Решение № 9929 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 889/2010 г.

Решение № 9929 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 889/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маргарит Стоянов Иванов от гр. Белене против решение № 13913/19.11.2009 г., постановено по адм. дело № 9835/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което е отменено решение № 93/2.06.2009 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) и е оставена без уважение жалбата му за извършена пряка дискриминация по признак "лично положение" от страна на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") при Министерство на правосъдието (МП), при отказ за преместването му в Затвора София. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - Директор на ГД "ИН", редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Ответникът - Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Славка Иванова Михалева, редовно призована, явява се лично и ангажира становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което са процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение ВАС тричленен състав е отменил решение № 93/2.06.2009 г. на КЗД и е оставил без уважение жалбата на Маргарит Иванов за извършена пряка дискриминация по признак "лично положение" от страна на ГД "ИН" при Министерство на правосъдието, при отказ за преместването му в Затвора София. За да постанови този резултат, съдът е изложил, съобразно установените по делото данни, правните си доводи и е приел, че наличието на важни съображения за преместването му в друг затвор се преценява от МП, с оглед всички обстоятелства по случая, като се има предвид оценката на риска от и за лишения от свобода, капацитета на съответното място за лишаване от свобода и други въпроси свързани с целесъобразност, а заповедите за преместване и отказът да се уважи молба за преместване подлежат на обжалване пред министъра на правосъдието, съгласно чл. 62, ал. 3 от новия Закон за изпълнението на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Крайният извод на съда е, че отказът за преместване в друг затвор не представлява акт на дискриминация. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно, като изцяло споделя изложените правни изводи в него. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само и единствено на признака "лично положение" на засегнатите лица. Съдът намира за неоснователни наведените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на материалния закон, при постановяването на обжалваното решение. На първо място по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация под формата на по-неблагоприятно третиране на основата на признака "лично положение" спрямо жалбоподателя. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в тежест на страната, която твърди, че е потърпевша от дискриминационно третиране, е да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова. Задължение на сезирания държавен орган е да осигури пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, за което разполага с широк кръг от правомощия. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Иванов, съдържащи се в жалбата му до КЗД. На следващо място, административният орган е излязъл извън предоставената му от закона компетентност, като по съществото се е произнесъл по един административноправен спор и по-специално по законосъобразността на отказ за преместване на Маргарит Иванов от Затвора Белене в Затвора София, обективиран в писмо изх. № 94-0-262/21.11.2005 г. на МП, приемайки, че са налице всички законови основания, субективни и обективни предпоставки за преместване на жалбоподателя за по-нататъшно изтърпяване на доживотната му присъда в софийски централен затвор. Същевременно не е съобразил разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията - отменен (ЗИН отм.), съгласно която, преместването на лишените от свобода от един затвор или поправителен дом в друг става само по нареждане на Министерството на правосъдието при наличието на важни съображения за това, аналогична на разпоредбите на чл. 62 и сл. от сега действащия ЗИНЗС. Като е приела, че спрямо Маргарит Иванов са извършени действия, представляващи пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с § 1, т. 7 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на МП - ГД "ИН" при постановяване на отказ за преместване за по-нататъшното изтърпяване на наложеното му наказание "доживотен затвор" от Затвора Белене в Затвора София, КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт. В решението на тричленния състав подробно са обсъдени релевантните за делото факти и становищата на страните. Точно е изтълкувана и приложена нормативната уредба. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав счита изводите на първоинстанционния съд за правилни. Не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,