Решение № 2365 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12513/2019 г.

Решение № 2365 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12513/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 298 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на М. Монев – нотариус с район на действие Районен съд гр. Перник, рег. № 462 в регистъра на нотариусите на Република България, чрез адв. Н. Босакова, против Решение № 12093 от 02.09.2019 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение по адм. д. № 6091/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на г-н Монев против заповед № СД-05-62/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместването на жалбоподателя от района на действието му в съдебния район на Софийски районен съд. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не оценил съвкупно събраните доказателства и не съобразил, че с представените такива на 03.11.2017 г. жалбоподателят доказал, че медицинското му състояние е влошено, което обуславя наличието на важни причини за преместване. С предходна заповед на министъра на правосъдието било признато, че нотариусът има важни причини от медицински характер за преместване, но преместването било отказано поради липса на свободно място в района на Софийски районен съд. При това, административният орган следвало да обсъди само новите доказателства за медицинския статус на лицето. Необосновано съдът приел, че жалбоподателят не е доказал наличието на важни причини за преместване от медицински характер само защото не е поискал назначаване на експертиза за медицинското му състояние. В тази връзка, не е взел предвид предходния медицински статус на лицето към момента на постановяване на предходната заповед на министъра; представените влезли в сила и неоспорени три експертни решения на ТЕЛК с официална удостоверителна сила доказват спорния факт с правно значение; не е била налице нужда от специални знания за установяването на този факт при така представените доказателства, каквато била и съдебната практика на Върховния административен съд. Иска се отмяна на съдебното решение и на оспорения административен акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – министърът на правосъдието, чрез юрк. Ташева, оспорва жалбата по съображения в съдебно заседание и в писмено възражение от 09.10.2019 г. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Нотариална камара на Република България не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата, тричленният състав на ВАС е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Съдът е приел, че не е доказано кумулативното наличие на предпоставките по чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нито е налице влошаване на здравословното състояние на жалбоподателя след влязлата в сила предишна заповед на административния орган от 16.07.2015 г., с която е отказано преместване в същия съдебен район. Решението валидно, допустимо и правилно. На първо място, неоснователно в касационната жалба се поддържа, че доколкото с предходна заповед на министъра на правосъдието на касатора било признато, че има важни причини от здравословен характер за преместване в друг съдебен район, административният орган следвало само да оцени новите доказателства от гледна точка на това дали потвърждават или не установения вече медицински статус на лицето. Вярно е, че с предходната заповед №СД-05-177/16.07.2015 г. на министъра на правосъдието на жалбоподателя е отказано преместване в друг съдебен район поради липса на открито място по чл. 10 от ЗННД, но в мотивите на заповедта липсва констатация, че е налице другата предпоставка, а именно - важни причини, които препятстват изпълняването на задълженията на нотариуса. Такава констатация не е и необходима, щом изискванията са кумулативни. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд не преценил съвкупно представените доказателства относно медицинското състояние на жалбоподателя. От трите намиращи се в преписката и обсъдени в мотивите на оспорения акт експертни решения на ТЕЛК, две са издадени преди издаване на предходната заповед за отказ за преместване; съдържанието на документите на доказва влошаване на здравословното състояние на освидетелствания, даже с последното решение е определен по- нисък процент инвалидност. Обосновано, при това, тричленният състав на ВАС е приел, че тези документи, сами по себе си, не установяват спорната предпоставка за преместване, още повече че тя изисква не само наличието на медицински проблеми, а и връзка между тях и невъзможността на нотариуса да изпълнява функциите си. Трудно може да се приеме и твърдението в касационната жалба, че преценяването на здравословното състояние на жалбоподателя не изисква специални медицински знания. Впрочем, от мотивите на цитираното от касатора Решение № 10204 от 02.07.2019 г. по адм. д. № 3230/2019 г. на ВАС, петчленен състав, се вижда, че в първоинстанционния процес по това дело е имало назначена съдебно-медицинска експертиза, чиито констатации са потвърдили констатации на експертни лекарски комисии и са установили прогресиране на заболяването. С цитираното в касационната жалба Решение № 12357 от 16.10.2017 г. по адм. д. № 9612/2017 г. на ВАС, петчленен състав, се отменя първоинстанционно решение поради неизясняване на въпроса за наличие на обсъжданата законова предпоставка именно поради липса на съдебно-медицинска експертиза, която не е указана на жалбоподателя, за разлика от настоящия случай. Не може да се приеме, че и останалата цитирана в касационната жалба съдебна практика на ВАС подкрепя касационните доводи, доколкото в нея са потвърдени решения за отмяна на заповеди на министъра на правосъдието на основание на процесуални нарушения, каквито в случая административният орган не е допуснал. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила, като касаторът следва да заплати на Министерство на правосъдието разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия