложените такива в бизнес плана към проекта за подпомагане, като е изчислен средноаритметичният процент на изпълнение за периода 2016 г. -2018 г. - само 6, 37%, а за периода 2016 г. -2019 г. е само 8, 16%. При това положение е счетено, че тъй като бенефициерът не е постигнал заложените прогнозни стойности в бизнес плана в началото на своята дейност и не е постигнал заложените в бизнес плана приходи от дейността, то законосъобразно и обосновано е отказано финансиране на цялата инвестиция. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав установи, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обстойно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е оплакването, развито в касационната жалба, че обжалваното решение на съда е нищожно и недопустимо, понеже оспорения акт е бил отменен с влязло в сила решение по адм.д 2908/2017 на АС Пловдив, като са били дадени конкретни указания от съда, които не са изпълнени. Мотивите на съда досежно отменения отказ и постановеното по него съдебно решение са ясни и безпротиворечиви. От съществено значение е обстоятелството, че първоначално постановеният отказ е постановен на основание, различно от посоченото в процесния административен акт. Видно от мотивите на решение 1655 от 18.07.2018г., постановено по адм. дело 2908/2017г. от Административен съд Пловдив, отказът е отменен поради липсата на безспорни доказателства за установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта. Административният съд е посочил, че е налице съмнение, индиция за съобразяване с определената референтна цена на лекия автомобил, но липсват категорични доказателства за манипулация на цената му, респ. за изкуствено създаване на условия за получаване на помощта. В тази насока са били и дадените от съда указания при новото разглеждане на заявлението от административния орган, и те са спазени. Предходната заповед е отменена на друго различно основание, касаещо отказ на разглеждане на заявлението, като нито административният орган, нито съдът са формирали мотиви за "икономическата жизнеспособност" на бизнес плана и "устойчива заетост", изискуеми съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., каквито мотиви са изложени в процесното решение на органа. Неоснователни са и твърденията на касатора за нарушение на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение подробно е разгледана приложимата норма на чл. 2, т. 1 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., съгласно която основната цел на мярката е "насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия и неземеделски дейности в селските райони". Съдът е съобразил изцяло заключението на неоспорената съдебно счетоводна експертиза по делото. Въз основа на него законосъобразно е преценил, че проектът на жалбоподателя не отговаря на изискванията на Наредба 29, тъй като е безспорно установено, че изпълнението на бизнес плана е под 20 % за целия период. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде определен проектът му като допустим за финансиране от ДФЗ. От съдържанието на т.4. 12 и т.4.18 от договор 16/312/02828 от 30.10.2014 г., сключен между касатора и ДФЗ е видно, че дружеството се е задължило да извърши изцяло одобрената инвестиция в срок и да спазва одобреният проект за срок от 5 години от сключване на този договор. В § 1, т. 6 от ДР на Наредба 29/2008 г. е дадено легално определение на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В § 1, т. 19 от ДР на същата Наредба е дефинирано понятието проект заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Правилно е съобразено обстоятелството, че заложените от жалбоподателя в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отказ изцяло или частично на финансовата помощ, като нормативно определения, а и договорен в случая срок за изпълнение на инвестициите е 5 години от сключване на договора. При тези безспорни фактически установявания адм. орган и първостепенният съд законосъобразно са се позовали на чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., според който текст: "Бизнес - планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2". В конкретната хипотеза след осъществените проверки от РА са установени обстоятелства, според които реализираните приходи, в процентно съотношение, спрямо заложените в бизнес плана са: за 2016 г. - 12. 36 %; за 2017 г. - 1. 89 %; за 2018 г, - 4. 85 %. При това положение по делото е било безспорно установено, че е налице неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за отказ за изплащането на пълния размер на финансовата помощ за инвестицията. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Относно частната жалба на Турист КарЕООД, подадена срещу определение 646 от 28.04.2021г., постановено от Административен съд - Пловдив, пети състав, по адм. д. 1574/2020 г., с което първостепенният съд е осъдил дружеството да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1068,80лв., съставът на Върховния административен съд, четвърто отделение, счита, че е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и ОСНОВАТЕЛНА. Настоящият съдебен състав преценява като основателно възражението на Турист КарЕООД срещу осъдителния диспозитив на определението, с който дружеството е осъдено да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1068,80лв. Съдът не е съобразил, че процесното решение на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, гр. София, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е издадено на основание ЗПЗП и Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., като издателят не се е позовал на нормите на ЗУСЕСИФ. Посочената Наредба е издадена на основание чл.9а от ЗПЗП и предвижда условия и ред за предоставяне на безвъзмездната помощ, различни от тези по ЗУСЕСИФ, т.е. предвижда друго по смисъла на §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, поради което условията и реда на ЗУСЕСИФ, включително и в частта за дължимите пропорционални такси (чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ) при съдебно обжалване, са изцяло неприложими в конкретния случай. Ето защо настоящата съдебна инстанция следва да отмени обжалваното определение, с което е определена погрешно дължимата за внасяне държавна такса в размер на 1068,80лева. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски се оставя без уважение. На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, защото макар и да са поискани такива от процесуалния представител на ДФЗ с писмения отговор на касационната жалба, то не са приложени доказателства относно размера на реално заплатеното адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,