Решение № 2679 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15061/2014 г.

Решение № 2679 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15061/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 2131 от 20.10.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3331 по описа 2013 г., с което по жалба на Емил Бойков Узунски от с. Виево, общ. Смолян, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 211300670/12.07.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1030/03.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив в обжалваната част, в която са определени следните задължения: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 79 056,83 лв. и прилежащата му лихва в размер на 39 689,31 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 43 231,77 лв. и прилежащата му лихва в размер на 9 399,06 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: 1/ необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд относно началното салдо на ревизията към 01.01.2007 г. и изготвянето на паричния поток, при кредитиране на частни писмени доказателства с недостоверна дата за даване на парични суми на заем през 2002 и 2003 г. на ревизираното лице, които да оправдаят безспорно извършените разходи на физическото лице, извършени чрез парични преводи в собственото му предприятие на едноличен търговец. 2/ неправилно са преценени свидетелските показания на физически лица относно предаването на паричните суми назаем, които също не е следвало да бъдат кредитирани 3/ не е доказано посоченият като заемодател да е разполагал със сумата общо 500 000 щатски долари, не е ясно как тя е обменена в българска валута и как е съхранявана; изложеното се отнася и за доказателствата за връщане на част от тази сума; 4/съдът не съобразил двете съдебни експертизи, установяващи наличие на паричен недостиг поне за едната от ревизираните години; 5/ необосновано съдът приел, че е доказано, че в резултат на ревизия за данъчни периоди 2005 - 2006 г., приключила с влязъл в сила РА е установено, че крайното парично салдо към 31.12.2006 г. на РЛ е било 389 997,41 лв., каквато сума е установено, че физическото лице е внесло в касата на регистрирания от него ЕТ. Установеното приключване на ЕТ на печалба, само по себе си, не означава, че тази печалба е била изплатена на физическото лице, за да се отрази на началното парично салдо за 2007 г.; 6/ решението е неправилно и в частта за разноските, защото съдът отменил РА главно въз основа на събрани едва в съдебното производство доказателства и е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Ответникът по касационната жалба Емил Бойков Узунски от с. Виево, чрез адв. Г. Богданов и адв. В. Дундов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, издаден в резултат на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК, поради установено превишение на извършените от ревизираното лице разходи над доказаните приходи за процесните данъчни периоди. За да уважи жалбата изцяло, първоинстанционният съд е приел, че свидетелските показания на разпитаните физически лица са достоверни и се подкрепят както помежду си, така и от събраните още в ревизионното производство частни писмени доказателства. Приел е, въз основа на това, че е доказано че ревизираното физическо лице е получило посочената по-горе сума назаем от турски гражданин, като е получило сумата с помощта на разпитаните свидетели /един, от които е вписан като гарант по договора за заем/ на няколко пъти при пътуванията им до РТурция. При доказания факт на предаването на парите, съдът е приел, че е без правно значение от къде заемодателят ги е получил. Отделно от това, съдът приел, че съгласно резултатите от предходна ревизия на РЛ за 2005 и 2006 г. по ЗОДФЛ (отм.) е установено внасянето в касата на регистрирания ЕТ общо на сумата 389 997,41 лв. и при това крайно парично салдо към 31.12.2006 г. констатираният недостиг за процесните години е оправдан. На трето място, паричните потоци били изчислени на месечна, а не на годишна база, поради което недостигът на парични средства към 31.12.2008 г. би бил 35 607,86 лв. вместо 212 274,96 лв., видно от заключението на вещото лице. На последно място, съдът кредитирал и твърдението на жалбоподателя, че в нарушение на материалния закон органът по приходите е изследвал разделено паричните потоци на жалбоподателя и съпругата му, което по същество е в противоречие с разпоредбата на чл. 19 от СК (отм.). Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че доказателствено значение не може да бъде отречено на частни свидетелстващи документи, само поради частния им характер, още повече, когато се отнасят за отношения като процесните, при които не може да се очаква издаването на официални такива. Съдът е преценил значението на представените още в ревизионното производство договори за паричен заем, съдържащи изявления за получаване на сумите по тях, а също и на разписки за връщане на части от заетата сума в контекста на убедителни и непротиворечиви свидетелски показания, справка по дати за върнати суми, извлечения от банкови сметки на заемодателя Салих Хадър, детайлно извлечение от персонална сметка на Узунски и др., представени още в ревизионното производство. Обратно на поддържаното в касационната жалба, от представения РА, приключващ предходната ревизия на жалбоподателя и приетото без оспорване заключение на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е установено не наличие на счетоводна печалба за предприятието на регистрирания от РЛ едноличен търговец, а внасяне от страна на физическото лице и наличие на парични средства в касата на предприятието на регистрирания от него ЕТ към 31.12.2006 г., което прави обосновани и на това евентуално основание фактическите изводи на първоинстанционния съд за различно начално салдо към 01.01.2007 г. от приетото от органите по приходите. При категоричното експертно заключение, че паричните потоци за двете ревизирани години са смятани не на годишна база, а помесечно и при установеното относно значително по-голямо начално салдо в началото на ревизираните периоди, правилно съдът е приел, че РА е незаконосъобразен и го е отменил. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, защото противно на твърденията в касационната жалба, РА е отменен главно поради доказателства, събрани в ревизионното производство, каквито са договорите за паричен заем, писмените обяснения на трети лица, РА за предходни данъчни периоди. Що се отнася до експертизите в съдебното производство, те са назначени за проверка на начина на формиране на данъчните основи за всяка година, а ревизираното лице не е можело по-рано да ангажира такива доказателства. Предвид изложеното, решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 4 800 лв., съгласно приложения списък. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение