Решение № 4661 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9563/2016 г.

Решение № 4661 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9563/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МИП-ТС" ООД, чрез пълномощника на дружеството адв. М. А., срещу решение № 1529 от 8.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1460/2014 г. по описа на Административен - съд В. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, началникът на Митнически пункт (МП) "В. запад", чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. - съд В. "МИП-ТС" ООД е оспорило решение към ЕАД № 12BG002002Н002740/29052012 с изх. № 32-4324/11.02.2014 г. на началника на МП "В. запад", потвърдено с решение № 32-26979/22.04.2014 г. на началника на М. В., с което са преизчислени държавни вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които мито в размер на 3 526,01 лева и допълнителен ДДС в размер на 705,21 лева. Съдът е приел, че при издаването на решението не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът се е обосновал, че внесената стока - стъклофибърна мрежа в режим на допускане за свободно обръщение и крайно потребление, е с действителен произход от Китайската народна република (Китай), а не както е декларирано - Тайланд. За доказването на това обстоятелство съдът се е позовал на разследване на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), от което е видно, че в Тайланд стоката е само претоварена, без каквато и да е било допълнителна обработка. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че по отношение на декларирания внос е била извършена проверка по реда на чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Като се позовават на доклад от извършено разследване на ОЛАФ, митническите органи правилно са приели, че внесената стока е с произход Китай, а не Тайланд. В хода на разследването е опроверган приложения към ЕАД сертификат с посочен произход на стоката от Тайланд. След разследване, извършено с официалното разрешение на Министерство на външната търговия на Тайланд и тяхната митническа администрация, е установено, че издадените сертификати за произход на стоката са с невярно съдържание, а самата стока не е с произход Тайланд, а е с произход Китай. Внесената стока е с произход от Китай, като същата само е претоварена в Тайланд, без да е преработена там и е внесена в България. Съответно дружеството не е опровергало констатациите, че получените от него стоки да са с произход от Тайланд, а не от Китай чрез реализиран реекспорт през Тайланд, Това е и релевантното за спора е обстоятелство, поради което дружеството дължи антидъмпингово мито по процесния ЕАД, което води до преизчисляване на дължимите държавни вземания. Неоснователни са възраженията относно годността на доклада на ОЛАФ като доказателство, както и за приложимостта на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3.08.2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временно мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китай. В тази насока административният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя напълно. Осъществен е внос на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китай, изпращан от Тайланд, независимо дали е деклариран с произход от Тайланд или не. Вносът е извършен след въвеждане на регистрационния режим на 25.05.2012 г. с Регламент № 437/2012 за вноса на стоките от Тайланд и за него намират приложение Регламент № 791/2011 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013, поради което е възникнало задължение за заплащане на антидъмпингово мито. С оглед изложеното и поради липса на твърдените в касационната жалба основания за отмяна, решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,