Решение № 10980 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5709/2009 г.

Решение № 10980 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5709/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от кмета на община Несебър касационна жалба срещу решение № 263 от 9.03.2009 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1402/2008 г., с което е отменено като незаконосъобразно съобщение за "задължения по декларации имоти от ОДСч (21 и 24 параграф)" от 21.07.08 г., с което на "Елина"-АД - гр. Стара Загора са съобщени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2008 г. в размер на 5 850.16 лв. и лихва - 25.70 лв., потвърдено със съобщение - изх. № 92-00-3047/11.08.08 г. на началник отдел "МДТ" при община Несебър. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ за ползване на данъчно облекчение. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на"Елина"-АД - гр. Стара Загора като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - "Елина" - АД - гр. Стара Загора, представлявано от изпълнителния си директор Галина Нефтянова, оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и валидността и допустимостта на решението в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. За да отмени като незаконосъобразно съобщение за "задължения по декларации имоти от ОДСч (21 и 24 параграф)" от 21.07.08 г., с което на "Елина" - АД - гр. Стара Загора са съобщени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2008 г. в размер на 5 850.16 лв. и лихва - 25.70 лв., административният съд е приел, че същото има характер на индивидуален административен акт, издаден от общинската администрация и създава задължения за своя адресат. Същото е било обжалвано по административен ред пред кмета на общината и по тази жалба е било изпратено писмо, подписано от началник отдел "МДТ" при община Несебър, с което дружеството е уведомено, че задълженията му са коректно определени. Съдът е разгледал правния спор по същество и е направил извод за незаконосъобразност на определеното в съобщението задължение за данък върху недвижимите имоти, тъй като са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ за освобождаване от данък за срок от 10 години, считано от 2008 г. Изводът на АС-Бургас, че съобщението от 21.07.08 г. (компютърна разпечатка) представлява акт, установяващ задължение за данък върху недвижимите имоти, издаден от служителите на общинската администрация в производството по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и при съобразяване с реда, определен в ДОПК, поради което подлежи на съдебен контрол, не се споделя от настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд. Процесното съобщение, издадено по чл. 23 ЗМДТ, е такова по смисъла на чл. 107, ал. 3, изр. първо от ДОПК и не е актът, подлежащ на административен и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт, подлежащ на оспорване по административен и съдебен ред, съобразно разпоредбите на чл. 4 от ЗМДТ, във вр. чл. 107 от ДОПК, е актът за установяване на задължение по декларация, издаден от съответния орган на общинската администрация от звеното за местни приходи в съответната община, овластен с функциите на орган по приходите. Тъй като в конкретния случай такъв акт не е издаден, а оспореният акт - съобщение, няма характера на индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, производството по оспорването му е недопустимо и като такова е следвало да бъде прекратено от първоинстанционния съд на осн. чл. 159, т. 1 от АПК, а преписката да се изпрати на компетентния административен орган за произнасяне. От изложеното следва, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено, а производството - прекратено. За да може да се проведе успешно оспорване на определеното задължение за местен данък по декларация, следва да се издаде актът, установяващ това задължение от съответния овластен за това орган, който е орган от общинската администрация от съответното звено за местни приходи в община Несебър, изпълняващ функции на орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, овластен с надлежно издадена за това заповед от кмета на общината. Актът следва да се издаде по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК в 30-дневен срок от получаване на преписката. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, актът издаден по този ред може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите. След изчерпване на посочената процедура, въведена с цитираните разпоредби на чл. 4 от ЗМДТ, във вр. чл. 107 от ДОПК, административният акт, установяващ задължение за местен данък по декларация, подлежи на съдебен контрол пред съответния първоинстанционен административен съд. В този смисъл е и определение № 9743 от 16.07.09 г. по адм. д. № 7644/09 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. Поради гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение