Решение № 658 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10242/2018 г.

Решение № 658 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10242/2018 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП против решение № 1410/13.07.2018 г. по адм. д. № 117/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен Ревизионен акт № Р-02000214000213-091-001/30.03.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-02000215061850-003-001/8.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 170/23.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди през 2012 и 2013 г. общо в размер на 114 712,34 лв. и съответни лихви поради отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Стройконсулт-П" ЕООД и "Филми строй комерс" ЕООД с предмет "строителни материали" и определен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3 582 лв. и съответни лихви поради непризнати разходи по фактури на "Стройконсулт-П" ЕООД със същия предмет. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: неизпълнение указанията на ВАС, във връзка с назначената комплексна експертиза, неустановеност в кои обекти са вложени материалите по процесните фактури. Позовава се и на необоснованост на решението, което е с мотиви изцяло от заключението на приетата експертиза, която е оспорена от ответната страна и непредоставяне възможност да се вземе отношение по зададените въпроси. Явна недоказаност, че доставчиците не са притежавали като налични отразените във фактурите материали, че не е доказано с надлежни доказателства материалите да са вложени в съответен обект, които не са разграничени съобразно осъществените СМР в тях. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 722 лева. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Кибор-К. Арнаутски", със седалище и адрес на управление в [населено място], с явяване лично на К. Арнаутски в съдебно заседание желае решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството е второ по реда на чл. 108 и сл. от АПК пред Върховния административен съд. С решение № 247/9.01.2018 г. по адм. д. № 14045/2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е отменено решение № 1653 от 19.10.2016 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1368 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени задължителни указания. Ревизираният едноличен търговец е действал като подизпълнител на консервационно-реставрационни работи на конкретни археологически обекти с национално значение, за която дейност е получавал в ревизираните данъчни период строителни материали от много фирми, две от които - процесните. По фактурите на останалите доставки на получателя е признато право на данъчен кредит и разходи. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС Бургас е бил посоченият РА, с който на ревизирания едноличен търговец са установени данъчни задължения в посочените по-горе размери за съответните периоди. Основанието за отказ на претендираното право на данъчен кредит и разходи по процесните фактури на органите по приходите е било недоказано реално изпълнение на доставките на стоки от посочените във фактурите доставчици. В отменителното решение на ВАС е прието за недопустимо отказването на право на данъчен кредит поради ненамиране на доставчиците на декларираните данъчни адреси и непредставяне от тяхна страна на доказателства за кадрова, техническа обезпеченост и транспортиране на стоката, което е за тяхна сметка. Главният предмет на доказване като факт с правно значение за признаване на претендираното право е наличието на стоката и използването й за последващи облагаеми доставки от ревизираното лице. Фактическият въпрос дали без използването на предмета на процесните доставки е било възможно извършването на безспорно извършените от ревизирания търговец строителни работи на конкретни археологически обекти с национално значение е от значение за възникване на правото на приспадане на данъчния кредит и осчетоводяване на разходите. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е съобразил указанията на ВАС във връзка с установеното от ССчЕ, че счетоводството на ЕТ е водено редовно и съдържа изрядна аналитична отчетност. Назначил е комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза със задача, съобразена с указанията на ВАС, като се вземат предвид аналитичната счетоводна отчетност на ревизирания търговец, съдържащите се в нея документи за изписване на строителни материали за всеки конкретен обект на реставрация, съдържанието на представените още в ревизионното производство актове обр. 19, количеството и вида на строителните материали по процесните фактури и количеството и вида на доставените от други доставчици строителни материали в ревизираните периоди, да се направи заключение за влагане на материалите по процесните фактури в изпълнението на консервационно-реставрационните работи на конкретни обекти, при съобразяване и на методиките за извършване на тези дейности. Всички доводи на касатора за допуснати от страна на съда процесуални нарушения във връзка с допускането и приемането на експертизите са неоснователни и в противоречие с данните по делото. Комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза е назначена със съдебно определение от 17.01.2018 г., което е връчено на ДД "ОДОП" на 18.01.2018 г. и е определена дата за съдебно заседание на 12.03.2018 г. В съдебното заседание на 12.03.2018 г. вещите лица са представили заключението и поради това, че не са спазили срока за изготвянето му, делото е отложено за 16.04.2018 г. като е дадена възможност на страните да се запознаят със заключението. В проведеното на 16.04.2018 г. съдебно заседание при изслушване на вещите лица процесуалният представител на ДД "ОДОП" е задавал въпроси към вещите лица и е направил оспорване на заключението, както и е оспорил представени от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства, като същите не са приети от съда. По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-техническа експертиза като е предоставена възможност на страните да поставят въпроси и е даден срок. Въпросите са само от страна на жалбоподателя и в периода до изготвяне на заключението, постъпило в съда на 8.06.2018 г., не е постъпило искане с допълнителни въпроси от страна на ответната страна. В заседанието на 18.06.2018 г. от страна на процесуалния представител на ответника са задавани конкретни въпроси към вещото лице, свързани с вложените материали в посочените обекти и оглед на същите, във връзка със спазване на Методологията за консервация и реставрация на архитектурни структури, но на така поставените въпроси вещото лице не е отговорило, тъй като това са въпроси, извън поставените й като задача по експертизата. Вещото лице е заявило, че актовете за скрити работи са подписани от оторизирани лица и е гаранция и доказателство, че е водено ръководство, което би следвало да спазва методиката за изпълнение на консервационните и реставрационните работи. Въпреки, че е оспорил заключението, което счита за погрешно, от страна на ответника няма други искания нито поставяне на основни и допълнителни въпроси. Процесуалната активност на ответника е изчерпана, без поставени задачи както към допуснатата и назначена от съда комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, така и към допуснатата и назначена от съда съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещо лице със специалност строителен инженер по промишлено и гражданско строителство. При така изпълнените процесуални действия, касаторът неоснователно излага като довод за незаконосъобразност на решението, при това, че нито едно от вещите лица не е посочило в кой обект са вложени изброени строителни материали, които по твърдение на ответника са "съвременни" и е възможно да се вложат в съвременно строителство, но не и на въпросните обекти. След като същият не е поставил въпроси при допускане на експертизите, както и не е направил искане за поставяне на допълнителни въпроси след оспорване на експертизите при приемането им, не може да се позовава на това като допуснато от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводството. Експертизите са приети и кредитирани от съда и съобразени с доказателствата по делото и поради спецификата на осъществените СМР, правилно е прието от съда, че отказът на данъчен кредит по процесните фактури е незаконосъобразен, тъй като е установено от вещите лица по комплексната експертиза, че в процесните обекти са вложени строителни материали от вида, включително и при скрити дейности, като близо 79 % от вложените в обектите материали са по процесните фактури, издадени от двамата доставчика и останалата част са от материали по фактури, издадени от други доставчици. Без процесните строителни материали договорените и приетите СМР не биха били възможни, според експертите. Правилно съдът се е доверил на заключенията на приетите експертизи, съобразно спецификата на дейността свързана с влагането им при изпълнение на консервационните и реставрационните работи в посочените обекти и при изпълнение на отменителното решение на ВАС, което е определило предмета на спора при новото разглеждане на делото и дадените от ВАС задължителни указания към съда при новото разглеждане на делото. Поради проведените по два пъти производства пред първоинстанционния съд и едно производство пред касационната инстанция, страните са били наясно с предмета на спора при новото разглеждане на делото и съответно, всяка страна е имала възможността да установи по надлежния ред относимите факти към спора и да направи съответните за това доказателствени искания. Като страна в проведените съдебни производства административният орган е имал процесуалната възможност да направи допълнителни доказателствени искания, свързани с приетите експертизи и оспорването им. Тези процесуални действия са допустими само в първоинстанционното производство, а не и в касационното производство. Правилно при така събраните доказателства и приети експертизи съдът е приел незаконосъобразност на постановения отказ на ДК и неправилно увеличение на финансовия резултат за посочените данъчни периоди и е отменил РА. С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение