Решение № 1125 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 769/2015 г.

Решение № 1125 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 769/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна против решение № 2695 от 26.11.2014 г. по адм. дело № 4280/2013 г. по описа на Административен съд Варна, 24 състав, с което по жалба на "Триотурист" ООД е обявен за нищожен ревизионен акт № 031301934 от 29.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 607/15.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органите по приходите, възложили процесната ревизия разполагат с материална и териториална компетентност съгласно заповеди на директора на ТД на НАП град Варна. Поддържа се, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя според компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - "Триотурист" ООД, чрез адв. Пенка Бакалова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил ревизионен акт № 031301934 от 29.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 607/15.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна. С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите от ИРМ - Русе, който по силата на заповеди, издадени от териториалния директор на ТД на НАП град Варна, не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии по отношение на данъчно задължени лица, чийто адрес по чл. 8 от ДОПК е в град Варна, какъвто адрес има ревизираното лице /гр. Варна, кк "Златни пясъци", хотел "Холидей"/. Решението е неправилно. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органите по приходите, възложили ревизията на "Триотурист" ООД, със седалище в гр. Варна, съгласно заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1202705 от 31.07.2012 г., изменена със ЗВР № 1203812 от 7.11.2012 г. и ЗВР № 1301934 от 13.05.2013 г., не разполагат с териториална компетентност, тъй като мястото им на работа е в ИРМ - Русе. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и съгласно Решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 1.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/22.06.2014 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - според седалището на юридическото лице - "Триотурист" ООД, за което по делото не е спорно, че е в град Варна, кк Златни пясъци. Поради това ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП - Варна. При липсата на структурна обособеност на т.нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, изразът "за ИРМ", използван от директора в заповедите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, приложени по делото при оправомощаването на съответните длъжностни лица от дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Русе, не може да служи като критерий за определяне на териториален обхват на компетентност, различен от този на териториалната дирекция. Обстоятелството, че в посочените заповеди директорът на ТД на НАП гр. Варна е определил и други органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, включително и такива с работно място в гр. Варна, не изключва правомощията на останалите органи, посочени в заповедите, тъй като компетентността им произтича от връзката на ревизирания субект с териториалната дирекция, а не с населеното място, където те работят. По тези съображения се обосновава изводът, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град Варна е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел обратното, АС Варна е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. В тази връзка новият съдебен състав може да събира и допълнителни доказателства както служебно, така и по искане на страните с оглед изясняване на спорния предмет. След приключване на съдебното дирене при постановяване на новия съдебен акт АС Варна следва да изложи мотиви относно всеки един от критериите за законосъобразност на процесния РА по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,