Решение № 2201 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2013 г.

Решение № 2201 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светлозар Иванов Косев против решение № 4609/08.07.2013 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 3619 по описа за 2013 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 220421200021636/03. 12. 2012 г., потвърден с Решение № 318/18. 02. 2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП") - София. В касационната жалба се сочат отменителни основания, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът не се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата му. Счита също, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като задълженията за данъци, съгласно ДОПК, се определят в производството по издаване на ревизионен акт, както и че съдът е трябвало да разграничи понятията за доход по ЗДДФЛ оборот по ЗДДС. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бил Акт за регистрация по ЗДДС № Акт за регистрация по ЗДДС № 220421200021636/03. 12. 2012 г., на Светлозар Иванов Косев от гр. София, издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 318/18. 02. 2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София. С акта е прието, че физическото лице е направило необходимия за регистрация оборот от 50000 лева и повече през м. 10.2011 г., поради което лицето е следвало на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС да се регистрира в срок до 14.11.2011 г. В акта е прието също, че за периода 01.10.2011 до 30.09.2012 г., реализираният оборот от Светлозар Иванов Косев е в размер 273361.90 лв. - облагаеми доставки по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС и чл. 45, ал. 2 от ЗДДС ( в сила от 01.01.2012 г.). В резултат на тези констатации е разпоредена регистрацията на лицето по ЗДДС. За дата на регистрацията се счита датата на връчване на акта. Административният съд е отхвърлил жалбата на Светлозар Иванов Косев, тъй като видно от подадената от Косев годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, същия е декларирал доходи за 2011 г. в размер на 257 597,77 лв. От представените лично от него декларации от 12. 11. 2012 г. реализираните от лицето доходи за периода 01. 01. 2011 г. до 31. 12. 2011 г. доходи са в размер на 379 514,37 лв. За периода 01. 10. 2011 г. - 30. 09. 2012 г. реализираните доходи на Косев са в размер на 275 361,89 лв. В хода на проверката са констатирани извършените от жалбоподателя сделки с недвижими имоти, за което са представени копия от нотариалните актове, като от страна на органите по приходите е направен подробен анализ на реализирания облагаем оборот, който се потвърждава и от представените от задълженото лице декларации. При тези данни, съдът е направил извод, че правилно след като са констатирали че облагаемия оборот за последните 12 месеца е надвишил 50 000 лв., е издаден оспорения Акт за регистрация по ЗДДС № 220421200021636/03. 12. 2012 г., на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Решението е правилно - обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата му. В жалбата до АС са изложени съображения, че актът е издаден само въз основа на констатациите от предходна проверка, която обаче е приключила с отказ за регистрация по ЗДДС, като не са налице нови обстоятелства. Твърди се, че данъчни задължения се установяват само с ревизионен акт, както че посочения в акта доход е съпружеска общност. На всички така поддържани оплаквания е даден отговор в мотивите на постановения съдебен акт. Съдът е посочил, че обжалвания акт е издаден въз основа на проверка, възложена с резолюция за извършване на проверка № 222691200033557/26. 10. 2012 г., която е издадена след като с отказ за регистрация по ЗДДД № 221021200003327/23. 07. 2012 г., е отказана регистрацията по ЗДДС на Светлозар Иванов Косев, на основание чл. 176а, т. 2 от ЗДДС, тъй като физическото лице е свързано лице с "Корал ИВ" ООД, което дружество има изискуеми задължения по ЗДДС и не са представени надлежни обезпечения. Правилно АС е приел за неоснователни и доводите, че реализираният доход е съпружеска общност, тъй като същият е на база на лично представени от лицето декларации за реализиран само от него доход, но дори и да се приеме, че същия е СИО, отново реализираните доходи са значително над изискуемия от закона оборот от 50 000 лв. Неоснователен се явява и касационният довод, че задълженията за данъци се установяват в производството по издаване на ревизионен акт. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на АС в обжалваното решение, че в конкретния случай не са установени такива задължения, а само дали са налице предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС. именно поради това и чл. 83, ал. 2 от ДОПК предвижда, че вписването в специалните регистри се извършва от органа по приходите служебно или по искане на лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване, а не след извършване на ревизия, която би могла да завърши с издаването на ревизионен акт. В обжалвания акт са изложени фактически констатации, въз основа на които е прието, че лицето е реализирало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, посочен е и периодът, за който е реализиран този оборот, както и правното основание за регистрация по ЗДДС. С оглед установените при проверката, възложена с резолюция за извършване на проверка № 222691200033557/26.10. 2012 г., факти и обстоятелства за наличие на основания за регистрация по ЗДДС, е издаден обжалваният акт. Към административната преписка са приложени доказателства, въз основа на които проверяващият орган по приходите е установил облагаемия оборот за регистрация: годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, декларации за реализирани доходи без тези по трудово правоотношение и справки за реализиран оборот съответно за 2011, както и нотариални актове за извършените сделки с недвижими имоти. При определяне на облагаемия оборот по смисъла на чл. 96 от ЗДДС органът е съобразил разпоредбата на чл. 45, ал. 1, съгласно която прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда е освободена доставка, както и учредяването или прехвърлянето на право на строеж до момента на завършване на груб строеж на сградата (чл. 45, ал. 2 в сила до 31.12.2011 г.). Поради изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният акт за регистрация по ЗДДС, е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и не страда от пороци обуславящи неговата отмяна. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни, а решението на АС като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, при първоинстанционното разглеждане на спора са му присъдени разноски за юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение