Решение № 4488 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2014 г.

Решение № 4488 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Василев Стоилов, чрез проц. представител адв. Георги Василев Динев, САК, против Решение № 15849/29.11.2013 г., постановено по адм. д. № 9591/2013 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Стоилов против заповед № К-4841/10.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Не са налице нарушения на материалния закон и процесуално правните норми. Процесната заповед съдържа фактически и правни основания, издадена е от компетентен орган, при спазена законова процедура и събрани доказателства, установяващи извършеното нарушение на служебната дисциплина. Безспорно са установени обстоятелствата, определящи правната квалификация на деянието, за което е приложима разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Административният орган правилно е приел, че допуснатите нарушения от жалбоподателя, изразяващи се в определени от него административни наказания под предвидения законоустановен минимум, обективирани в издадените наказателни постановления, попадат в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР за съответния период. Съдът обосновано е потвърдил констатациите на дисциплинарнонаказващия орган, тъй като в хода на административното производство е доказан фактическия състав на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и са налице основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Наложеното наказание е съобразено със степента на нарушение на служебната дисциплина и с критериите определени в чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, при правилно определяне на вида и размера му, предвид тежестта на нарушението и настъпилите последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Не са налице данни за обстоятелствата по чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР, тъй като липсват основателни съмнения касателно заинтересованост или пристрастност по отношение на лицето, на което е възложено да води разследването в дисциплинарното производство. Не са представени доказателства в тази насока и доводите са недоказани. Твърденията на жалбоподателя, че пропуските при осъществяване на административнонаказателната дейност се дължат на неправилна кадрова политика, организация на работата и неправилни методически указания, не се потвърждават от фактите по делото. Професионалната некомпетентност и липсата на практически знания за правилното установяване и издаване на наказателни постановления, във връзка с нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането, не могат да обосноват извод за липса на нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. В тази връзка доводът, че жалбоподателя е подписвал огромен брой наказателни постановления и не е имал обективно физическа възможност да ги обмисли, е правно ирелевантен. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав