Решение № 7191 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2013 г.

Решение № 7191 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Костадинов Тодоров против решение № 5108 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 4130/2013 г. на Административен съд София- град, с което жалбата му против заповед рег. № з-4691/28.03.2013 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички направени възражения и в противоречие с материалния закон и доказателствата, тъй като не са взети предвид допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила и обстоятелството, че не е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, уронващо престижа на службата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на СДВР оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), при спазване на формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й, като действията на Тодоров и нарушените разпоредби са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (обобщена справка, становище) и е подписана от дисциплинарно наказващия орган. Ето защо доводът на жалбоподателя за нарушения във формата на административния акт е неоснователен. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на СДВР и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № з - 2625/22.02.2013 г.). Резултатите от извършената по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР проверка са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229 от ЗМВР - заповедта за дисциплинарно наказание е издадена след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Обясненията на Тодоров по случая, за който е ангажирана дисциплинарната му отговорност, са представени на дисциплинарно наказващия орган на 19.03.2013 г. (обяснение № Я 13614/19.03.2013 г. ). Същите са приети от органа и са обсъдени в заповедта за налагане на наказание, като са посочени причините, поради които изложеното в тях не е възприето за достоверно. Обясненията на служителя са представени след запознаване с обобщената справка от приключилото дисциплинарно разследване, поради което следва да се приеме, че отразяват становището му по всички факти и доказателства, установени и събрани от дисциплинарно - разследващата комисия. Ето защо обстоятелството, че предходните обяснения на служителя, представени с административната преписка, не са приети изрично от дисциплинарно наказващия орган, е ирелевантно и не опорочава процедурата по налагане на наказание. С приемането на обясненията на служителя от 19.03.2013 г. изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР са изпълнени, тъй като е постигната целта на разпоредбата - да се предостави възможност на служителя да изрази своето отношение по случая и да обясни поведението си, а на дисциплинарно - наказващия орган - да получи непосредствени впечатления и да си създаде мнение за отношението на служителя към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността. Ето защо доводът на жалбоподателя за нарушение на нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е неоснователен. Възражението, че не са събрани и обсъдени всички относими към изясняване на случая доказателства, също е неоснователно. В производството пред дисциплинарно - разследващия орган са изискани и обсъдени обясненията на всички участници при проверката, в която служителят Тодоров е участвал. Взети са предвид обясненията на Виктор Василев, подал сигнала, както и на пътувалите с него Иван Костов и Атанас Тодоров. Обсъдени са обясненията и на инспектор Костадинов във връзка със случая. По този начин са изяснени релевантните за производството факти и обстоятелства. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че са налице основания по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на служителя с най - тежкото дисциплинарно наказание. Цитираният текст предвижда тази санкция да се налага за други тежки нарушения на служебната дисциплина, посочени в нормата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР. По смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 03.12.2012 г. около 01.30 часа жалбоподателят Тодоров, държавен служител кат. Е- I степен, полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 Районно управление "Полиция" (РУП) - СДВР, по време на дежурство, в качеството си на водач на служебния автомобил става свидетел как инспектор Костадинов, другият служител в състава на автопатрула, иска и приема от водача на спрян за проверка лек автомобил Виктор Василев сумата 100.00 лв., за да не го санкционира за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол (обяснения на Василев и на пътуващите с него Иван Костов и Атанас Тодоров). Жалбоподателят не се противопоставя на извършеното от Костадинов и не предприема действия за неговото пресичане и предотвратяване, а по-късно не уведомява началниците за това, на което е станал свидетел. При тези факти правилно е преценено, че поведението на Тодоров е в противоречие с т. 4, т. 7, т. 8, т. 34 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават полицейския служител да съобразява законността на действията си, да пази доброто име на институцията, да насърчава спазването на закона, като дава личен пример за това, както и да се противопостави и да информира своите началници за всеки акт на корупция, достигнал до знанието му, да не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, а да предприеме действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Аргументирано е заключението, че деянието на служителя, станало достояние на гражданите, пътували със спрения за проверка автомобил, създава предпоставка за намаляване доверието в полицейската институция и уронва престижа на службата, с оглед обществената чувствителност към този род нарушения. В случая поведението на Тодоров в качеството на полицейски служител не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия по охрана на обществения ред, на правата и имуществото на гражданите, а към прикриване на правонарушение, извършено от друг полицейски служител. Това поведение освен дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Действията на Тодоров са повод да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения, а използват служебното си положение за прикриване на правонарушения, насочени към реализиране на материална изгода. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Възражението, че жалбоподателят не е извършил описаното в заповедта нарушение, е неоснователно. Поведението на Тодоров е установено от обясненията, дадени от водача на спрения за проверка автомобил Виктор Василев и от тези на пътувалите с него лица Иван Костов и Атанас Тодоров, които подробно разказват за обстоятелствата, при които е спрян автомобила и поведението на контролните органи. Действително Костов и Атанас Тодоров не са свидетели на предаването на паричната сума на полицаите, но са очевидци на протичането на проверката и на действията на Василев в опитите на събере исканата сума. Изложеното в събраните от посочените лица сведения се подкрепя косвено и от записите в нарядния дневник, в който е описана проверката на автомобила. Несъответствието между причините за проверката - наличието на видими белези, сочещи, че водачът е употребил алкохол (в този смисъл са обясненията на жалбоподателя от 07.01.2013 г., ) и признанието на водача в този смисъл (обяснения на Василев и на Атанас Тодоров) и обстоятелството, че въпреки това водачът на автомобила не е проверен за алкохол с техническо средство и е освободен без спрямо него да бъдат предприети действия, подкрепя изложеното в обясненията на проверяваните. Всички тези доказателства, подробни и непротиворечиви, опровергават изложеното от служителя в писмените му обяснения и мотивират съдебния състав да приеме, че от страна на Тодоров са допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на нормативно установените предели, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателя, включително на тези за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и в пропуски при събирането и оценката на доказателствата. Изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, очертаващи поведението на Тодоров. Изложени са и съображения в подкрепа на извода, че нарушенията на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР уронват престижа на службата и на полицейската институция. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд съответстват на събраните по делото доказателства. Обясненията на Василев, Костов и Атанас Тодоров установяват без противоречия извършената на 03.12.2012 г. полицейска проверка, причините за нея и поведението на жалбоподателя като полицейски служител в състава на автопатрула, осъществил проверката. Тези доказателства, заедно със записите от нарядния дневник, според които след проверката Василев е освободен без спрямо него да са предприети действия, независимо че е заявил, че е употребила алкохол и обясненията на жалбоподателя Тодоров относно причините за проверката, мотивират крайния извод на съдебния състав за наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и доказателствата и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,