Решение № 5770 от 1.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на образованието и науката, чрез пълномощник, срещу Решение 389 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело 335/2022 г. от Административен съд Стара Загора. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт вследствие неправилно приложение на материалния закони допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, изр. 1 и 2 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответната страна Т. Димитрова чрез пълномощника си излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноските за настоящата инстанция, за които представя списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 и чл. 219 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед РД-10-452 от 12.04.2022 г., издадена от министъра на образованието и науката, с която за установени нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на Т. Димитрова е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение без предизвестие. С обжалваното решение оспорваният административен акт е отменен, като незаконосъобразен. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган обаче е нарушил изискуемата се от закона форма на акта, който няма визираното в закона съдържание. Това нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон, а оттам и до отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е в необходимия обем релевантните за спора доказателства, анализирал ги е в тяхната съвкупност и във връзка са възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като отменително основание. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган, но не отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на акта.Доводите в касационната жалба относно съответствието на заповедта с изискванията на чл. 97, ал. 1 ЗДСл са подробни, но са разглеждани от АС-Стара Загора при формиране на неговите правни изводи, които кореспондират със съдържанието на акта, което не дава достатъчна ясно описание на всяко едно от нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание на Т. Димитрова. При индивидуализацията на всяко едно от нарушенията липсва конкретизация - или точно време (период) и място на извършването им или описание на конкретно осъществени действия/допуснати бездействия, респективно конкретни основания за необходимостта от предприемане на определени действия. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, административният съд е достигнал до законосъобразен извод, че не е доказано извършването на нарушенията, за които е наказана Димитрова. Оплакванията в касационната жалба в обратния смисъл са обсъдени подробно в мотивите на решаващия съд. При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения и касационните оплаквания в този смисъл са неоснователни. По изложените съображения се налага извод, че атакуваното съдебно решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата касационна инстанция ответникът е направил разноски в размер на 720 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение,