Решение № 3942 от 12.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. Спирова, чрез процесуален представител адв. Д. Боева, против Решение 7915/30.12.2021 г., постановено по адм. дело 7214/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 2153-03-63 от 03.06.2021 г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-03-00907321/13.04.2021 г. на началник отдел при ТП на НОИ Варна, с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО касационният жалбоподател да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради бременност и раждане за периода от 21.09.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 3 246.29 лв. Изложените подробни съображения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на чл. 114, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Варна, чрез гл. юрисконсулт Е. Лазарова, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение 2153-03-63 от 03.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-03-143/23.04.2021 г. против Разпореждане РВ-3-03-00907321/13.04.2021 г, издадено от началник отдел при ТП на НОИ Варна, с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО Е. Спирова да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради бременност и раждане за периода от 21.09.2019 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 3 246.29 лв. С постановеното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата, приемайки, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен орган, в установената писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен и материалния закон. Аргументирана е теза, че след смъртта на едноличния собственик и управител на дружеството осигурител е следвало да се стигне до ликвидация или до правоприемство по наследяване съответно вписване на нов собственик и управляващ на Минесота 12 ЕООД, като не е сторено това е налице подаване на неточни и некоректни декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО и дори жалбоподателката да е била добросъвестна по отношение на тези факти, за нея не е възникнало правото на обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка от 410 дни, тъй като процедурата не е спазена от осигурителя. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. По делото от фактическа страна е установено, че между Е. Спирова и Минесота 12 ЕООД на 24.07.2018 г. е сключен трудов договор. Едноличен собственик и управител на търговското дружество е Р. Борисов. От 11.05.2019 г. Е. Спирова е във временна неработоспособност, като са й издадени болнични листове за общо заболяване и за бременност и раждане, за които в ТП на НОИ Добрич са представени съответните приложения по НПОПДОО, с данни, относно правото й на парично обезщетение. На жалбоподателката е издаден също болничен лист за майчинство, за период на временна неработоспособност от 21.09.2019 г. до 30.11.2019 г. На 22.08.2019 г. в ТП на НОИ - Варна е представено заявление-декларация вх. Н-03-999-64-000000011, за промяна като Минесота 12" ЕООД чрез Р. Борисов управител, е декларирало, че дружеството ще извършва обособена дейност на територията на гр. Варна, поради което ще представя документите за изплащане на обезщетения от ДОО в ТП на НОИ Варна. Във формуляра на заявлението е посочено също, че Р. Борисов, като управител на Минесота 12 ЕООД, упълномощава И. Панев (на 10.05.2019 г.) да представи заявление декларация. На 23.08.2019 г. заявлението е представено в ТП на НОИ Варна, към него е приложено и пълномощно, с което Р. Борисов, в качеството си на управител на Минесота 12 ЕООД е упълномощил И. Панев, в качеството му на управител на Бул екс 99 ЕООД да представлява първото търговско дружество пред НОИ, като се посочени и правата в тази насока. В пълномощното няма датата на изготвянето му, както и липсва нотариална заверка на подписите в същото. На същата дата в ТП на НОИ Варна от Минесота 12 ЕООД, представлявано от Р. Борисов, е представено заявление за упълномощаване за представяне на документи по електронен път в НОИ с квалифициран електронен подпис, с което е упълномощено Бул екс 99 ЕООД, чрез И. Панев да ползва електронните услуги, предоставени от НОИ, да подписва и да представя документи с КЕП по чл. 14, ал. 1 от НПОПДОО от негово име, т. е. от името на Р. Борисов. На 02.12.2019 г., от осигурителя Минесота 12 ЕООД, за Е. Спирова е подадено Удостоверение - приложение 10 към чл. 9 от НПОПДОО, с вх. Р14-26-000-00-0006307006, считано от 01.12.2019 г. за данните от заявление декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка от 410 дни. Посочено е също, че на лицето е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ със заповед 1/02.12.2019 г. за периода от 01.12.2019 г. до 31.08.2020 г. По заявлението е започнало изплащане на парично обезщетение. При извършени последващи служебни проверки от страна на административния орган е установено, че лицето Р. Борисов едноличен собственик на капитала и управител на Минесота 12 ЕООД е починал на 16.05.2019 г. Въпреки многократните опити да бъде открит И. Панев пълномощник на Р. Борисов, включително и със съдействието на МВР, контакт с него не е осъществен. След приключване на проверката е съставен Констативен протокол КВ-5-03-00739430/25.03.2020 г., с който е установено, че след смъртта на управителя на Минесота 12 ЕООД, продължават да се подават данни за осигуряване по чл. 5, ал. 4 от КСО за Е. Спирова. С разпореждане О-03-000-00-01363363/28.04.2020 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Варна, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, на Спирова е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни, като са изложени мотиви, че след извършената проверка на контролните органи е установено, че незаконосъобразно, след смъртта на представляващия Р. Борисов на осигурителя Минесота 12 ЕООД, от негово име са подадени документи за Е. Спирова за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал.1 КСО. Разпореждането е обжалвано с жалба вх. 1042-03-55#5/22.05.2020 г. пред горестоящия административен орган. С решение 2153-03-43/22.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ Варна, обжалваното разпореждане е оставено в сила, а жалбата е отхвърлена. С решение 5942/29.10.2020 г. по адм. дело 6888/2020 г. по описа на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Е. Спирова срещу решение 2153-03-43/22.06.2020 г. на директората на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено разпореждане О-03-000-00-01363363/28.04.2020г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Варна, с което е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни. С разпореждане 1540/02.05.2021 г. по адм. дело 325 /2021 г. на Върховния административен съд е оставена без разглеждане подадената касационна жалба срещу решение 5942/29.10.2020 г. по адм. дело 6888/2020 г. по описа на Административен съд София град и е прекратено производството по делото. С разпореждане РВ-3-03-00907321/13.04.2021 г., издадено от началник отдел в ТП на НОИ Варна, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, е разпоредено Е. Спирова да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО, за периода от 21.09.2019 г. до 31.12.2019 г., в размер на 3 246,29 лв. главница. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните. Спорът е правен относно наличието на нормативно установените предпоставки по чл. 114, ал.2, т.2 КСО - когато след изплащането на добросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Предвид изложеното, обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно обективната невъзможност представеното в ТП - Варна на НОИ Удостоверение приложение 10 към чл. 9 от НПОПДОО, за данните от заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни на Е. Спирова, с вх. Р 14-26-000-00-0006307006/02.12.2019 г. , да е извършено от Р. Борисов, като управител на Минесота 12 ЕООД, [ЕИК], тъй като е след датата на неговата смърт 16.05.2019 г. При анализа на съвкупния доказателствен материал се налага изводът за невъзможността на 23.08.2019 г., след смъртта на едноличния собственик и управител на Минесота 12 ЕООД, [ЕИК] - Р. Борисов, същият да е извършил упълномощаване за представяне на документи по електронен път в НОИ с КЕП на упълномощено лице, съответно не би могло на тази дата той да е подписал представеното в ТП - Варна на НОИ Заявление за упълномощаване за представяне на документи по електронен път в НОИ с КЕП на упълномощено лице, с което се упълномощава Бул екс 99, [ЕИК], чрез И. Панев да ползва електронните услуги, предоставени от НОИ, да подписва и да представя с КЕП документите по чл. 14, ал. 1 от НПОПДОО от негово име. Представени са документи и данни пред НОИ от лице без представителна власт, което не е разполагало с редовно учредено и непогасено право да представлява осигурителя от Минесота 12 ЕООД, [ЕИК], което обуславя извода досежно липсата на редовно подадени по отношение на жалбоподателката данни, а именно - изискуемото удостоверение - приложение 10 към чл. 9 от НПОПДОО. Няма започната процедура по ликвидация на дружеството осигурител или настъпило правоприемство по наследяване, респ. вписване на нов собственик и управляващ. Дори и жалбоподателката да е била добросъвестна по отношение на тези факти, за нея не е възникнало правото на обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни, а вече изплатеното й такова обезщетение е без правно основание. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че събраните пред него гласни доказателства, не касаят изпълнения на трудови задължения, а единствено доказват факта, че жалбоподателката е предавала, респ. получавала болнични листове. В допълнение към горното следва да се отбележи, че според чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО, за всеки документ по чл. 4 осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение 10 с данни относно правото на парично обезщетение. В конкретния случай за Е. Спирова на 02.12.2019 г. са представени данни с Удостоверение приложение 10 към чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, считано от 01.12.2019 г. Последните са подадени незаконосъобразно, поради което не са породили желаните правни последици, защото са подадени от лице без представителна власт. Дори да се приеме, че въпреки нарушението на чл. 18а, ал. 2 от АПК, според който граждани и организации могат да бъдат представлявани пред административни органи от други граждани или организации с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа, И. Панев е бил надлежно упълномощен да представлява дружеството Минесота 12 ЕООД пред Националния осигурителен институт, то със смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на горното юридическо лице, представителната власт е прекратена. Съгласно чл. 147, ал.2 от Търговския закон, при едноличното дружество с ограничена отговорност възможността за учредяване на надлежна представителна власт, респ. упълномощаване се осъществява от едноличния собственик на капитала, който управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Едноличният собственик на капитала е и волеобразуващ орган на дружеството, поради което пълномощникът не би могъл след настъпване на смъртта да обвързва с действията си дружество, което няма волеизявяващ и волеобразуващ орган. Налага се изводът, че в случая Удостоверение - приложение 10 към чл. 9 от НПОПДОО, с вх. Р14-26-000-00-0006307006/ 02.12.2019 г. е подадено от лице без представителна власт, тъй като представителната му власт е отпаднала с прекратяването на пълномощното, което е станало на 16.05.2019 г. със смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на Минесота 12 ЕООД, [ЕИК] - Р. Борисов. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 114, ал.2, т.2 КСО, посочена като правно основание за неговото издаване. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,