Решение № 6736 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11812/2017 г.

Решение № 6736 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11812/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Пристанище – В." ЕАД срещу решение № 1470 от 07.08.2017 г., постановено по административно дело № 794/2017 г. от Административен съд - В., с което е отменено решение № 78/21.02.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация и преписката е върната на органа за ново произнасяне. По наведени доводи за недопустимост и неправилност на решението се иска обезсилването му, а алтернативно отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена. Изложени са твърдения, че съдът недопустимо е разгледал жалба на лице, което няма правен интерес от оспорване на акта. По отношение на твърденията за незаконосъобразност на акта са наведени доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в неправилна преценка на доказателствата по делото и тяхното значение, което е довело и до материална незаконосъобразност на решението. Неправилен бил изводът на съда, че "солидарната вноска" е присъединителна, като не е отчетен и факта, че парите се разходват солидарно с конкретна цел – подпомагане на работниците, както и че за членовете на синдикалните организации ползването на придобивките по колективния трудов договор (КТД) е безплатно. По делото е постъпила касационна жалба и от Синдикат "Докери", в която също са изложени твърдения за недопустимост на решението на АС В., като постановено по жалба на лице без правен интерес. А. се твърди неправилност на същото по съображения, аналогични на изложените в касационната жалба на "Пристанище – В." ЕАД. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили решението на първоинстанционния съд, а алтернативно моли да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител изразява становище за основателност на касационните жалби и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от оправомощена страна. Неоснователни са наведените доводи в касационните жалби за недопустимост на решението като постановено по жалба на лице нямащо право интерес от оспорване на акта. Производството пред АС –В. е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Моряшки професионален съюз" – В., вписано в Регистъра на сдруженията с нестопанска цел под № 32, том 5, стр. 120 по ф. дело № 2736/1993 г. по описа на Окръжен съд В. с предмет на дейност защита правото на труд, представляване и защита на професионалните и социално-икономическите права на своите членове пред държавни органи, работодателите и техните представители и др. против решение № 78/21.02.2017 г., постановено по преписка № 88/2016 г. на КЗД, с което е оставен без уважение подадения от него сигнал за извършена дискриминация с приемането на чл. 5 от Колективния трудов договор (КТД), сключен между "Пристанище В." ЕАД от една страна и от друга представителите на СПР КНСБ Варна Изток, СПР КНСБ Варна Запад, СС "П." и Синдикат "Докери" и е прието за установено, че не е налице дискриминация по признак "членуване в синдикална организация" по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) изрично предвижда изключение от принципа прогласен в ал. 1, че този закон да защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България, сдруженията на физически лица, както и юридическите лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4 по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица. Съгласно разпоредбата на чл. 49 КТ синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистър на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им, което в случая е сторено, както е посочено по-горе. Разпоредбата на чл. 50, т. 3 ЗЗДискр предвижда, че производството пред КЗД може да бъде образувано по сигнал на физически и юридически лица, като същият следва да отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2 ЗЗДискр., които са идентични с тези към жалбите. Посочените законови изисквания са налице, при което производството пред КЗД и съответно пред първоинстанционния съд е проведено с надлежно конституирани страни, разполагащи по закон с правото да инициират производство пред специализирания административен орган за защита от дискриминация и съответно да оспорват постановения пред него административен акт. Ето защо възражението, направено и от двамата касатори за недопустимост на обжалваното пред настоящия съдебен състав първоинстанционно решение е неоснователно. Неоснователен е и наведеният довод от процесуалния представител на КЗД, че в случая постановения от КЗД не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК. В случая цитираната разпоредба не намира приложение, предвид изложената по-горе правна уредба тъй като с подадения сигнал от Сдружението не е инициирано производство по реда на Г. осма, Раздел трети АПК - за установяване на нередности в работата на администрацията, а такова по смисъла на чл. 24, ал. 1, предл. второ АПК във вр. с чл. 50 и следв. ЗЗДискр. - с искане за постановяване на административен акт, съобразно специалната компетентност на КЗД. Решението е постановено при липсата на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал необходимите доказателства, като въз основа на същите подробно и аргументирано е извел правилни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Спорът между страните е именно относно този законосъобразността на този извод в обжалваното решение. Безспорно по делото е установено, че Асоциацията на пристанищните работници и служители (АПРС) е поделение на Сдружението (л. 20 от адм. преписка) и има членове, които са работници и служители на "Пристанище В." ЕАД. Сдружението обаче не е страна по сключения на 12.01.2016 г. КТД между "Пристанище В." ЕАД от една страна и от друга представителите на СПР КНСБ Варна Изток, СПР КНСБ Варна Запад, СС "П." и Синдикат "Докери", при което за присъединяването към този договор неговите членове съгласно разпоредбата на чл. 5 следва да подадат писмено заявление до работодателя и да спазят реда, предвиден в сключено споразумение между работодателя и синдикалните организации, подписали КТД. Съгласно раздел ІV от същото – Събиране, разходване и контрол на средствата от солидарната вноска е предвидено, че на подалия заявление работник или служител се удържа солидарна годишна вноска в размер на 150 лв. от трудовото възнаграждение, които се заприходяват от работодателя в разчетна сметка, съгласно нормативните документи и от нея се ползват всички работници и служители. Съгласно заключителната разпоредба за втората година от действието на КТД на работниците и служителите нечленуващи в КТД се удържа допълнителна годишна вноски по т. ІV. При така установените факти обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че с така предвидената вноска за работниците и служителите на "Пристанище В." ЕАД, които не са членове на синдикалните организации – страна по КТД като условия за присъединяване към него има за резултат неравно третиране на тези работници и служители, вкл. и тези членове на Сдружението спрямо тези, които са членове на тези синдикални организации – страна по сключения КТД. В тази насока настоящият състав напълно споделя изводите, че смисълът, който законодателят е вложил в законовата уредба, даваща възможност на работниците и служителите, които не са членове на синдикалните организации, страни да ползват по – благоприятни условия на труд, постигнати със сключения КТД, което е и смисълът на този договор. При това правилно съдът е отменил административния акт, като незаконосъобразен и е върнал преписката за ново произнасяне от органа. За да приеме, че в случая не е налице нарушение на забраната за дискриминация по отношение на членовете жалбодателя – Моряшки професионален съюз, чийто колективен член е синдикалната организация Асоциация на пристанищните работници и служител административният орган е извършил повърхностна проверка на КТД и съпоставка на отделни норми на КТ. В случая не е извършена дължимата проверка за причините, поради които синдикалната организация жалбодател не е страна по сключения КТД, предвид нормите на чл. 42 и чл. 46, ал. 2 КТ. Отделно от това при преценката дали е нарушен принципа на равно третиране КЗД не е съобразила и нормите на 50, ал. 2; 51б и 52 КТ. Не е съобразена и разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от КТ предвид условията за присъединяване към КТД, а именно такива определени от страните по договора, като законодателят изрично е изключил възможността тези условия да противоречат на закона, да го заобикалят или да накърняват добрите нрави, като преценката на текста от КТ не е разгледана през призмата на антидискриминационната норма на чл. 8, ал. 3 от КТ, според която при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. При извършването на тази преценка КЗД не е съобразила и принципите, залегнали в чл. 1 на Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне, 1949 г. /Приета на XXXII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 8.06.1949 г. и е влязла в сила на 18.07.1951 г. Ратифицирана от България с Указ 111 от 21.02.1959 г. на Президиума на Народното събрание - ДВ, бр. 19 от 1959 г. Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 8.06.1959 г. В сила за България от 8.06.1960 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн., ДВ, бр. 35 от 2.05.1997 г. /, съгласно които трудещите се ползват от надлежна защита срещу всякакви дискриминационни действия, насочени към накърняване на синдикалната свобода в областта на заетостта, както условията за ефективно упражняване на правата, залегнали в чл. 1- чл. 31 от Европейската социална харта(ревизирана), /ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. - ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г. издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 43 от 4.05.2001 г., в сила от 1.08.2000 г. /, които права следва да бъдат обезпечавани чрез свободно сключени колективни трудови договори /аргумент от чл. 4 от Хартата/. На следващо, но не по важност място следва да бъде посочен и факта, че диспозитива на решение № 78/21.02.2017 г. по преписка № 88/2016 г. на КЗД е неясен, доколкото липсва яснота спрямо кого приема за установено органът, че текстът на чл. 5 от КТД не е дискриминационен. При това правилно оспореният административен акт е отменен, а делото върнато като преписка за ново произнасяне при спазване на дадените указания, като при това КЗД следва да съобрази и дадените указания в настоящето решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател "Пристанище В." ЕАД и Синдикат "Докери" следва да бъдат осъдени да заплатят на СНЦ "Моряшки професионален съюз" В. направените деловодни разноски в размер на 460 лв. представляващи възнаграждение за един адвокат, транспортни и дневни разходи на същия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение