Решение № 4807 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2020 г.

Решение № 4807 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 1964/10.04.2020 г. по адм. д. № 1431/2018 г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба на И. К., подадена чрез адвокат Н. А., се оспорва решението в отхвърлителната му част. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли в обжалваната част решението да бъде отменено. Възразява, че за периода, в който е бил управител на търговско дружество, не е получавал възнаграждение, поради което неправилно за този период претенцията му не е била уважена. Претендира заплащане на разноски. Касационната жалба на Национална здравноосигурителна каса е срещу осъдителната част на решението, с твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено решението в тази част, като се възразява, че ищецът е бил управител на търговско дружество "Омега дента груп" ЕООД от 16.02.2015 г., а не от 27.01.2017 г., както е приел съдът. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими, по същество са неоснователни. Не са налице релевираните от касаторите пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорените съдебни решения са правилни. Правилен и съобразен с доказателствата по делото е правния извод на съда за частичната основателност на иска. Във връзка с последното, несъстоятелни са направените от първия касатор оплаквания относно двата периода, за които съда не е присъдил обезщетение. Неоснователна е и касационната жалба на НЗОК - относно уважената част на иска. Противно на възраженията и доводите на този касатор, в казуса са налице всички кумулативно предвидени в ЗОДОВ предпоставки, обуславящи отговорността по този закон. Постановени при липсата на основания за тяхната отмяна, оспорените съдебни решения са правилни и като такива следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на И. К. срещу Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за присъждане на обезщетение за недопускане до работа от ответника за периода от 08.08.2014 г. до 24.01.2018 г. за сумата от 59 740, 52 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване. С обжалваното решение АССГ е осъдил НЗОК да заплати на И. К. обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 29 078 лв. за претърпени имуществени вреди, изрязващи се в неполучаване на възнаграждение в рамките на исковия период от 08.08.2014 г. до 18.04.2014 г. и от 26.02.2015 г. до 27.01.2017 г. по служебно правоотношение, на което е следвало да бъде преназначен от управителя на НЗОК, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от дата на предявяване на исковата молба 14.07.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1304 лв. В мотивите си съдът е приел, че предявеният иск е допустим и следва да се уважи на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203-207 от АПК. Съдът е посочил, че в случая чл. 122 от ЗДСл не е приложим, тъй като се касае не до недопускане до работа, а до неназначаване на държавна служба при наличие на основание за това. По същество на спора, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение, като при изчисляване на размера му е изключил периода на обезщетението, през който ищецът е бил на трудов договор и когато е бил вписан като управител на търговско дружество, доколкото това е несъвместимо със заемането на държавна служба по служебно правоотношение. Като е зачел заключението на вещото лице по първото заключение - 59 740, 52 лв., съдът е извадил сумите, касаещи периода 19.08.2014 г. до 25.02.2015 г., когато съгласно информацията на НАП има изпратено уведомление за трудов договор и периода януари 2017 г. -2018 г., когато ищецът е бил управител на търговско дружество, и е присъдил сумата 29 078 лв. Решението е правилно като краен резултат и изложените от съда изводи за частична основателност на претенцията се споделят от касационната инстанция. Доказателствата по делото установяват, че ищецът И. К. е заемал по трудово правоотношение длъжността началник отдел "Контрол на денталната дейност" в Дирекция "Договаряне, методология и контрол в ИМП" на НЗОК, което правоотношение е прекратено със Заповед № 33/24.07.2012 г. на управителя на НЗОК. С влязло в сила решение на СРС, потвърдено с решения на СГС и ВКС уволнението е признато за незаконно и ищецът е възстановен на длъжността началник отдел "Контрол на денталната дейност". Със Заповед № 43/21.07.2014 г. на управителя на НЗОК, К. е допуснат на заеманата от него длъжност началник отдел "Контрол на денталната дейност". Със Заповед № 9/22.07.2014 г. на управителя на НЗОК е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, тъй като длъжността е определена за заемане от държавен служител. С писмо изх. № 44/23.07.2014 г. К. е уведомен за правата му по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДС и със заявление вх. № 19-02-65/31.07.2014 г. е поискал да бъде назначен на длъжността началник отдел, която е определена за заемане от държавен служител. С Решение № РД-15-65 от 08.08.2014 г. на управителя на НЗОК е отказано издаването на заповед за назначаване на К. като държавен служител. Това решение на управителя на НЗОК е отменено с Решение № 1935/24.03.2015 г. по адм. д. № 9185/2014 г. по описа на АССГ и преписката върната за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 14212/23.12.2015 г. по адм. д. № 6090/2015 г. по описа на ВАС. С уведомление вх. № 19-02-65/20.01.2016 г. К. е поискал управителя на НЗОК, да се произнесе по подаденото от него заявление вх. № 19-02-65/31.07.2014 г. във връзка с влязлото в сила решение. С уведомление изх. № 19-02-65/01.02.2016 г. е уведомен, че не е представил всички изискуеми документи. С уведомление вх. № 19-02-65/18.02.2016 г. К. е представил поисканите документи. С Решение № РД-15-22 от 19.04.2016 г. на управителя на НЗОК, е отказано издаването на заповед И. К. да бъде назначен като държавен служител. И това решение на управителя на НЗОК е отменено с решение № 5056/14.07.2016 г. по адм. дело № 6072/2016 г. на АССГ, потвърдено с решение на ВАС на РБ № 10552/17.08.2017 г. по адм. дело № 11342/2016 г. Със Заповед № 5/24.01.2018 г. на управителя на НЗОК К. е назначен на длъжността Началник отдел "Методология на дентална помощ", Дирекция "Извънболнична медицинска и дентална помощ" в ЦУ на НЗОК, Специализирана администрация, считано от 25.01.2018 г. По делото е изслушано заключение на вещо лице по извършена СсчЕ за размера на основното възнаграждение през исковия период – от 08.08.2014 г. до 24.01.2018 г., както и отделно да посочи всички други допълнителни плащания на държавния служител на длъжността. Вещото лице констатира, че по данни от регистъра на осигурените лица в НАП, К. е бил осигуряван във фирма "Омега дента груп" ЕООД от 19.08.2014 г. до 25.02.2015 г. При подробно изяснената фактическа обстановка, административният съд неправилно е определил правното основание на предявения иск. Съгласно чл. 122, ал. 3 ЗДСл, когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. Аналогична е хипотезата при отмяна на решение /заповед/, с което е отказано назначаване на дадено лице като държавен служител. Отмяната на посочения отказ за назначаване, трябва да има като правна последица възстановяване на длъжност и съответно обезщетение за посочения период. С оглед на това касационната инстанция намира, че правното основание на предявения иск е чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, но промяната в правното основание не е довела до неправилност на решението на съда. Предпоставките за присъждане на обезщетението по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл са идентични с разгледаните от съда, който обосновано е приел, че поради незаконосъобразното неиздаване на заповед за назначаване на ищеца като държавен служител, К. не е бил допуснат да изпълнява служебните си задължения. Правилно съдът е преценил и размера на дължимото обезщетение. Този размер следва да се изчисли по размера на основното възнаграждение за периода, без да се начисляват допълнителните плащания като ДМС, пари за дрехи, очила. Тези суми се дължат само на лицата, които действително изпълняват функциите на заеманата длъжност, защото тези плащания заместват вредите от реално изпълняната длъжност - предпазване на зрението, представителност на облеклото на работното място и др. Когато лицето фактически не е изпълнявало трудовите функции, на него не му се дължат тези плащания, именно поради специфичния им характер. Неоснователно е възражението на НЗОК, че И. К. е бил вписан като управител на "Омега дента груп" ЕООД през периода 2015 г. – 2017 г. и на това основание не следва да му се присъжда обезщетение за този период. Направената служебна справка в търговския регистър по партидата на посоченото дружество установява, че К. не е бил вписан като управител на дружеството за периода и решението на съда в тази част е правилно. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на страните не следва да бъдат присъждани разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение