Решение № 3770 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8186/2010 г.

Решение № 3770 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8186/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Варна против решение № 732 от 9.04.2010 г., постановено по адм. д. № 550/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението и за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Стамен Димитров Димитров, в писмено становище, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчалив отказ на кмета на Община Варна да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № РД-10-94-С/1/ от 4.01.2010 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Доводите в касационната жалба, че съдът е отменил мълчалив отказ на директора на дирекция "ПНО" при Община Варна по т. 1 от заявлението за достъп до обществена информация, без същата да е била предмет на обжалване, са неоснователни. Видно от жалбата, депозирана до Административен съд Варна, е че жалбоподателят е обжалвал изцяло мълчаливия отказ на кмета на Община Варна, до когото е адресирано и заявлението. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми ЗДОИ, са законосъобразни. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № РД-10-94-С /1/ от 4.01.2010 г., подадено от Стамен Димитров. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Законосъобразен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Още повече, и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе по направеното искане. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е правилен. Доводите в касационната жалба, че исканата информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ, са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение, тъй като посоченото обстоятелство би било основание за отказ за предоставяне на исканата информация, постановен по предвидения за това в закона ред. Въпросът за характера на информацията касае законосъобразността на постановения административен акт и не обосновава законосъобразността на оспорения мълчалив отказ. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и становищата на страните и е достигнал до законосъобразен и обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ. В касационната жалба не се сочат каквито и да било допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Община Варна да заплати на Стамен Димитров Димитров сумата 400 лв., представляваща направени разноски в касационната производство. Видно от приложения договор за правна помощ, е че посочената сума е изплатена изцяло. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,