Решение № 605 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13510/2013 г.

Решение № 605 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13510/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Райна Йорданова Тодорова от гр. София срещу решение № 5270 от 29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 10154/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № РО 644/28.09.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и разпореждане № 5409106471 от 02.12.2011 г. на ръководител "ПО" в СУСО, като административната преписка по подадената жалба от касаторката е върната на органа по пенсионно осигуряване в СУСО за постановяване на нов административен акт при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на съдебния акт относно началната дата на отпускане на пенсията и относно определяне размера на осигурителния доход и осигурителния стаж.

Срещу съдебното решение е постъпила касационна жалба и от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ - СУСО) - София град с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост (чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК). Излагат се съображения за незаконосъобразност на изводите на съда относно невключването на обезщетението по чл. 22, ал. 1 от КТ в осигурителния доход за изчисляване на пенсията на Тодорова и неизлагането на мотиви относно зачетения осигурителен доход в Ин тайм през 2001 г. и 2002 г. Прави се искане за отмяната на обжалвания съдебен акт.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационните жалби и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил решение № РО 644/28.09.2012 г. на главния директор на СУСО и разпореждане № 5409106471 от 02.12.2011 г. на ръководител "ПО" в СУСО, като е върнал административната преписка, образувана по подадената жалба ог Райна Йорданова Тодорова, на компетентния административен орган - органа по пенсионно осигуряване в СУСО за постановяване на нов административен акт при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт.

1. Касационната жалба на Райна Йорданова Тодорова срещу обжалваното решение е процесуално недопустима.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението на съда имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваният съдебен акт е благоприятен, тъй като с него са отменени оспореното решение на главния директор на ТП на НОИ - София град и оставеното с него в сила разпореждане на ръководителя "ПО", а преписката е върната за ново произнасяне от компетентния административен орган.

Съгласно чл. 208 от АПК на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение с определеното в чл. 172а от АПК съдържание. Именно с решението, съставляващо диспозитив на съдебния акт, въз основа на изложените съображения, представляващи неговите мотиви, съдът подвежда установените от него факти под съответната правна норма и ги обявява като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. По аргумент от ал. 2 на чл. 172а от АПК, като съдържащи становищата на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване. Тяхната правилност се преценява в рамките на касационната проверка на правилността на съдебното решение.

В случая с постановения съдебен акт е прието, че решение № РО 644/28.09.2012 г. на главния директор на СУСО, с което е оставено в сила разпореждане № 5409106471 от 02.12.2011 г. на ръководител "ПО" в СУСО, предмет на съдебно оспорване в първоинстанционното производство, е незаконосъобразно и същото е отменено. Следователно, то е благоприятно като краен резултат за касационната жалбоподателка и тя няма правен интерес от обжалването му. С оглед изложеното касационният състав намира, че следва да остави без разглеждане като процесуално недопустима касационната жалба на Райна Йорданова Тодорова срещу решение № 5270 от 29.07.2013 г. по адм. дело № 10154/2012 г. по описа на Административен съд София - град и производството по делото в тази част - да се прекрати.

1. Касационната жалба на директора на ТП на НОИ - София град е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

За да отмени оспореното решение № РО 644/28.09.2012 г. на главния директор на СУСО и оставеното с него в сила разпореждане № 5409106471 от 02.12.2011 г. на ръководител "ПО" в СУСО, Административен съд София - град е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран е, като в по - голямата си част има позоваване на правнорелевантните факти, но в противоречие с материалния закон относно посочените в съдебния акт части. Предвид обстоятелството, че установените противоречия с материалния закон в отделни негови части се отразява изцяло на незаконосъобразността на оспореното решение, то съдът го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне и издаване на законосъобразен акт в съответствие със задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона.

От фактическа страна е установено, че Райна Йорданова Тодорова е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 30.12.2010 г. С разпореждане № 5409106471/01.04.2011 г. й е била отпусната такава от 20.11.2010 г. пожизнено по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО при определен осигурителен доход в размер на 81 153, 87 лв. Това разпореждане е било обжалвано от Тодорова, която в жалбата си е посочила, че по представените от нея документи за осигурителен етаж брутното й трудово възнаграждение за периода от 01.01.1997 г. до 08.02.2010 г. е в размер на 85556, 70 лв., а не както неправилно е прието в разпореждането.

След отмяна с определение № 5617/17.10.2011 г. по адм. дело № 7956/2011 г. на АССГ на постановеното от административния орган спиране на производството по жалбата на лицето срещу разпореждането от 1.04.2011 г. до приключването на друго административно производство по жалба на същото лице, главният директор на ТП на НОИ - София град е издал решение № 565/21.11.2011 г. С това решение административният орган е отменил разпореждане № 5409106471/01.04.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" като неправилно и е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне съобразно изложените в него мотиви. В мотивите на решението си решаващият административен орган е определил подадената жалба срещу разпореждането от 01.04.2011 г. като частично основателна и е приел, че обжалваното разпореждане следва да се поправи в частта на определения осигурителен доход за периода от 01.01.1997 г. до 08.02.2010 г., като се зачете осигурителен доход за времето от 01.01.2003 г. до 03.05.2004 г. В останалата й част жалбата на Райна Йорданова Тодорова срещу разпореждането от 01.04.2011 г. е определена като неоснователна. Административният орган е определил като спорен размера на стажа от втора категория, от която при отпускане на пенсията са зачетени 21 години, 7 месеца и 15 дни вместо претендираните от Тодорова 21 години, 7 месеца и 16 дни. Като е съобразил дублирането на 04.11.1988 г. и двукратното му зачитане от двама осигурители, е намалил зачетения осигурителен стаж от институт "Промстройпроект" с 1 ден, което се е отразило и върху общия размер на осигурителния стаж на жалбоподателката от втора категория. Като спорен от страна на административния орган е определен и размера на осигурителния стаж от трета категория, от която при отпускане на пенсията длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело 10 години, 10 месеца и 18 дни вместо претендираните от лицето 10 години, 10 месеца и 28 дни. В решението си административният орган е изложил мотиви относно наведените от Тодорова оплаквания, вкл. и относно претенцията й за неточно определена начална дата на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст - 20.11.2010 г., която е приел като неоснователна.

В изпълнение на решение № 565/21.11.2011 г. е издадено разпореждане № 5409106471/02.12.2011 г., с което се изменя личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, като в същото е определен осигурителен доход в размер на 84110, 29 лв. с осигурителен стаж от II категория труд - 21 години, 07 месеца и 15 дни, осигурителен стаж от III категория труд - 10 години, 09 месеца и 8 дни или общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд 37 години, 9 месеца и 19 дни, с начална дата на отпускане на пенсията от 20.11.2010 г. Разпореждането от 02.12.2011 г. е било обжалвано от Райна Йорданова Тодорова пред решаващия административен орган - директора на СУСО, който с определение № РО-184/26.03.2012 г. е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил производството. Това определение е отменено с определение № 3286 от 18.07.2012 г., постановено по адм. дело № 3397/2012 г. на Административен съд София - град, като преписката е върната на главния директор на СУСО за произнасянето по същество по жалбата на Райна Йорданова Тодорова срещу разпореждане № 5409106471 от 02.12.2011 г. В изпълнение на посочения съдебен акт е постановено и решение № Р0-644/28.09.2012 г., с което е оставена без уважение жалбата на Райна Йорданова Тодорова срещу разпореждане № 5409106471 от 02.12.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване". Същото е предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд.

Обжалваното решение е неправилно като краен резултат.

Предвид диспозитива на решение № 565/21.11.2011 г. на главния директор на СУСО, с което изцяло е отменено разпореждането от 1.04.2011 г., то последващото разпореждане от 2.12.2011 г., независимо от обстоятелството, че е определено като такова за изменение на отпуснатата пенсия, с оглед неговото съдържание следва да се разглежда като разпореждане за първоначално отпускане на пенсията на Тодорова за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В тази връзка е обосновано заключението на съда, че оспорването на решение № Р0-644/28.09.2012 г. на директора на СУСО, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от Райна Йорданова Тодорова жалба вх. № ЖП-121 от 13.02.2012 г. срещу разпореждане № 5409106471 от 02.12.2011 г. на ръководител "ПО" е допустимо и правилно е разгледано по същество с произнасяне по всички, поставени от лицето въпроси.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на Административен съд София - град относно началната дата, от която е отпусната пенсията - 20.11.2010 г.

Съгласно чл. 94, ал. 1 в приложимата редакция на текста (ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

Между страните няма спор, че осигуряването на Тодорова е прекратено на 10.02.2010 г., а предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобиване право на пенсия за изпълнени към 20.11.2010 г. Документите за пенсиониране са подадени от нея на 30.12.2010 г. При тези данни правилно съдът е приел, че заявлението за отпускане на пенсията е депозирано в рамките на 6 - месечния срок, считано от датата на придобиване на правото съгласно чл. 94, ал. 1 изр. 1 от КСО. Заключението на съда, че в случая правилно пенсията е отпусната от датата на придобиване на правото, което право е възникнало в по - късен момент от прекратяване на осигуряването, е обосновано, тъй като към 10.02.2010 г. (датата на прекратяване на осигуряването) по отношение на Тодорова не са налице законовите изисквания по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО в относимата редакция на разпоредбата. Това право е придобито на 20.11.2010 г. и едва към този момент следва да се преценяват определените в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО хипотези за отпускане на поисканата пенсия. Аргументиран е изводът на съда, че към датата на прекратяване на осигуряването, от който момент Тодорова изчислява 6 - месечния срок по цитираната разпоредба, по отношение на нея не са били налице законовите изисквания за придобиване на правото, поради което за началния момент за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е меродавно придобиването на правото, а не прекратяването на осигуряването (което в случая е с по - ранна дата). В тази връзка доводът на ответницата в настоящото производство, че може да избира по - благоприятната възможност относно началния момент за отпускане на пенсията предвид създаденото задължение за възстановяване на част от получено обезщетение за безработица, е неоснователен.

Относно втория спорен въпрос - зачитането на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ за м. юли 1999 г. за трудов стаж, но невключването му в осигурителния доход, настоящият състав намира направения от първоинстанционния съд извод в тази насока за неправилен и незаконосъобразен. Съдът е приел, че неправилно административният орган не е включил обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ в осигурителния доход на лицето. Позовал се е на Наредбата за елементите на възнаграждението, върху които се правят осигурителни вноски (обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 1.01.2000 г.), приета на основание чл. 6, ал. 13 от КСО. Изложил е съображения в насока, че в чл. 1, ал. 1, т. 7 от тази наредба изрично е посочено, че не се начисляват и внасят осигурителни вноски върху изброените в нормата обезщетения, вкл. и върху това по чл. 222, ал. 2 от КТ. Извел е извод, че от така направеното в разпоредбата изброяване е видно, че сред тях не е включено обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ и доходът на лицето в размер на една брутна заплата (276,90 лв.) неправилно не е бил включен в осигурителния му доход, което би се отразило на размера на пенсията. Това заключение на съда е в противоречие с действащата към момента на получаване на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 6 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване (отм., действала до 31.12.1999 г.), съгласно която в брутното трудово възнаграждение по чл. 1 не се включват обезщетенията, изплатени на основание чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, 222, 224, 226 и чл. 232, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. В чл. 1 от цитираната наредба са изброени елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Върху посочената сума не са се дължали и не са внасяни осигурителни вноски, поради което и по арг. от чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), правилно административният орган не е включил обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 276,90 лв. в осигурителния доход.

По отношение размера на осигурителния доход за периода на работа в "Неджин" ООД от 24.10.2002 г. до 03.05.2004 г., който е определен от административния орган в размер на 4 419,33 лв., а не в претендирания от Тодорова такъв от 5489,44 лв., настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение в тази му част и за неоснователност на направеното оплакване. След анализ на относимите разпоредби на чл. 70, чл. 70а от КСО и чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от НПОС, въз основа на данните, съдържащи се в констативен протокол за извършена проверка по разходите на ДОО на "Неджин" ООД за времето от 24.10.2002 г. до 3.05.2004 г. (за този период Тодорова е следвало да бъде осигурявана от посочения осигурител за признатата й по съдебен ред длъжност строителен инженер, за която минималният осигурителен доход за 2003 г. е 270 лв., а за 2004 г. - 290 лв.) съдът е обосновал законосъобразен извод, че така определената сума е включена в общия осигурителен доход и е зачетена при определяне размера на пенсията. Относно претендираното от ответницата в настоящото производство допълнително възнаграждение за прослужено време и неговия размер за същия период аргументирано е заключението на съда, че в случая е приложима нормата на чл. 40, ал. 7 от НПОС, която предвижда, когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията да се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. Анализът на разпоредбата на чл. 40, ал. 2, 3 и 5 от НПОС налага извод, че осигурителният доход се доказва само с изброените документи, поради което установяването на отделни елементи от брутното трудово възнаграждение и техния размер е недопустимо да се извърши чрез съдебно - икономическа експертиза, която да изчисли евентуално получавано възнаграждение за прослужено време.

Настоящият състав не споделя изводът на съда за липса на мотиви в оспорения акт досежно зачетения от административния орган осигурителен доход на Тодорова в размер на 1280, 48 лв. за положения от нея труд в "Ин тайм" ООД. Видно от мотивната му част в него се съдържа позоваване на решение № 565/21.11.2011 г. В последното са описани представените документи за осигурителен доход, като за периода 2001 г. - 2002 г. са взети предвид при отпускане на пенсията данните по персоналния регистър, отразяващи получените от лицето доходи по граждански договори с "Ин тайм" в общ размер 1280,48 лв. Възражението на ответницата за неправилно определения размер на осигурителния доход в тази му част е недоказано. По делото не е представена осигурителната й книжка, от която да се установи твърдения от нея размер на осигурителния доход от 1306,50 лв. (чл. 40, ал. 2 от НПОС). В тежест на ответницата в настоящото и жалбоподателка в първоинстанционното производство е да установи този благоприятен за нея факт, което не е направено въпреки дадените от съда указания с определение от 12.11.2011 г. За Тодорова съществува правната възможност след представяне на изискуемите съгласно чл. 40, ал. 2 от НПОС писмени документи за осигурителен доход за този период да поиска изменение на отпуснатата й пенсия по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО.

Изводът на съда и административния орган относно неприложимостта в случая на разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от КСО не може да бъде споделен. Съгласно чл. 9, ал. 8, т. 1 от КСО зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по- благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. По делото няма спор, че в персоналния регистър съществуват периоди, през които лицето е работило в "Термоинженеринг - МПЗ" и по втори или допълнителен договор, които не са включени в осигурителния му стаж при определяне размера на пенсията. Нормата на чл. 9, ал. 10 от КСО предвижда, че осигурителният стаж по ал. 8 и 9 се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68. Това не дава правно основание трудовият стаж на Тодорова по допълнителен (втори трудов договор) да не бъде зачетен за осигурителен стаж при специалната хипотеза на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, доколкото отпуснатата пенсия също е за осигурителен стаж и възраст, но при условията на ранно пенсиониране. По делото обаче няма представени доказателства какъв е размерът на осигурителния стаж на Тодорова по този втори трудов договор. След представянето им и в случай, че това обстоятелство би се отразило на размера на пенсията, лицето може да поиска от административния орган нейното изменение от датата на отпускане по реда на чл. 99, ал. 1 от КСО.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на Административен съд София - град относно правилно определения от административния орган размер на осигурителния стаж на ответницата от втора и трета категория и превръщането му от трета категория по реда на чл. 104 от КСО - 37 години, 9 месеца и 19 дни. Обосновано съдът е приел, че разликата от един ден при определяне размера на втора категория труд се явява от дублирането на 4.11.1988 г. по трудови книжки № 538/10.11.1977 г. от институт "Промстройпроект" и № 538/05.01.1999 г. от "Кремиковски строител" АД. Възприемането на тезата на ответницата би довело до зачитането на този ден в осигурителния стаж два пъти, което е недопустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по всички възражения на Райна Тодорова, поради което твърдението й в писмените бележки за нарушено право на справедлив процес и ефективни правни средства за защита съгласно чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС е неоснователно.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно. Като е отменил оспорения пред него акт - решение № РО 644/28.09.2012 г. на главния директор на СУСО и разпореждане № 5409106471 от 02.12.2011 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване, а административната преписка по подадената от Райна Тодорова жалба е върната на пенсионния орган за постановяване на нов административен акт, Административен съд София - град е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което подадената от Райна Тодорова се отхвърли като неоснователна.

С оглед изложеното и на основание чл. 210, ал. 1, чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,