Решение № 8292 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1591/2017 г.

Решение № 8292 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1591/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на И. Г. Р., подадена чрез процесуалния му представител - адв. Т. Д., срещу решение № 365/12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 256/2016 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 16-0254-000157/3.06.2016 г., издадена от началник РУП-Д., с която, на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е отнето свидетелството му за управление на МПС (СУМПС) до заплащане на дължимата глоба. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Иска се отмяна на решението на АС-Х. и отмяна на индивидуалния административен акт. Ответникът - началник РУП-Д. при ОД на МВР - Х., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение АС - Х. в производство по чл. 145 и сл. АПК е отхвърлил жалбата на И. Г. Р. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 16-0254-000157/3.06.2016 г., издадена от началник РУП-Д., с която, на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е отнето свидетелството му за управление на МПС (СУМПС) до заплащане на дължимата глоба. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и съобразен с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 с. з., която предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване, се налага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПСД" - до заплащане на дължимата глоба. Предвид относимата законова норма решаващият съд правилно е приел, че спрямо касатора са налице елементите от фактическия й състав, тъй като с влязло в сила наказателно постановление № 14-1253.000813/18.07.2014 г. на И. Г. Р. е наложено административно наказание - глоба, като към момента на издаване на процесната заповед глобата по него не е била заплатена. Наказателното постановление е връчено на касатора на 11.05.2015 г. и е влязло в сила на 19.05.2015 г. На 2.06.2016 г. Райков е управлявал МПС без контролен талон и с изтекъл срок на наказателното постановление, тъй като не е заплатил наложената глоба. Правилно е прието управление на МПС в нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП. Без значение за законосъобразността на акта е обстоятелството, че след издаването му на 23.06.2016 г. глобата е била платена. Както правилно е приел и съдът заплащането на глобата определя крайния момент на действие на приложената ПАМ по чл. 172, т. 1, б. д ЗДвП предвид временния й характер. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, тъй като не е налице твърдяното в нея основание за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,