Решение № 105 от 10.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 33/2011 г.

Решение № 105 от 10.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 33/2011 г., III н. о., НК, докладчик Вероника Имова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на РБ за възобновяване на чнд № 9352/10 г. на Софийски районен съд, 11 състав и отмяна на постановеното по него определение от 29.10.2010 г., с което на осъдения В. Д. М. е определено общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, съгласно чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК от наказанията, наложени по нохд № 767/10 г. на СРС и по нохд № 6396/09 г. на СРС, като производството по делото да бъде прекратено. В искането се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото с определението от 29.10.2010 г. съдът се е произнесъл за втори път по въпроса за определяне на общо наказание по посочените две наказателни дела, след като вече имало влязло в сила определение за същите обстоятелства и спрямо същото лице с определение от 08.10.2010 г. по чнд № 8424/10 г. на СРС, влязло в сила на 16.10.2010 г., е наложено най-тежкото наказание по посочените две дела от една година лишаване от свобода, което е увеличено по чл. 24 НК с още три месеца лишаване от свобода. При тези данни съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 413, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият В. Д. М. се явява лично и със служебно назначеният от ВКС на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 и т. 9 НПК защитник, адвокат Г. Д. Г.. Според осъденият и защитата му, искането е основателно, но по отношение възобновяването, отмяната на определението и прекратяването на производството по чнд № 8424/10 г. на СРС, тъй като с това определение на осъдения е наложено общо по-високо по размер наказание и е по-благоприятно за него постановеното по чнд № 9352/10 г. на Софийски районен съд, 11 състав. В този смисъл е последната му дума. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено по отношение на непроверен по касационен ред, влязъл в сила съдебен акт от кръга по чл. 419 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и от оправомощен процесуален субект. Разгледано по същество искането Е ОСНОВАТЕЛНО. Производството по нчд № 9352/10 г. на Софийския районен съд, 11 състав е било образувано на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК по инициатива на осъдения В. Д. М. с искане за групиране на наказанията по влезли в сила съдебни актове по нохд№ 767/10 г. и нохд № 6396/09 г., двете дела по описа на СРС, наложени му за деяния, извършени в съвкупност. Съдът с определение от 29.10.2010 г. по същото дело е групирал наказанията определени по влезлите в сила присъди по нохд№ 767/10 г. и нохд № 6396/09 г. и е наложил на осъдения М. общо най-тежкото от тях, в размер на една година лишаване от свобода, което да изтърпи в закрит тип затворническо общежитие и при строг първоначален режим. Определението е влязло в сила на 16.11.2010 г. При образуване и разглеждане на делото, обаче, съдът не е съобразил един правопрепятстващ производството по процесното дело юридически факт, а именно, че общо наказание на същия осъден по двете дела е определено с предходно по време определение, влязло в сила на 16.10.2010 г., постановено на 08.10.2010 г. по чнд № 8424/10 г. на Софийския районен съд, 11 състав. Следователно, съдът е нарушил забраната non bis in idem, възведена в чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, за преразглеждане на вече решен със сила на присъдено нещо материалноправен въпрос по едни и същи факти, касаещи едно и също лице. В случая два пъти е определено общо най-тежко наказание по цитираните две дела за деяния, извършени в съвкупност от осъденият М.. Определението по атакуваното дело се явява постановено в недопустимо съдебно производство, което не е следвало да бъде образувано, поради наличието на абсолютна процесуална пречка за образуването му, която е влязлото в сила на 16.10.2010 г. определение, постановено на 08.10.2010 г. по чнд № 8424/10 г. на Софийския районен съд, 11 състав, с което е определено на М. общо най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода наказание от наложените му по нохд№ 767/10 г. и нохд № 6396/09 г., двете по описа на СРС дела, увеличено по чл. 24 НК с още три месеца лишаване от свобода. Втората по време комулация е извършена в недопустимо съдебно производство, при основание, което изключва неговото образуване. Ето защо, доводът на осъдения и защитата му, че той следва да се ползва от съдебния акт, решаващ по-благоприятно правното му положение относно определяне на общо най-тежкото наказание за деянията по процесните две дела, няма опора в закона и следва да се остави без уважение. А производството по по-късно образуваното дело като недопустимо, следва да бъде възобновено и прекратено. Предвид тези мотиви и съгласно чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК и вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 и вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, ВКС в настоящият съдебен състав