Решение № 257 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4103/2008 г.

Решение № 257 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4103/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д., всички със съдебен адрес - град В., приподписана от адвокат Р, срещу въззивно решение № 950 от 04.08.2008 г. по гр. дело № 1350/2007 г. на Варненския окръжен съд. С него е отменено решение № 1044 от 10.04.2007 г. по гр. д. № 5908/2005 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П. и Х. И. А. иск срещу С. Ж. Д. за признаване за установено, че не е собственик на 600/724 идеални части от имот № 177, целият с площ 724 кв. м по КП на м. "М", при граници - имоти пл. № 176 и от две страни път. Ответникът по касационната жалба С. Ж. Д., град В., оспорва жалбата. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 950 от 04.08.2008 г. по гр. дело № 1350/2007 г. на Варненския окръжен съд с определение № 159 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4103/2008 г. на ВКС. Обжалването е допуснато поради това, че касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на акта на въззивния съд. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Разпоредбата на на чл. 5 ГПК задължава съда да решава делата според точния смисъл на законите, а при липса на закон - съобразно принципите на правото, обичая и морала. От това следва, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Диспозитивното начало не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая последното заседание пред въззивния съд е проведено на 14.04.2008 г. Към този момент ответникът по въззивната жалба Х. И. А. вече е бил починал и по делото са били конституирани неговите наследници Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д.. В самото решение - в мотивите и диспозитива му обаче като страна по делото е посочен Х. И. А., т. е. решението е постановено спрямо починала страна. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на процеса. Затова във всички случаи на смърт на страната съдът е длъжен да конституира нейните правоприемници и да постанови решение спрямо тях. Починалото физическо лице не е правен субект, няма процесуална правоспособност и дееспособност и не може да бъде страна в процеса, нито по отношение на него да бъде постановявано решение. Процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване и съществуване на процесуалното правоотношение. Следователно решението, постановено с участие на неправоспособна страна, е процесуално недопустимо. Само на това процесуално основание обжалваното въззивно решение № 950 от 04.08.2008 г. по гр. дело № 1350/2007 г. на Варненския окръжен съд следва да се обезсили без да се обсъждат доводите по същество, защото неправилността на едно решение предпоставя то да е допустимо и валидно. По тези причини въззивното решение трябва да се обезсили като делото се върне на въззивния съд за отстраняване на посочената нередовност. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.