Решение № 2716 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9369/2009 г.

Решение № 2716 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9369/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД със седалище в гр. София, представлявано от изпълнителния директор Бернар Москени чрез неговия пълномощник, срещу т. 1 и т. 2 от Приложение № 2 на разрешение № 01391 от 8.04.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), издадено на основание решение № 349 от 8.04.2009 г. на КРС. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не следва да се вменява в негово задължение прилагането на определените от органа стандарти за качество на мрежата, тъй като същите са посочени единствено в препоръките на ITU, не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и не са задължителни за националния орган. Поддържат се доводи, че приложението на тези стандарти и спецификации не се отнася за отдавна установени мрежи и услуги, каквато е мрежата на БТК. Твърди се, че административният акт не е мотивиран, не са посочени фактическите основания за издаването му. Жалбоподателят претендира отмяна на разрешението в частта досежно т. 1 и т. 2 от Приложение № 2 като незаконосъобразно. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмено становище. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените доказателства и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. По същество приема същата за неоснователна. Жалбоподателят е оператор, който към влизане в сила на ЗЕС (обн. ДВ бр. 41/22.05.2007 г.) извършва дейност въз основа на индивидуална лицензия № 110-02889/14.10.2005 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM с национално покритие и представяне на далекосъобщителни услуги. С решение № 349 от 8.04.2009 г. на КРС, издадено на основание § 9, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения (ПЗР на ЗЕС), на "БТК" АД е издадено разрешение № 01391 от 8.04.2009 г. за ползуване на ограничен честотен ресурс - номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна мрежа, с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга и всички услуги, включени в стандарта GSM и/или UMTS. Въз основа на този акт, на далекосъобщителния оператор е издадено разрешение № 01391 от 8.04.2009 г. с приложения. Жалбоподателят оспорва разрешението в частта му досежно Приложение 2, точки 1 и 2 - "Изисквания за качеството на услугата". С тях се определят технически параметри на фактори за оценка пренос на глас и еднопосочно закъснение в собствената мрежа и при взаимно свързване от край до край. Според адресата на разрешението тези параметри са нововъведени, без да е спазена процедурата по тяхното обсъждане; същите са поставени като изискване на основание препоръки G 109 и G 202 на ЕС, които не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и нямат задължителен характер. Жалбоподателят твърди, че разрешението по реда на § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС следва да се преиздаде служебно при условията и изискванията, въведени с вече издадената индивидуална лицензия на "БТК" ЕАД от 2005 г. Настоящият съдебен състав счита така наведените възражения за неоснователни. Оспореното решение е постановено от компетентния орган, в предвидената от закона форма, след спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и при съобразяване с неговата цел. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЕС функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения се извършват от КРС, като едно от правомощията й, дефинирано в чл. 30, т. 10 от този закон е да издава, изменя, допълва, прехвърля, спира, прекратява или отнема разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. Разрешението е издадено в процедура по § 9, ал. 4 от ПЗР на ЗЕС. С тази разпоредба се предвижда регулаторният орган служебно да издава разрешение на операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, като е определен 6-месечен срок от влизането на закона в сила. До издаване на разрешението дейността на операторите се осъществява по силата на издадените им индивидуални лицензии. Произнасянето на административния орган е по реда и в сроковете, предвидени в специалния закон, тъй като в случая не се изисква провеждане на състезателна процедура. Видно от условията на издаденото разрешение, на далекосъобщителното предприятие е вменено задължение да осъществява електронните съобщения при спазване на изискванията, посочени в Приложение 2 на същото. Въведените изисквания за качеството на предоставяната обществена телефонна услуга са съобразени с чл. 280 от ЗЕС (изм. ДВ, бр. 17 от 6.03.2009 г.). Към момента на издаване на разрешението административният орган е съобразил европейските стандарти и спецификации, относими към съответната дейност на предприятията. Когато няма публикувани стандарти и спецификации в Официалния вестник на ЕС, Комисията може да прилага такива на европейските стандартизационни организации. При издаването на разрешението в оспорената част КРС е съобразила относимите препоръчителни стандарти. В правомощията на регулаторния орган е да прецени приложението им в рамките и в изпълнение целите на Закона за електронните съобщения за предоставяне качествена услуга на потребителите. В производството по съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт съдът приема за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение, че с оспорените т. 1 и т. 2 от Приложение 2 Комисията е въвела нови изисквания, с което е превишила рамките на своята компетентност, тъй като е следвало служебно да издаде разрешението по § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС при условията на вече издадената индивидуална лицензия от 2005 г. Позоваването на препоръчителния характер на въведените изисквания не води до материална незаконосъобразност на административния акт, тъй като КРС е издала разрешението и в рамките на предоставената му самостоятелна преценка. В случая е решен въпрос от оперативната самостоятелност на органа, която е упражнена в рамките на закона. Въведените с чл. 280 от ЗЕС задължения за националния регулатор са свързани с насърчаване на конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги; допринасяне за развитието на вътрешния пазар и насърчаване интересите на гражданите на Европейския съюз. Доколкото цитираните препоръки защитават права в полза на потребителите и способстват за подобряване качеството на услугата, жалбоподателят не може да се позове на евентуални технически затруднения на предприятието. Ето защо неоснователно е възражението за допуснато нарушение на материалния закон. Неоснователен и недоказан е доводът за неспазване на формата на акта поради неизлагане на мотиви, обосноваващи въведените изисквания на КРС. В случая, при положение, че законът приравнява служебно издаденото разрешение по § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС с издадената индивидуална лицензия при разрешителен режим, административният орган не е обвързан с излагането на конкретни съображения досежно вменено задължение на оператора по т. 2.8 от разрешението, която не се оспорва. На следващо място, неоснователно е и възражението за нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на акта в оспорената част, предвид изложеното по-горе и съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЕС. Законът изисква провеждане на обществени консултации и съгласуване само преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения, а оспореният акт е издаден по друг ред и с друг предмет. Задължението на Комисията произтича пряко от закона, от който тя извлича и посочения по-горе факт. Необсъждането на техническите параметри в Приложение 2 на акта не води до неистинност на фактите, които органът счита за установени и от значение за упражненото от него субективно право. Оспореният административен акт е постановен и в съответствие с целите на Закона за електронните съобщения, формулирани в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЕС. При така възприетия от съда извод жалбата на "БТК" АД е неоснователна по изложените в нея възражения, поради което следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд