Решение № 7821 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2015 г.

Решение № 7821 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Петър Матеев Петров, подадена чрез пълномощник адв. П. Тодоров, против решение № 8 от 18.02.2015 г., постановено по адм. дело № 205/2014 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-050-6500/1491 (неправилно посочено в решението като изх. № 02-050-6500/3743) от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 1233,43 лева по СЕПП и 38,19 лева по СНДП, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие разноски по делото в размер на 450 лв. В касационната жалба са развити доводи, за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че ответната страна не се е справила с доказателствената тежест по делото, също така съдът не е съобразил допуснати нарушения при издаване на акта - не са били спазени изискванията за извършване на проверка на място. Моли, да се отмени обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Ц. Маркова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С решение № 8 от 18.02.2015 г., постановено по адм. дело № 205/2014 г. по описа на Административен съд Видин е отхвърлена жалбата на Петър Матеев Петров против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-050-6500/1491 от 12.08.2014 г. (неправилно посочено в решението като изх. № 02-050-6500/3743) на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 1233,43 лева по СЕПП и 38,19 лева по СНДП, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие разноски по делото в размер на 450 лв. За да постанови своя акт, първоинстанционният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", като при издаването на оспореното писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Установил е, че по подаденото заявление за подпомагане са извършени административни проверки, въз основа на които са установени площи недопустими за подпомагане общо в размер на 1,25 ха по СЕПП (8,20%.) и 1,32 ха по СНДП (8,70%). При преценка на допустимостта на площи за подпомагане е констатирал, че с оглед на установеното наддеклариране в рамките на от 3% до 20%, административният орган е наложил санкции по СЕПП на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., като е санкционирал площ равна на удвоения размер на наддекларираната площ. Оторизираната сума по СЕПП е редуцирана до 3875,47 лв. от първоначално поисканата сума от 5108,90 лв., а по СНДП е оторизирана сума от 117,31 лв., вместо поисканата сума от 155,50 лв. Тези изводи на съда се потвърждават и от допусната и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ). С оглед изложеното жалбата е отхвърлена като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Не се споделят от настоящата инстанция на съда възраженията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, като не са съобразени правилата за извършване на проверка на място. Неоснователно е направеното искане от страна на касатора за извършването на проверка на място, с цел установяване на допустимостта на обработваните от него площи. Съгласно чл. 28, § 2 от относимия за случая РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното по-горе следва изводът за незадължителност на проверката на място по подаденото заявление. Горният извод следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Тези изводи на административния съд се подкрепят изцяло и от констатациите на вещото лице в изготвената и приета от съда СТЕ от 20.01.2015 г. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1. В конкретния случай намалената финансова помощ е основана на ЗПЗП по посочените разпоредби, въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП и по СНДП, поради което правилно е приложен материалния закон. Също така с оглед констатираните проценти на наддеклариране - по СЕПП 8,20 %. и по СНДП 8,70 %., които проценти напълно се потвърждават и от приетата СТЕ, в съответствие с чл. 58, § 1 от Регламент 1122/2009, при процент на наддеклариране между 3 % и 20 % санкционираната площ е равна на удвоения размер на недопустимата площ и разликата между установената и санкционирана площ се явява оторизирана площ, поради което в случая санкционираната площ е съответно по СЕПП -2,50 ха., а по СНДП - 2,64 ха. Следователно с приспадането на санкционираната площ е получена и оторизираната площ, която е умножена по ставката за съответната година СЕПП 15,19 - 2,50 - 12,69 X 309,82 = 3931,61 лв. и СНДП 15,08 - 2,64 =12,44 X 9,43 - 117,31 лв. Административният съд е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспореният административен акт. Предвид на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение